Решение № 4 от 03.01.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Свиленград, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200687 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от В. Д. В. с ЕГ Н ********** от град *************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат Анастасия Йорданова, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0057754 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ ) и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ. Сочи, че не бил извършил нарушението, тъй като имало сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат Анастасия Йорданова, която излага доводи по същество, 1 касаещи отмяна на обжалвания акт, които са идентични с тези посочени в Жалбата. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 09.07.2023 година в 11.29 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към село Младиново, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с транзитен регистрационен номер ********, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справките от централната база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0057754 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, за това, ч е няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата година 20 23 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от 2 обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл.

461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 25.10.2023 година (, видно от Справката за нарушител, Картона на ЕФ, отразеното в Жалбата и отметката, направена върху ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ е даден 14-дневен срок да плати Глобата.

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 09.07.2023 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 09.07.2 0 2 3 година, времето (09.00 ч а с а д о 1 1 . 3 5 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български я институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за 3 видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят към датата на деянието има налагани административни наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с влезли в сила ЕФ.

В кориците на делото са налични и приети като доказателства сключена на дата 23.06.2023 година Застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” със Застрахователно дружество „Евроинс” АД за периода от 23.06.2023 година до 23.07.2023 година и Извлечение от сайта на Гаранционния фонд за наличие на активност на посочената застраховка.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане 4 на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер: „Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от посоченото в чл. 79б от ЗАНН , не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и заплащането на пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок Жалба против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, от части, идентични с тези, посочени в Жалбата и с тези, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията му:

1. Инкриминираното деяние не е извършено от страна на жалбоподателя, тъй като видно от Застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност” със Застрахователно дружество „Евроинс” АД за периода от 23.06.2023 година до 23.07.2023 година и Извлечение от сайта на Гаранционния фонд за наличие на активност на посочената застраховка, към датата на деянието за процесното МПС е била налична валидна и действаща полица за Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съдът също служебно извърши Справка в Гаранционния фонд и констатира, че на процесната дата МПС на жалбоподателя е било с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Посоченото се явява основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

2. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретното МПС, което се твърди от АНО, че е било засечено да се движи без сключена застраховка „Гражданска отговорност”. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има снимки, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

5

Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено доказателство, което да установи кой точно автомобил е бил заснет, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационният му номер.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка, респ. по делото, да се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано.

Изводите на АНО относно установената липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на регистрационния номер на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на В. Д. В. административно нарушение е безспорно установено и доказано.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита 6 и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя с оглед изхода на делото . Посочената сума е минималната такава съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но дори и сумата да не беше в минимален размер не може да се редуцира размера й чрез намаляне, тъй като направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без представителна власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази насока.