Определение № 280 от 03.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Велико Търново, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600454 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от А. Ф. С. и П. В. С., срещу Определение № 89 от 10.06.2026 г., постановено по ЧНД № 122/2026 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО Свищов, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 69/2025 г. по описа на РУ – Свищов, водено за престъпление по чл. 293а НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение.

Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд е достигнал до необосновани фактически и правни изводи, като е потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. Считат, че по делото са налице достатъчно данни за извършено престъпление, които не са били правилно анализирани.

Въззивният съд, след като обсъди данните по делото и извърши служебна проверка за допустимостта на съдебния контрол, намира следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

Правото на пострадалия в досъдебното производство да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, е процесуално право, обусловено от наличието на качеството 1

„пострадал“ по конкретното наказателно производство /чл. 74, ал. 1, НПК/.

На първо място, съдът дължи проверка дали жалбата срещу постановлението за прекратяване е подадена от лице, което попада в изчерпателно определения кръг на субектите, имащи право да сезират съда.

ВКС приема, че кръгът на лицата, които могат да атакуват постановлението за прекратяване, е изчерпателен и не може да бъде разширяван чрез разширително тълкуване на понятието „пострадал“. Такова право имат само лицата, които в евентуален бъдещ съдебен процес биха могли да се конституират като страни /Решение № 508 от 2012 г. на ВКС/.

Качеството „пострадал“ е обусловено от наличието на имуществени или неимуществени вреди от конкретното престъпление, предмет на съответното наказателно производство. При смърт това право преминава върху наследниците, но отново само доколкото вредите са последица от престъплението, по което е образувано и прекратено производството /Решение № 562 от 2009 г. на ВКС/.

В настоящия случай прекратеното досъдебно производство не е за престъплението, от което е настъпила смъртта на детето на жалбоподателите, а за престъпление по чл. 293а НК. Съгласно законовото описание на този състав наказуемо е поведението на лицето, което, след като е осъдено да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт, в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това /чл.

293а, НК/.

По аргумент от систематичното място на разпоредбата в глава VIII, раздел III от Особената част на НК, както и от съдържанието на самия фактически състав, престъплението по чл. 293а НК е насочено срещу правораздавателната дейност, доколкото санкционира неизпълнение на задължение, установено с влязъл в сила съдебен акт. Съставът е формулиран без изискване за настъпване на съставомерен вредоносен резултат за кредитора. Претърпените имуществени вреди не са елемент от престъплението, а неизпълнението на паричното задължение е релевантно като посегателство върху задължителността и изпълняемостта на съдебния акт. В този смисъл е и Решение № 265/27.05.2009 г. на ВКС, в което престъплението по чл. 293а НК е разгледано като формално престъпление, насочено срещу изпълнението на влязъл в сила съдебен акт и срещу авторитета на правораздавателната дейност.

Обстоятелството, че жалбоподателите са кредитори по влязъл в сила съдебен акт и взискатели по образувано изпълнително производство, не ги приравнява автоматично на „пострадали“ от престъплението по чл. 293а НК.

То установява гражданскоправен интерес от изпълнението на присъденото обезщетение, но не и процесуална легитимация за съдебно обжалване на постановление за прекратяване, когато вредите, които те са претърпели, произтичат от друго престъпление — това, довело до смъртта на детето им.

Този извод съответства и на разбирането, че при престъпления, чиито непосредствен обект са обществени отношения от публичноправен характер, 2 конкретно Ф. Л. не придобива качество „пострадал“ само поради това, че има правен или имуществен интерес, засегнат от прокурорския акт. ВКС е приел, че правният интерес сам по себе си не е достатъчен, когато лицето не е претърпяло вреди от конкретното престъпление, предмет на прекратеното досъдебно производство /Решение № 508 от 2012 г. на ВКС/. В същия смисъл е и практиката, според която при престъпления със специфичен обществен обект пострадало Ф. Л. не може да се извежда извън легалните процесуални предпоставки /Решение № 562 от 2009 г. на ВКС/.

Неоснователно е евентуално позоваване на вече уважения граждански иск в производството за убийството като основание за допустимост на жалбата в настоящото производство. В наказателния процес граждански иск могат да предявят пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението /чл. 84, ал. 1, НПК/.

Основанието на гражданския иск в наказателния процес произтича изцяло от деянието, предмет на обвинението, и е свързано с вредите, които са последица именно от това деяние.

Следователно качеството на жалбоподателите като родители на починалото дете и като лица, в чиято полза е присъдено обезщетение за вреди от престъплението против личността, не създава процесуална легитимация за обжалване на прекратяването на отделно наказателно производство по чл.

293а НК. Вредите, за които те са обезщетени, са последица от деянието, довело до смъртта на детето, а не от неизпълнението на съдебния акт като престъпление против правораздавателната дейност.

Поради това жалбоподателите не притежават качеството „пострадали лица“ по смисъла на процесуалния закон спрямо престъплението по чл. 293а НК и не попадат в кръга на лицата, имащи право да обжалват постановлението за прекратяване. Подадената от тях жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство — прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 89/10.06.2026 г., постановено по ЧНД № 122/2026 г. по описа на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО Свищов, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 69/2025 г. по описа на РУ – Свищов, водено за престъпление по чл. 293а от НК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от А. Ф. С. и П. В. С., срещу Постановление от 28.04.2026 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО Свищов, за прекратяване на наказателното производство по ДП 3

№ 69/2025 г. по описа на РУ - Свищов, водено за престъпление по чл. 293а НК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 122/2026 г. по описа на Районен съд – Свищов.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 454/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4