Решение № 849 от 09.05.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 849/09.05.2023 г. гр. Пловдив,

В И М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХVI състав, в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия:

Христина Юрукова при секретаря Ваня Петкова, с участието на прокурор Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2630 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба, подадена И.Й.Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, чрез адвокат Н., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 20 000 лева за причинени му неимуществени вреди от престоя му в Затвора гр. Пловдив за период 01.01.2017г. до 12.10.2022г.(датата на завеждане на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Твърденията са, че през посочените периоди при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода условията са били пренаселени килии, липса на вентилация в помещенията, лоши условия в санитарния възел на килиите, липса на санитарен възел в 4-отделение, лошо състояние на банята, без осветеност на килиите, липса на дезинфекция, липса на отопление, завивки, спално бельо, препарати, без корекционна работа спрямо него, липса на мебели. С посоченото са му причинени неимуществени вреди, в резултата на условия, които са унизителни за човешкото достойнство и водят до нарушаване на чл. 3 от КЗПЧ.Моли да бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се присъдят разноски по делото.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на исковата молба се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Предлага съдът да отхвърли исковата молба. Счита, че условията в затвора в своята съвкупност не са годни да причинят на ищеца така посочените неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че е изтекла погасителната давност.

От събраните по делото доказателства/справки и становища/ се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, както следва:

Престой от 02.02.2016г. до 26.03.2018г., когато е освободен.

Престой от 30.05.2018г. до 11.12.2020г., когато е освободен.

Престой от 29.09.2021г. до 28.02.2022г., когато е освободен.

Престой от 08.06.2022г. до 12.10.2022г./дата на подаване на исковата молба/.

Ищецът е предявил иск за обезщетяване на престоя му 01.01.2017г. до 12.10.2022г.

За пребиваването в Затвора гр. Пловдив за времето от 01.01.2017г. до 26.03.2018г. по делото са представени данни, че е бил на пост VI, в стаи 7, 8, 14, 16 и 18, без доказателства за осигурена жилищна площ, като има само информация за отработени 369 дни.

За пребиваването от 30.05.2018г. до

11.12.2020г. съгласно Справка с рег. № 9310/28.11.2022г./л.80/ се установява, че е пребивавал в пост VI , стая 16, която е с 27, 09 кв.м./без площта на санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1.00/1.00 м. и 1, 15/1, 15м., санитарен възел 3, 03 кв.м с одушник ф.110мм. До 23.07.2019г. ответникът посочва, че няма информация за пребиваването му по стаи и лица. След 23.07.2019г. в справката са представени данни за пребиваването му в стая № 8 – от 23.07.2019г. до 26.08.2019г., настанени са 8/9 човека. Стаята е 29, 66 кв.м и санитарен възел от 2,54 кв.м., два отваряеми прозореца с размери 0,5/1, 15 м. и 1.00/1, 15 м. Прозорец има и при санитарен възел с размери 0.30/1,15м. При тези данни разолагаемата му жилищната площ е била съответно 3,30кв.м./3,70 кв.м.

От 27.08.2019г. до 14.09.2020г. ищецът е бил на пост Пет, за който период също няма данни за осигурена жилищна площ.

От 15.09.2020г. до 10.12.2020г. ищецът е в стая 8, като пребивава с 5-7 човека, от което се установява, че жилищната площ е била над 4,23 кв.м. на човек. Съгласно справката с Б. е водена корекционна работа, устройван е на работа, включен е в обучителен процес, специализирана работна група – програма за работа с лица с ниско интелектуално ниво и психични проблеми, която не е завършил поради липса на мотивация. Ищецът е освободен.

Постъпва в Затвора гр. Пловдив отново на

29.09.2021г. За времето от 29.09.2021г. до 04.10.2021г. няма данни в кое помещение е пребивавал. От 05.10.2021г. до 12.10.2021г. е пребивавал в стая 16, като са настанени 6 лишени от свобода. Размерите на помещението са 27, 09 кв.м. с 3, 03 кв.м санитарен възел, с одушник 110 мм, два отваряеми прозореца на стаята с размери 1м./1м. и 1,15м/1,15м. От 13.10.2021г. до 28.02.2022г. Б. е бил в стая № 13, която е 27, 44 кв.м. с два прозореца с размери 0,45м/1,10м и 1м/1м, санитарен възел с размери 2, 6 кв.м и прозорец 0,36м/1,10м. Настанени са 6/7 души в този период в стая 13. При периодите на престоя при 6 души осигурената жилищна площ на лицето е 4, 57 кв.м. При престоя от 7 души – 3,92 кв.м.

Следващ престой в Затвора гр. Пловдив е от

08.06.2022г. до 12.10.2022г.(депозиране на исковата молба). От 08.06.2022г. до 13.06.2022г. няма данни в кое помещение е бил. От 14.06.2022г. до 12.10.2022г. е настанен на пост 6, стая № 16, за която се установи, че е 27, 09 кв.м./без площта на санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1.00/1.00 м. и 1, 15/1, 15м., санитарен възел 3, 03 кв.м с одушник ф.110мм. От справката на л.

82 се установява, че са били настанени от 2 до 6 лишени от свобода, от което следва, че минималната жилищна площ за този период е била 4, 515 кв.м до 13.55 кв.м. на лишен от свобода.

Съгласно справката на всеки лишен от свобода се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар. При желание се внасят чаршафи от близки, одеала или други вещи от разрешения списък. Осигурява се достъп до течаща топла вода – по график баня. Ползва се пералня по утвърден график. Във всеки санитарен възел е осигурена течаща студена вода.

Водоснабдяването е от мрежата на града. Отоплението е чрез локално парно.

Проветряването е според желанието на лишените от свобода, от отваряемите прозорци. Тоалетните са със самостоятелен вход. Поддържането на чистотата в килиите е отговорност на задържаните, на които се осигуряват препарати и средства за почистване, които могат да се получават и от близките.

Ответникът е представил утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода; график за лекар, баня, библиотека, лавка, пералня – л.84-88 от делото. Представен е и график за медицинско обслужване, амбулаторни прегледи, спеши прегледи.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за обработки - дезинсекция, дератизация и дезинфекция на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесните периоди/ 25-59л/ от 2016г. до 2022г.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитан по делото е свидетелят М.Р.М., който е влизал в затвора Пловдив няколко пъти, през 2017, 2018г. и 2021г.

Споделя, че престоят му е предимно на трети пост. Описва условията като мизерни, с наличие на дървеници, хлебарки, неработеща дограмата, разбити килери, нямало топла вода, поддръжка на хигиената. Твърди, че ползват стари дюшеци които са пълни с дървеници. Описва, че са по 13-14 души в стаята. Банята била обща, мизерна, в която повечето момчета не ходели, тъй като има зловония, хващат се гъбички, нямало хигиена. Поради това споделя, че се къпят по коридорите, като ползват бързовар за нагряване на вода. Казва, че няма изолация по стените в стаите, такава имало на най – външната ограда. Зимата пускали парното, но в режим по един, два часа и то не можело да се стопли. Имали одеяла. Пръскало се против дървеници и хлебарки, но излизали повече.

Знае, че ищецът И. е работил в затвора, но не излиза на „обособеното“. Не знае да е участвал в програми и курсове. Посочва, че са били заедно от 2021г. След това пояснява, че през 2021г. не са били в една килия, тъй като него са го качили в шести отряд.

Последно 2017г.-2018г. са били в една килия. Споделя, че повечето прозорци не се затварят, имало дупки покрай дограмата. През 2017г.-2018г. имало завивки, но повечето чаршафи и одеяла са били скъсани.

Другият свидетел - Д.Р.Б. е инспектор

„Социална дейност и възпитателна работа“ при Затвора Пловдив. Казва, че ищецът е бил няколко пъти в Затвора гр. Пловдив. При първата присъда във въпросния период е работил в обособеното производство при Затвора Пловдив и има реално изработени над 360 дни, включван е в програми за групова работа – специализирани умения за мислене, като е напуснал поради липса на мотивация.

При следващото му наказание „лишаване от свобода“ отново е работил в обособеното производство при Затвора Пловдив и е включван като ученик във филиала на училището „Св. Иван Рилски“ гр. София. Посочва, че ищецът е участвал в специализирана работа, но се е отказал поради липса на мотивация. Има практика да се провеждат периодични срещи с лишените от свобода от 6-ти пост, където е и ищецът. Споделя, че лишените от свобода редовно идвали сами в кабинета, понеже е в самия коридор. Той и колегата осъществяват над 70 срещи с тези лишени от свобода, които имат желание, отделно викат и други лишени от свобода, с които трябва да работят. Спомня си, че в една такава среща през 2018г. ищецът е откраднал една конфискувана тонколонка, за което бил наказан. Лично той е имал постоянни персонални срещи с Б., като пояснява, че той работи на длъжността от 10 години, а ищецът е приблизително от 7 години в затвора. Поради това са и редовни срещите. Като инспектор му е изготвял плана на присъдата.

Пояснява пред съда, че когато някой лишен от свобода се оплаче от условията в Затвора Пловдив, бива местен в друго спално помещение, или сам отива в друго спално помещение, или друг пост. Ищецът се е оплаквал от различни неща, тъй като има сърдечни проблеми, за което е изпратен на консултации с лекар.

Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели по делото. Св. М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца, има непосредствени впечатления от обстановката в килиите, като съдът кредитира показанията му в частта им, в която има конкретика. Потвърждават се данните от писмените доказателства и справки, че има осигурени одеала, легла, обзавеждане, ползване на баня, хигиенизиращи материали. Тези показания не противоречат на събраните писмени доказателства. В другата си част за пренаселеност – съдът остава критичен към тях, доколкото се установи, че те не са пребивавали в една и съща килия, даже са били в различни постове настанени.

Съдът кредитира и показанията на инспектор

Б., който дава информация за извършени консултации, беседи, корекционна работа с ищеца.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата.

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.