Решение № 3114 от 14.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 14.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19651 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД от М.Х.Щ.,

ЕГН ********** за осъждане ответника Н.П.Г., в качеството му на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС да му заплати сумата от 1700лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в извършени в периода м. 01.2018г. до м.05.2019г. месечни удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 100лева всяка, настъпили като пряка и непосредствена последица от процесуалното поведение на ответника по изп.д. № 20147160400431, изразяващо се в продължаване на принудителното изпълнение след настъпила перемпция, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019г., както и сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на преживян стрес, лишения и страдания, в резултат на процесуалното поведение на ответника- предприети действия по принудително изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение в периода м.01.2018г. до м.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба, ищецът излага, че въз основа на изп.лист от 11.02.2014г. издаден по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС, „Ти би ай банк“ ЕАД е образувало при ответника в качеството му на ЧСИ изп.дело № 20147160400431. На 14.05.2014г. е било получено запорно съобщение от работодателя на ищеца, по което предвид прекратяване на трудовото правоотношение на 22.05.2014г. не били постъпвали суми. Следващото действие по изпълнението било запорно съобщение до следващ работодател получено на 22.05.2017г. Предвид продължилото двугодишно бездействие, изп. производство следва да се счита перемирано на 22.05.2016г. Въпреки прекратяване на изп.производство по силата на закона се твърди, че ЧСИ е продължил на извършва нови действия, като 26.01.2018г. е изпратил запорно съобщение до работодателя на ищеца „Зърнени храни Силистра“ АД. Вследствие на този запор в периода м.01.2018г. до м.

04.2018г. от трудовото възнаграждение на ищеца са правени удръжки в размер на по 100лева месечно. След прекратяване на изп.дело с постановление на ЧСИ от 12.04.2019г., ЧСИ не изпълнил задължението си служебно да вдигне запора, като по този начин м. 05.2019г. от трудовото възнаграждение на ищеца е била удържаната сумата от 100лева. Извън така посочените имуществени вреди, твърди, че е търпял и неимуществени вреди, доколкото с правените удръжки от трудовото му възнаграждение в размер на 560лева, е бил нарушен несеквестируемият минимум и семейството му е преживявало месеца с

350лева, с която сума е било заставено да живее в мизерия. В резултат на всичко това, ищецът преживял голям стрес, чието обезщетяване счита, че възлиза в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Потвърждава, че в кантората на ответника е било образувано изп.д. № 20147160400431, по което ищецът е бил длъжник, както и че на 07.04.2014г. е изпратил запорно съобщение до работодателя му, в отговор на което е получил заповед за прекратяване на ТПО. Посочва, че на 22.05.2017г. е било изпратено запорно съобщение до следващ работодател, в отговор на което е бил уведомен, че към момента се изпълнява по запорно съобщение по друго изп. дело. На

11.01.2018г. е постъпила молба от взискателя- цесионер на вземането на първоначалния взискател с искане за извършване на справки за сключени трудови договори и запор върху трудово възнаграждение. На 26.01.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя

„Зърнени храни Силистра“ АД с указан срок, в който работодателят може да оспори задължението си. На 01.02.2018г. ищецът е получил уведомлението за наложения запор. Жалба или възражение от работодателя, респ. длъжника не била постъпила.

Не оспорва, че сумата от 1700лева е събрана по изп.дело в изпълнение на наложения запор от работодателя на ищеца в периода м.01.2018г. до м.05.2019г., както и че ежемесечно по запора е постъпвала сумата от 100лева. Не оспорва и че в периода м.05.2014г. до м.05.2017г. не са правени искания от взискателя за извършване действия по изпълнението. Оспорва обаче, че събраната сума от 1700лева представлява имуществена вреда за ищеца, позовавайки се на т.3 от ТР № 2/2015г. на ВКС, т.е защото запорът касае само секвестируема част от трудовото възнаграждение. Съответно преценката относно секвестируемата част от него е предоставена на работодателя като трето задължено лице. Извън това, БТВ на ищеца през целия период на удръжките се сочи да е било в размер надхвърлящ несеквестируемата част. Отделно, счита, че е възможно и самият работник да се е съгласил работодателят му да удържа определен размер от заплатата, т.е сам да се е отказал от несеквестируемостта, извод за което можело да се направи от изявлението на ищеца по изп.дело, че спирал от м.06.2018г. да плаща по изп.дело, защото заплатата му е под несеквестируемия минимум. На 30.11.2018г. е била депозирана жалба срещу действията на ответника относно налагането на запора, която е била оставена без разглеждане от ВОС с определение по в.гр.д. № 341/2019г. На 10.04.2019г. взискателят е отправил искане за прекратяване на изп.производството и връщане на изп.лист.

На 12.04.2019г. е изпратено уведомление до взискателя за прекратяване на изп.дело. На 19.04.2019г. е изпратено и съобщение до работодателя за вдигане на наложения запор. Потвърждава, че понастоящем по изп.дело е събрана сума от 300лева, която не е била разпределена и която подлежи на връщане на длъжника, за което отправя покана до него за посочване на банкова сметка ***. Твърди, че в случая липсва причинена имуществена вреда, защото събраните по изп.д. суми са погасили съдебно установено задължение на ищеца. Евентуално, твърди, че вредите не са резултат на негови незаконосъобразни действия, а такива на работодателя, който не е изпълнил задължението си по преценка несеквестируемия размер от получаваното от ответника възнаграждение. Оспорва и наличие на причинно- следствена връзка между негови действия и сочените вреди. Евентуално твърди да е налице съпричиняване от страна на ищеца, доколкото същият не бил се възползвал своевременно от възможността да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435 ГПК насочени към несеквестируемо вземане и след настъпила перемпция. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция.

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач „Лев инс“ АД, ЕИК *********, което не е взело фактическо участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото, а именно: че ответникът е извършил твърдяните процесуални действия- удръжки от трудово възнаграждение по запорно съобщение, вкл. техния размер и размера на получаваното в периода м.01.2018г. до м.05.2019г. трудово възнаграждение; тяхната незаконосъобразност като извършени след настъпила перемпция по силата на закона и при несъобразяване несеквестируемия минимум по закон; настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди.

В тежест на ответника е установяване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. възражението си за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.

Съдът, който е сезиран с такъв иск дължи преценка вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и причинната връзка между тях. При упражняване на правомощията си по осъществяване на действия по принудително изпълнение ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се квалифицира като процесуална незаконосъобразност. Съгласно установената съдебна практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.

По естеството си отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ е деликтна и почива на принципа, че всеки следва да поправи вредите причинени виновно другиму.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК следните обстоятелства:

- че по изп.лист срещу ищеца издаден по ч.гр.д. № 1862/2014г. на ВРС кредиторът е образувал в кантората на ответника изп.д. № 20147160400431;

- че в периода м.05.2014г. до м.05.2017г. не са правени искания от взискателя за извършване действия по изпълнението;

- че в периода м.01.2018г. до м.05.2019г. по повод запорно съобщение са извършвани удръжки от работодателя на ищеца от трудовото му възнаграждение в размер на по 100лева месечно и по изп.д. е постъпила сумата от общо 1700лева.

От ангажираните по делото писмени доказателства /служебни бележки, материалите по изп.д. № 20147160400431, приложени по гр.д. № 3881/2019г. на ВРС/ се установява следното: По молба от 17.04.2014г. подадена от „Ти Би Ай Банка“ ЕАД, при ЧСИ рег. № 716 е било образувано изп.д. № 431/2014г. срещу ищеца. На 07.05.2014г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на ищеца „Пара дайв 98“ ООД.

В отговор е получено писмо от работодателя, с което уведомява ЧСИ, че ищецът е освободен от работа със заповед от 22.05.2014г. На 05.05.2017г. е било изпратено запорно съобщение до следващ работодател ЕТ „Ник- пол Николай Георгиев“. С писмо от 22.05.2017г. ЧСИ е бил уведомен от работодателя, че ищецът работи при него, но понастоящем изплаща задължение по друго запорно съобщение от м.05.2016г.

С молба от 23.08.2017г. ЧСИ е бил уведомен, че вземането по изп.дело е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На 24.11.2017г. длъжникът е бил уведомен за цесията. С молбата си цесионерът е поискал от ЧСИ извършване справка за работодател/пенсия на длъжника. На 26.01.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника „Зърнени храни“ АД. В периода от м.01.2018г.-м.05.2019г. работодателят в изпълнение на запорното съобщение е правил удръжки от по 100лева на месец, като в резултат на това изпълнително действие по изп. дело е била събраната сумата от 1700лева. В този период брутното трудово възнаграждение на ищеца е било, както следва: м.01.18г.- 657,58лева, м.02.18г.- 609,31лева, м.03.18г.- 699,98лева, м.04.18г.- 708,42лева, м.05.18г.- 690,89лева, м.06.18г.- 632,78лева, м.07.18г.- 639,28лева, м.08.18г.- 584,32лева, м.09.18г.- 685,46лева, м. 10.18г.- 643,78лева, м.11.18г.- 987,28лева, м.12.18г.- 681,46лева, м.01.19г.- 694,60лева, м. 02.19г. – 683,60лева, м.03.19г.- 727,04лева, м.04.19г.- 753,48лева и м.05.19г.- 754,38лева. С молба от 22.06.2018г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че спира да плаща задължението си по изп.дело, тъй като получавал под минималния несеквестируем по закон минимум доход, като съответно приложил и издадена му от работодателя служебна бележка. Тази молба, ЧСИ разпоредил да се приложи по делото. На 26.11.2018г. предвид продължаващите действия по извършване удръжки от трудовото му възнаграждение, ищецът депозирал жалба пред ВОС, която с определение от 26.03.2019г. по в.гр.д.