Решение № 2579 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110168349 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Д. Б. за сумата в размер на 98,95 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, абонатен номер **********, сумата в размер на 2,08 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2024г. до окончателното плащане, сумата в размер на 26,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до 21.10.2024г., и сумата в размер на 0,64 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.06.2022 г. до 21.10.2024г.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответникът Д. Б. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с аб. № **********. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението.

Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *******************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. Моли за уважаване на исковете.Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 моли иска да бъде отхвърлен поради заплащане на процесното вземане. Излага, че с имейл от 10.05.2022г. до [email protected] ответницата е поискала прекратяване на партидата от ответника поради продажба на апартамента й, като в уведомлението изрично било посочено, че разходите за апартамента след 07.04.2022г. са за сметка на новия собственик. Поискала е и прекратяването да бъде потвърдено. След поискване от ищеца ответницата подала и заявление за прекратяване на партида. Посочва, че от *********************** е получила само входящ номер. Посочва, че в получената на 14.05.2022г. сметка за април 2022г. чрез платформата e-invoice.bg ответницата установила, че са начислени разходи за целия месец април 2022г., като още в същия ден оспорила фактурата чрез платформата. След това е оспорила и изравнителна сметка № 1021524988 от 31.07.2022г., за което прилага доказателства по делото. Ищцовото дружество не отговорило по така направеното оспорване. В тази връзка ответницата счита, че не е дала повод за завеждане на делото като моли да не и се възлагат разноски. Моли за приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и да не се присъждат въобще разноски на ищеца, включително и тези за призоваване на ответника в ********* и за превод на документи, тъй като Б. е имала регистриран адрес по БУЛСТАТ в ********** България и не е било нужно призоването й в *********, респективно реализиране на разноски за превод на документи от български език на немски език.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 383849/24.11.2025г. моли съдът да се произнесе с оглед извършеното в хода на процеса плащане и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Д. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 344571/22.10.2025г. моли за отхвърляне на исковете, както и за приложение нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК по отношение искането на ищеца за присъждане на разноски.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ********************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

По делото не е спорно осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства от предмета на доказване. Само за яснота съдът ще посочи, че по делото безспорно се установява, че Д. Б., за процесния период касаещ сумите, предмет на делото е била собственик на процесния имот, видно от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 18.08.1982г., приетото по делото саморъчно завещание, вписано под № 98, том I, вх.рег. № 597, дело № 488 от 11.08.2016г. и Протокол за обявяването му с рег. № 4674, дело № 5/2016г., както и от приетия по делото договор за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 50 от 28.04.2022г., от който се установява, че ответницата е транслирала 2 имота и е учредила право на ползване върху него в полза на трето за спора лице – В.Й.В., който съответно на 10.05.2022г. е подал заявление – декларация за откриване на партида.

Следователно с оглед очертания от ищеца процесен период – 01.05.2021г. – 30.04.2022г. именно Д. Б. е била собственик на имота. Обстоятелството, че е уведомила ищеца, че друг е ползвател на имота, считано от 07.04.2022г., с оглед ревизия на задълженията в цялост за м.04.2022г. би имало значение ако ответницата бе заявила съответните възражение за частична недължимост на процесните суми касателно задълженията за целия месец. Такива обаче не са заявени, а Б. е заплатила всички дължими суми. Отделно заявлението и за закриване на партида датира от 11.05.2022г.

По делото не са допуснати за изслушване СТЕ и ССчЕ, доколкото ответникът не е оспорил количеството на доставената в имота за съответния период топлинна енергия и размера на цената й.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е бил собственик на процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2022г., поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС в рамките на процесния период. Такова уведомяване, както от частния правоприемник – третото лице, така и от ответницата е налично по делото едва след 10.05.2022г., видно от приетото по делото заявление от Д. Б. с вх. № Г-7644 от 11.05.2022г. в ***********************, именно към което заявление е приложен акта за прехвърляне на имота и приетия по делото Приемно-предавателен протокол от 27.04.2022г.

Не се оспорва, както бе посочено по-горе количеството на доставената в имота за съответния период топлинна енергия и размера на цената й. Не се оспорва с конкретни възражения и главния иск за дължимост на такси за дялово разпределение, цената на тези искове.

Не се оспорват с конкретни възражения и акцесорните претенции за лихва, а съдът следва да се намеси и разясни спора по същество само когато релевантните за спора факти и обстоятелства са спорни между страните.

Напротив установява се по делото, че на 28.07.2025г., в хода на настоящото производство процесните суми за заплатени, факт, който съдът на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да вземе предвид при решаване на делото по същество. С така постъпилата сума 3 от 188,29 лева е заплатена сумата за главница и лихва в производството, включително за законната лихва за забава до датата на заплащане на главничното вземане, както и съдебните разноски в производството от 50,00 лева за държавна такса.

Следователно, съдът намира, че следва да отхвърли така предявените искови претенции, поради извършено плащане в хода на производството.

Спора е за разноските. Ищецът моли единствено да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като не претендира разноските за превод на исковата молба и приложенията към нея от български на немски език и за извършената съдебна поръчка в *********, а и не представя доказателства за реализираните разноски във връзка с тази поръчка. Моли единствено за присъждане на юрисконуслтско възнаграждение в минимален размер. Ответникът прави искане за приложение нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че ответникът е дал повод за образуване на делото. Това е така, тъй като процесният период не касае единствено задълженията за м.04.2022г., за които Б. е искала преизчисление на сумите, а касае период от 01.05.2021г. до края на м.04.2022г. На основание чл. 67 от ОУ посочени по-горе и приети по делото, всички уведомления и предизвестия, свързани с продажбата на топлинна енергия по договора за продажба на такава следва да се извършват в писмена форма и се изпращат на адреса на клиента и на продавача. За ищеца това уведомление е заявлението от 11.05.2025г. за закриване на партида, подадено от ответницата, към което е приложен нотариален акт и приемно-предавателен протокол, а не изпращането на имейла/и. В заявлението не е налично искане за прекратяване на партидата към дата 07.04.2022г. Освен това обяснимо е че след продажбата за задълженията преди нея именно ответницата е задължена да заплати сумите за използваната от нея топлинна енергия, поради което тя е следвало да прояви заинтересованост за дължимите от нея във връзка с договора, сключен с ищеца суми. Освен това както се посочи по-горе в настоящото производство при наличие на релевирано възражение съдът бе длъжен да коментира дължимостта на сумите след дата 07.04.2022г. до дата 30.04.2022г. /края на процесния период/ в контекста на предявения именно срещу ответницата от ищеца иск за суми след посочената дата, но такова възражение не бе релевирано, а бяха представени доказателства за заплащане на сумите, като изложените факти за изпратени имейли до ищеца са изложени единствено с оглед искането за разноски по чл. 78, ал.2 от ГПК. Отделно твърдяната от ответницата регистрация в Булстат дава основание да се приеме, че Д. Б. има фактическа и формална връзка с Р.България. Ако регистрацията в регистър БУЛСТАТ не е убедително доказателство за обичайно местопребиваване на длъжника на територията на страната, то вписания в регистър БУЛСТАТ адрес за кореспонденция следва да се третира като адрес по смисъла на чл. 53 от ГПК на който може да се извърши връчване. Такова връчване обаче е възможно само ако ответника не е представил и заявил адрес за кореспонденция. Видно е че в заявлението за откриване на партида ответницата е посочила адрес в ********* и логично ищецът да предявени иска си срещу Д. Б. като посочи адрес в *********, именно и където връчването се осъществи много бързо в хода на настоящото производство. По всичко изложеното съдът намира на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, че на ищеца следва да се присъди единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, с равностойност в евро от 51,13 евро.