Решение № 3319 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3319 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110218509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****************, представлявано от управителите А. Ч. и Т. Н.в, срещу Наказателно постановление (НП) № 222500669 от 17.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 40, т. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн.

ДВ бр. 37/2004 г. (Наредбата), извършено на 15.10.2025 г. в гр. София.

В подадената жалба са изложени аргументи в подкрепа на виждането, че в случая административнонаказващият орган е следвало да приложи привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид обстоятелството, че констатираното нарушение е отстранено веднага – още в същия ден.

Направено е искане за отмяна на обжалваното НП или за неговото изменение с прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ, респ. в частта относно наложената 1 санкция, като същата се намали в диапазона от 100 лева до 300 лева.

В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Въззиваемата стрА. не се представлява, но от пълномощник на същата е депозирано писмено становище по съществото на спора, с което основателността на жалбата се оспорва. Изразено е становище, че в случая се касае до дейност с повишен риск за здравето и живота на работниците, поради което допуснатото нарушение не следва да се квалифицира като маловажно.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане в полза на въззиваемата стрА. на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Жалбоподателят „*****“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****************, представлявано от управителите А.

Ч. и Т. Н.в, осъществявал дейност, свързА. със строителство на сгради. Към месец октомври 2025 г. дружеството осъществявало дейност по играждането на обект, представляващ строеж „Жилищна сграда с търговски площи и подземен паркинг“, находящ се в УПИ VII-****, кв. 44, местност „ЖГ ******** 4“, СО Район „***“, гр. София. На 15.10.2025 г. на посочения обект била извършена проверка от стрА. на С. Л.в, А. Б. и Ш. Х. – инспектори при ГД „ИТ“, които на място установили, че се осъществяват стройтелно-ремонтни дейности, като на място работели петима работници, а същевременно отворите на асансьорната шахта под кота 0 към гаражните помещения (кота 4.30), които създават височина от падане, не са обезопасени, тъй като на два от отворите на асансьорната шахта имало по един парапет, а по изискване трябвало да има здраво покритие или троен парапет, което да не позволява падане на работник в шахтата или да има друго алтернативно решение за обезопасяване.Тези отвори се намирали в близост до стълбищата в строежа, където работниците преминават за достъп до работните им места, поради което следвало да се осигури безопасност на отворите на асансьорната шахта с парапети или здраво покритие, което да издържи съответното натоварване и да осуети възможно падане на работник в асансьорната шахта. Затова старши инспектор Ш. Х. на място съставила Акт за спиране на строителството, който бил връчен на техническия ръководител, който се намирал на обекта. На 2 следващия ден в ГД „ИТ“ от дружеството е представен констативен протокол за установяване на обстоятелството, че всички асансьорни шахти са обезопасени с решетъчни или плътни парапети, както и че са обезопасени стълбите в строителния обект, като са приложени снимки. Констатираните при проверката обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2541076 от 30.10.2025 г., изготвен от извършилите проверката служители. След приключване на проверката старши инспектор Х. е съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 222500669 от 30.10.2025 г., с който приела, че е извършено нарушение, свързано със законовите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на стрпоителни и монтажни работи.

Екземпляр от АУАН е връчен на 30.10.2025 г. на пълномощник на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 22-2500669 от 17.12.2025 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 40, т. 1 и чл.

61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ бр. 37/2004 г. (Наредбата), извършено на 15.10.2025 г. в гр. София.

Тази фактическа обстановка се установява при съвкупния А.лиз и съпоставка на доказателствата по делото, в това число писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК и гласните доказателства, които са събрани чрез непосредствен разпит на свидетелите Ш.

Х. и А. Б.. Като писмени доказателства са приобщени АУАН; копия на заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 1744 от 20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжността дитектор“ при ИА „ГИТ“; заповед № 462 от 29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в ДИТ; протокол за извършена проверка с № ПР2541076 от 30.10.2025 г.; пълномощно; декларация със списък на работниците на *****“ ООД, ЕИК: **********, полагащи труд на 15.10.2025 г. на обект, представляващ строеж „Жилищна сграда с търговски площи и подземен паркинг“, находящ се в УПИ VII-****, кв. 44, местност „ЖГ ******** 4“, СО Район „***“, гр. София; акт за спиране 3 от 15.10.2025 г.; справка-информация за строителен обект; снимков материал и констативен протокол с вх. № 25144760 от 16.10.2025 г. Тези писмени доказателства следва да бъдат ценени от съда като вярно отражение на действителността, доколкото те не съдържат противоречия и неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. Приобщените гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. и Б. са достоверни доказателствени източници по същата причина, като поотделно и в съвкупност с другите доказателства, те допринасят за разкриването на обективната истина по случая и за установяване на описаните по-горе факти.

От показанията на свидетелите Х. и Б. става ясно, че те двете заедно с главен инспектор С. Л.в са извършили проверка на 15.10.2025 г. на място в строителен обект на *****“ ООД, ЕИК: **********, представляващ строеж „Жилищна сграда с търговски площи и подземен паркинг“, находящ се в УПИ VII-****, кв. 44, местност „ЖГ ******** 4“, СО Район „***“, където са установили, че се полага труд от строителни работници, но същевременно не са обезопасени отворите на асансьорната шахта под кота 0 към гаражните помещения (кота - 4.30), тъй като на два от отворите на асансьорната шахта имало по един парапет, а по изискване трябвало да има здраво покритие или троен парапет, което да не позволява падане на работник в шахтата или да има друго алтернативно решение за обезопасяване. Поради това на място бил съставен акт за спиране от свидетелката Х., която съставила и процесния АУАН с № 22-2500669. Тримата инспектори заедно посетили обекта и възприели непосредствено условията на труд. След извършване на проверката бил съставен протокол за извършена проверка, а след това и процесния АУАН.

При установената въз основа на доказлателствата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна стрА., срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

РазгледА. по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , 4 вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед № 3-0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и спазване на материалния закон.

Процесното нарушение е описано достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и строителният обект, където е извършено нарушението. Налице са изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а описаните фактически обстоятелства, както в АУАН, така и в НП съответстват на правната квалификация и са правилно квалифицирани във вр. с чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. като материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.“. Тази разпоредба е бланкетна и се допълва с конкретните правила на законодателството, развити подробно в ЗЗБУТ, а в случай на СМР и в разпоредбите на Наредба та.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,... са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички остА.ли лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.“. Разпоредбата сочи на общото задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не само на работниците, извършващи СМР в случая, а и на всички служители на дружеството, както и на други лица, които могат да попаднат на обекта.

В чл. 2 от Наредба та е описан обхвата на приложение на Наредбата при извършване на строителни и монтажни работи, като конкретният случай попада в приложното й поле, доколкото се касае за строеж на сграда, т. е. за „изграждане“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 40, т. 1 от Наредбата „Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които 5 създават опасност за падане от височина: 1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване;“.

Съобразно текста на чл. 61 от Наредбата, паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

В случая се касае до асансьорната шахта под кота 0 към гаражните помещения (кота - 4.30), при което е налице височина и опасност от падане, като на два от отворите на асансьорната шахта имало по един парапет, а това не представлява надлежно обезопасяване, защото не минимизира риска от падане от височина. По този начин несъмнено се създава и реална опасност за работещите на строителния обект, които на 15.10.2025 г. към момента на извършване на проверката са били петима работници и техническия ръководител. С това несъмнено е установена и съществуващата реална опасност от падане от височина за служителите на дружеството, работещи на обекта.