Решение № 125 от 26.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20228002902216 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. А., представлявана от адв.П.

К., срещу решение № 10006 от 18.01.2022г. по в.гр.д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 7310 от 02.11.2017г. по гр.д.

№ 16721/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав са отхвърлени предявените от Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ главни искове, квалифицирани от въззивния съд като такива с правно основание чл.284, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата от 254,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.12.2014г. до окончателното им изплащане.

1

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че НББАЗ отговаря в качеството на компенсационен орган. Твърди, че доколкото процесното ПТП е настъпило на територията на РБългария, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството на представително национално бюро.

Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по релевирано от ответника едва с въззивната жалба възражение за липата на сезиране на представителя на гръцкия застраховател за уреждане на претенции, като освен това сочи, че в КЗ /отм./ изискване за сезиране на бюрото преди завеждане на иска, както и за сезиране на представител за уреждане на претенции няма, поради което това не е изискване както за допустимост, така и за основателност на исковете.

Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представляван от адв.Б. Н., оспорва касационната жалба.

Поддържа, че ищцата не е възразила срещу дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете, във връзка с която ролята на НББАЗ в случая е определена като „Компенсационен орган”. Сочи, че още с отговора на исковата молба е изразил становище относно обстоятелството, че ищцата не е предявила претенция за щета съгласно КЗ /отм./ и Вътрешните правила на Съвета на Бюрата /чл.3 и чл.4, т.4/, като поддържа, че тя е била уведомена за необходимостта претенцията й да се разгледа извънсъдебно от номинрания кореспондент на чуждия застраховател и едва в случай на непроизнасяне или отказ НББАЗ има процесуалната легитимация да отговаря като Национално бюро по предявен от пострадалото лице съдебен иск, като това се явява предпоставка за основателност на предявения иск. Поддържа още, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди е завишено и не съответства на претърпените от ищцата увреждания. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 1016 от 10.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния уточнен материалноправен въпрос: „В какво качество отговаря Сдружение „Национално бюро на българските 2 автомобилни застрахователи“ при действието на отменения Кодекс за застраховането, когато се претендират вреди, претърпени от ПТП, настъпило на територията на РБългария и причинено от МПС с регистрационен номер от друга държава – членка на системата „Зелена карта“, чийто водач е застрахован за гражданската му отговорност при застраховател, установен в друга държава – членка на системата „Зелена карта?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови решението в обжалваната част, е приел за установено, че на 23.05.2013г. в с.Градево е настъпило ПТП с участници: триосенседлови влекач „Мерцедес АктросV6 2643“ с гръцки рег. № РТМ7792, управляван от Христовалантис Синтос, автобус „Сетра“ с рег. № Е4447АК, управляван от Лъчезар Благоев Захов, и лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от Борис Кирилов Терзийски. Намерил е, че с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 416/2017г. на Благоевградски районен съд, са признати за виновни за настъпване на ПТП при условията на независимо съпричиняване водачът на лекия автомобил и водачът на товарния автомобил, както и че ищцата Б. С. А. е пътувала в автобуса и е получила следните средни телесни повреди – счупване на латералния кондил на десния голям пищял и счупване на носните кости. Въззивният съд е констатирал, че водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка при ответника ЗК „Олимпик Лимитид“, а водачът на товарния автомобил – при гръцкото застрахователно дружество „Allianz General“. Посочил е, че представител на гръцкото застрахователно дружество за уреждане на споровете на територията на РБългария е ЗАД „Алианц България“, както и че ищцата е предявила претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди пред НББАЗ, а не пред ЗАД „Алианц България“ или пред гръцкото застрахователно дружество.

При така установените факти въззивният съд е приел, че за решаване на правния спор са приложими разпоредбите на отменения Кодекс за застраховането с оглед датата на ПТП. Изложил е съображения, че НББАЗ е представително национално бюро за РБългария по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, както и изпълнява функциите на компенсационен орган, като извършва плащания в случаите по чл.284 КЗ /отм./. Обсъдил е първите три алинеи на чл.284 КЗ /отм./ и е приел, че предявените против НББАЗ главни искове имат правно основание чл.284, ал.1, т.1 или т.2 КЗ /отм./, тъй като ищцата като увредено лице пребивава в РБългария, застрахователното събитие е настъпило на територията на 3

РБългария и виновният водач на товарния автомобил има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с гръцко застрахователно дружество.

Въззивният съд е приел, че за застрахователя на виновния водач и неговия представител за уреждане на претенции в РБългария не е възникнало задължение да се произнесат в срок, респ. да не се произнесат, тъй като ищцата не е предявила пред тях претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди. Изтъкнал е, че това бездействие е едно от основанията за отговорността на НББАЗ по чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Заключил е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като отсъствието на посочените предпоставки освобождава НББАЗ от отговорността да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент, докато отговорността на Сдружението по отношение на застрахователя е заместваща, но само в изрично посочените случаи в чл.284 КЗ /отм./.

По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - решение № 56 от 18.11.2019г. по т.д. № 1409/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 148 от 08.08.2016г. по т.д. № 1233/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Прието е, че когато се претендират вреди, причинени от МПС с регистрационен номер от държава – членка на системата „Зелена карта”, различна от България, при застрахована отговорност на водача на такова МПС от застраховател, установен в държава – членка на системата „Зелена карта”, различна от България, но от произшествие, настъпило в България, НББАЗ отговаря в качеството му на представително национално бюро на застрахователите по смисъла на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./, а не на Компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4, чл.284 и чл.285 КЗ. В тези случаи НББАЗ отговаря на основание чл.282, ал.3 КЗ /отм./ в качеството си представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, в което си качество участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки.

По касационната жалба:

В настоящото производство не са спорни следните, приети за установени от въззивния съд обстоятелства: че на 23.05.2013г. в с.Градево е настъпило ПТП с участници: триосенседлови влекач „Мерцедес АктросV6 2643“ с гръцки рег. № РТМ7792, управляван от Христовалантис Синтос, автобус „Сетра“ с рег. № Е4447АК, управляван от Лъчезар Благоев Захов, и лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от Борис Кирилов Терзийски; че с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 416/2017г. на Благоевградски районен съд, са признати за виновни за настъпване на ПТП при условията на 4 независимо съпричиняване водачът на лекия автомобил и водачът на товарния автомобил; че ищцата Б. С. А. е пътувала в автобуса и е получила следните средни телесни повреди – счупване на латералния кондил на десния голям пищял и счупване на носните кости; че водачът на товарния автомобил е имал валидна застраховка при гръцкото застрахователно дружество „Allianz General“.

При така установените факти и с оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че в случая ответникът НББАЗ отговаря в качеството си на представително Национално бюро на застрахователите по смисъла на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./ за вредите, причинени на ищцата при процесното ПТП, доколкото те са причинени при ПТП, настъпило в България, поради виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е застрахована от гръцко застрахователно дружество.

Неоснователно е искането на ответника за отхвърляне на предявения иск поради липса на отправена претенция за плащане на обезщетение пред номинирания кореспондент на чуждия застраховател ЗАД „Алианц България“.

Такова изискване не е предвидено в разпоредбите на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./, уреждащи отговорността на НББАЗ като представително национално бюро на застрахователите, като последната изрично предвижда, че когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като Компенсационен орган. Доколкото чл.271 КЗ /отм./ урежда задълженията за застрахователя при произнасяне по претенция на увредено лице по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, следва да се приеме, че в посочените разпоредби не е предвидено задължение за пострадалия да отправи претенцията си до номинирания кореспондент на чуждия застраховател като предпоставка за допустимост или основателност на иска му против НББАЗ. Ответникът обосновава възражението си с позоваване на чл.3 и чл.4, ал.4 от Вътрешните правила между бюрата. В чл.3, ал.1 от същите е предвидено, че когато бюрото е уведомено за произшествие, настъпило на територията, за която то е компетентно, с участието на превозно средство от друга държава, бюрото, без да е необходимо да чака предявяването на формална претенция, пристъпва към разследване на обстоятелствата за произшествието. Предвидено е и задължение за бюрото да уведоми възможно най-скоро за това произшествие застрахователя, който е издал Зелена карта или застрахователната полица, а ако установи, че има одобрен кореспондент на този застраховател, в съответствие с разпоредбите на чл.4 следва да препрати незабавно тази информация на кореспондента за понататъшни действия. В ал.2 е предвидено задължение на бюрото при получаване на претенция, произтичаща от произшествие, да препрати незабавно претенцията на одобрения кореспондент на застрахователя, за да може да бъде обработена и уредена съгласно разпоредбите на чл.4, а ако няма такъв одобрен кореспондент, трябва незабавно да съобщи на застрахователя, който е издал Зелена карта или застрахователна полица. Съгласно чл.3, ал.3 5 бюрото е упълномощено да урежда всяка претенция по взаимно съгласие. В чл.4, ал.4 е предвидено, че кореспондентът обработва всички щети, образувани в резултат на произшествия с участието на превозни средства, застраховани от застрахователя, поискал одобрението му, от името на бюрото, което го е одобрило, и от името на застрахователя, който е поискал одобрението му. Настоящият състав намира, че посочените разпоредби не въвеждат задължение за увредените лица да предявяват претенция пред одобрения кореспондент на застрахователя, издал Зелена карта или застрахователна полица, и не обуславят извод, че непредявяването на такава претенция води до недопустимост или неоснователност на предявен против НББАЗ иск. Задължение за изпращане на прететенцията на одобрения кореспондент е предвидено за бюрото, като изрично е посочено, че то е упълномощено да урежда всяка претенция по взаимно съгласие.