Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20382 от 11.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59822/2023
Вид
Решение № 20382
Подписан
11.11.2024
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20382 гр. С.., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20231110159822 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „. срещу Б. И. П. /Г.а/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1507.00 лева, представляваща дължима цена на топлинна енергия доставена до имот в гр... за периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 346.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.02.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата 19.60 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5.17 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. – 05.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .. на СРС, 153 състав. Претендират се и направените в производството разноски..

В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответницата в качеството и на наемател на топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно посочените общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това посочва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху главниците.

Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответницата П., чрез назначения от съда особен представител. В него се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции, като се твърди, че не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между ответникът и ищеца във връзка с продажбата на топлинна енергия. Като аргумент в тази насока се изтъква сочи, че ответницата не е ползвател на имота, нито негов собственик и се подчертава, че следва да се прави разграничение между облигационно ползване и вещно право на ползване.

Релериварно е и възражение за изтекла давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата Б. П., по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие.

По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр. .. „..“ бл.57, вх.1, ет.17, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и „. за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода /л.31-34 от делото/.

По отношение на наличието на облигационна връзка между страните, с оглед изричното оспорване в тази насока от страна на ответницата, Софийски районен съд приема следното:

От представения и неоспорен по делото договор за наем от 16.10.2019г, сключен между ответницата Б. И. П. и А.Р.Н., се установява, че считано от 16.10.2019г. за Б. И. П. е възникнало валидно наемно правоотношение за апартамент ., находящ се в гр. .. „..“.., по силата на което ответницата е придобила качеството наемател на топлоснабденото илище.

2

Съгласно посоченото в чл.2.1 от договора за наем същият е сключен за срок от една година, но видно от приложеното към исковата молба споразумение от 31.07.2020г за прекратяване на договор за наем именно на апартамент ., находящ се в гр. .. „..“.., считано от 01.08.2020г. страните са прекратили действието на договора за наем. Следователно може да се достигне до непротиворечивия извод, че ответницата П. е притежавала качеството „наемател“ на топлоснабдения имот в периода от 16.10.2019г до 31.07.2020г., в който период попада и исковия период от 01.12.219г до 31.07.2020г. Съгласно чл.3 от споразумението за прекратяване на договора за наем, носещ подписа на ответницата и неоспорен по делото, ответницата в качеството си на наемател се е задължила да заплати цената на потребената, но незаплатена топлинна енергия доставена до процесния имот в периода от 16.10.2019г. до 21.07.2020г. Така подписаното споразумение в действителност касае отношенията единствено между наемателя и наемодателя, като не може да обвърже по някакъв начин ответницата в отношенията и с ищцовото дружество. Въпреки това следва да се отбележи, че подобно изявление има характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт, че сумите са били непогасени, доколкото не се спори, че същото изхожда именно от ответницата, което признание следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 5 от Наредбата №1 за ползване на топлинна енергия (отм.), действаща преди ответницата да сключи договор за наем за топлоснабденото жилище, потребители на топлинна енергия са собственици или наематели на жилища, които използват топлина енергия за отопление, вентилация и битови нужди. След изменението на нормативната уредба обаче и приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) – чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката - § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год., отм., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год.) и чл. 153 от ЗЕ, съгласно които „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице - собственик или ползвател на имот, наемателите са били изключени от кръга на лица, които по силата на закона придобиват качеството потребител на топлинна енергия.

В настоящия случай от ищцовото дружество е представено доказателство, че на името н а ответника Б. П. в качеството и на наемател е била открита партида за топлоснабдения имот и то по нейно желание, видно от представеното по делото заявление-декларация с вх.

№ ../.г., подадена лично от Б. И. П. до „. за откриване на партида на нейно име за процесния апартамент № ., находящ се в гр. .. „..“ .., неоспорена от ответника. Изявлението направено в заявлението-декларация настоящият състав цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден факт, а именно, че на името на ответника П. в качеството и на наемател има открита за предоставеното на нея за ползване жилище партида, т.е че същата е направила изрично изявление за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца.

Следва да се отбележи, че в действителност ответницата П. не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, но съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни 3 от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.

С оглед така дадените задължителни за настоящия състав разяснения, и установените факти по делото, следва да се приеме, че от ищцовото дружество е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответницата П. в качеството си на наемател се е намирала в облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия с „. считано от 13.12.20219г, доколкото същата е ползвала със съгласието на собственика по силата на наемно правоотношение жилището, и по нейно искане в качеството и на наемател е открита партида на нейно име за ползвания от нея имот. Същевременно между страните по делото не се спори, че наемодателят .. е била собственик на процесния топлоснабден имот, което обстоятелство се установява и от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело № ./.г, както и че същата е дала съгласие в качеството си на собственик и наемодател да се открие партида на името на ответницата П. във връзка с ползването на топлинна енергия с процесното жилище, видно от приетата по делото декларация от .г. за съгласие за откриване на партида на името на наемателя Б. П. /л.26 от делото/. Следва да се отбележи, че за възникването на договорно правоотношение между страните по делото не е необходимо сключване на писмен договор, тъй като съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (с предходно наименование Д.). Следователно писмена форма на договор не е необходима, като е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не се оспорва от ответниците. Същевременно по делото не е установено и ответницата да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Същевременно заверен препис от Общите условия е приложен към исковата молба, от които е видно, че същите са били публикуване съгласно законоустановените изисквания във в-к М., приложение Ф.т.

При съобразяване на всичко изложено до тук следва да се приема за доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че именно ответницата П. е материално легитимирана да отговаря за заплащане на процесните суми за доставена топлинна енергия за периода от .г /когато е подала заявление за откриване на партида/ до 31.07.2020г, доколкото същата макар и в да не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, изрично в качеството си на наемател със съгласието на собственика 4 на жилището е пожелала с подаване на заявление да откриване на партида да встъпи в правоотношения с „.. Искът следва да бъде отхвърлен за периода от 01.12.2019г. до 12.12.2019г., доколкото облигационното правоотношение между страните е възникнало от датата на подаване на заявлението за откриване на партида, а не от датата на сключване на договора за наем, тъй като именно от тази дата – .г. са се осъществили всички необходими предпоставки за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия.