Решение № 919 от 09.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Р. Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело № 20221000502573 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 6396/21 г.

С решение по делото № 1614/28.06.22 г., по описа на СГС, постановено въз основа на отрицателен установителен иск, предявен от П. Х. – Ч. срещу Топлофикация София АД за това, че тя като не дължи сума в размер на 32 724 лв. за потребена топлинна енергия според фактура 001300560311/31.01.21 г., съдът е уважил исковата молба.

За да постанови решението си, съдът е приел, че неяснотата, допусната от издателя на фактурата за това за кой период е потреблението, за което е начислен дълг за минало време, не позволява на съда да се произнесе по възражението на ответника, че има образувано заповедно производство, с влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която няма възражение. Според СГС ответникът не е доказал и самото правопораждащо основание, обстоятелството, че според дефинитивната разпоредба на чл. 153 ЗЕ ищцата има качество на собственик или титуляр на вещно право спрямо имота, за чието топлофициране е издадена процесната фактура.

1

С въззивната жалба ответникът твърди, че тъй като за част от сумата има проведено заповедно производство, преминало в изпълнителна фаза, искът е частично недопустим. Последното обосновава недопустимост на постановеното решение. Твърди още, че съдът е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е задължил не ищцата, а ответника да уточни по периоди и суми компонентите на вземането. Затова, според въззивника, произнасяйки се по недопустима искова молба, съдът е постановил недопустим съдебен акт. В нарушение на диспозитивното начало СГС е допусната непоискана от нито една страна страна експертиза (служебно назначена). Възложен бил на експерта отговор на правен въпрос – кои от вземанията са погасени по давност. На вещото лице са поставяни въпроси за лихви, а в исковата молба няма твърдение, че такива не се дължат от ищцата. В същото време съдът се позовава на ненаправени от ищцата възражения. Последната, според въззивника, не е оспорила качеството си на собственик на имота. Затова съдът прави необоснован извод за недоказан правопораждащ вземането източник на задължението.

Отделно ищецът е признал погасяването по давност на част от задължението, но доколкото липсва изрично позоваване за погасяване на дълга, отправено до него от ищцата, то задължението се дължи, въпреки, че не може да се изпълни принудително.

Липсва интерес от водене на иска, защото констатацията на съда не може да принуди ответника да заличи от регистрите си задължението като дължимо. Прави се обобщение, че с решението си съдът се е произнесъл извън петитума на исковата молба и се иска обезсилване на решението или отмяна на същото като неправилно и отхвърляне на иска.

При довод за недопустимост на решението САС дължи обсъждане според наведените с жалбата възражения.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че ищцата следва да докаже възраженията си за недължимост, а ответника – твърденията ди за дължимост на задължението. Така направеното разпределение съответства на общото изискване всяка страна да докаже онези факти, от които черпи права респ. отрича такива.

Ищцата твърди, че не дължи фактуриран дълг за потребление на топлинна енергия. Дългът фигурира във фактура 001300560311/31.01.21 г., 2 издадена от ответника. Начинът на формиране на дълга, вменен на ищцата като потребител респ. като правоприемник на потребители на топлинна енергия, е неясен. На това основание тя не може да индивидуализира вземането по периоди и размери, съответстващи на отчетни периоди. Не може да го индивидуализира и по начин на формиране – като главница и лихви за забава. Ако и доколкото твърди, че такъв дълг съществува, ответникът, като издател на фактурата, обосноваващ в процеса наличие на облигационни парични задължения, може да направи индивидуализация.

Възраженията биват правоизключващи, правоограничаващи и правопогасяващи. Възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Макар да е свързано с процесуална предпоставка, по това възражение съдът се произнася с решението си по същество, защото противната страна може да наведе доводи за спиране или прекъсване на давността. Такъв довод е направен от ответника, заявил, че за част от задължението е проведено приключило заповедно производство. Извън твърдението на ответника за проведено заповедно производство, доказателства в тази насока няма. Изводите на вещото лице по приетата счетоводна експертиза следва да се преценяват само в експертната им част.

Това е така защото вещите лица не са участници в доказателствения процес и не могат да представят или възпроизвеждат съществуващи извън кориците на делото доказателства.

Установителният иск препятства пререшаемост на спора. Дали ответникът ще води в баланса си дълга като съществуващ или не, е правно неотносимо. За ищцата има интерес ответникът да е препятстван да иска събиране на парите по принудителен ред. Изпълнителната сила на решението е предпоставена или се препятства от наличието на установително действие на съдебния акт.

Въпреки виждането на настоящия състав, че икономическа експертиза не е следвало да бъде назначена (искът е отрицателен установителен и съдът не може да приеме, че при доказана основателност на иска, по собствен почин следва да установи размера), съдебната експертиза не е доказателство, формирало решаващите изводи на съда. С оглед на това не се установяват такива процесуални нарушения, които да обосновават недопустимост на решението.

3

Поради горното въззивният състав следва да анализира неговата правилност с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба, а в частност дали и как се доказва наличието на облигационна връзка между потребител и доставчик на услуги.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Изводите си съдът следва да основе на доказателствения материал, съдържащ се в първоинстанционното дело.

Въз основа твърденията на страните в рамките на очертания предмет на проверка САС прави следните изводи:

Ищцата с исковата молба се позовава на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25.10.11 г. относно правата на потребителите, предпоставяща до 13.12.13 г. транспониране в националните законодателства на забраната за натрапване на потребителине на непоискани услуги. Като национална норма ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според чиято втора алинея при доставката на стоки/услуги (изброени – сред тях е и топлинната енергия),непоръчани от потребителя, последният не дължи заплащане.

Това позоваване настоящият състав възприема като оспорване от страна на ищцата на облигационно правоотношение с ответника.

Основателно е възражението на ответника за разрешаването по тълкувателен ред на колизията между ЗЗП и чл. 153 ЗЕ, но в доказателствена тежест на ответника е да установи предпоставките на разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Първоинстанционният съд не е приел представеното от ответника копие от нотариален акт, удостоверяващ качеството на ищцата на собственик в отоплявано жилище и е дал възможност на ответника да представи четлив екземпляр от доказателството. Недостатъкът не е отстранен и липсват предпоставки да се докаже, че ищцата е собственик на жилище, в което ответникът е доставял отопление/топла вода.

Недоказаността на основанието за възникване на вземане, неясното негово формулиране и липсата на доказателства от страна на ответника в кои негови части задължението е с естество на естествен дълг и в кои подлежи на принудително изпълнение (поради възражението за частично погасяване на вземането на основание чл. 111 ЗЗД) обосновава извода за доказаност на отрицателния установителен иск.

4

Тъй като двете съдебни инстанции достигат до идентичен извод, обжалваното решение следва да се потвърди.

Липсват доказателства за сторени от ищцата разноски във въззивния процес и поради това САС не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1614/28.06.22 г., постановено по гр.д.

6396/21 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните и при спазване разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5