Решение № 241 от 11.04.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Разград, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330101633 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Е. М. Е., чрез пълномощника адв. М. М. от АК гр.

Разград, с която е предявен иск срещу Ж. Е. Е. и Д. Е. Е. за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40, том 5, рег. № 5540, дело № 712/09.08.2017 г. на Нотариус № 378 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 3382/09.08.2017 г., акт № 17, том 10, дело № 191/2017 г. на Службата по вписванията Разград, с който договор ищецът прехвърля собствеността върху собствения си имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ********************, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 36.23 кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта:

***, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с полезна площ от 8.98 кв.м., при граници: коридор, избено помещение № 8, избено помещение № 10, както и 2.61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответен процент идеални части от правото на строеж върху мястото.

Твърди, че предприел прехвърлянето на имота в полза на ответника, по време на брака му с втората ответница, сключен на 07.10.2000 г., поради което е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Ответникът, негов син, много настоявал за това и се ангажирал да се грижи за него и да го издържа, но през годините след прехвърляне на имота, ищецът не получавал каквито и да било грижи и издръжка от ответниците.

Сочи още, че през 2016 г. прехвърлил в собственост на ответника друг имот в гр.

Разград също срещу задължение за издръжка, като през 2022 г. се отказал от вещното право на ползване върху този имот и ответникът го продал на трето лице, като с парите от продажбата трябвало да закупи имот в чужбина. По-късно ищецът разбрал, че бил подведен от ответника, който изхарчил парите от продажбата, вместо да ги използва за покупката на друг имот, което влошило отношенията им и от тогава не поддържали контакт.

Твърди, че сключеният алеаторен договор е с непрекъснато и продължително изпълнение, а ответникът не изпълнявал поетото основно задължение да гледа и издържа 1 ищеца, което пораждало за него правен интерес да поиска от съда развалянето му, поради виновно неизпълнение на задълженията да го гледат и издържат от страна на Ж. Е. Е. и Д. Е.

Е., ведно с всички законови последици от това.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди нововъзникнали обстоятелства след депозиране на исковата молба, които са от значение за делото по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК и представя доказателства за тях, свързани със здравословното му състояние, а именно: през м. ноември 2024 г. бил опериран по повод вентрална херния. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори, в които считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърдят, че прехвърлителят пожелал грижата и издръжката за него да се изразява в три направления: да запази правото си на ползване на прехвърления имот, ответниците да му заплатят парична сума в размер на 40 000.00 лв., която му била необходима за дейността в търговията с МПС-та, вместо грижа и издръжка, първият ответник да съдейства за тази дейност на ищеца в Кралство Белгия. В изпълнение на така поетите ангажименти, още при прехвърляне на имота, ответниците се съгласили и учредили право на ползване на ищеца върху имота. Ищецът и понастоящем продължавал да живее в това жилище, без да го притесняват. На 15.03.2022 г. двамата ответници продали търговски обект за сумата от 49 999 евро, за което бил съставен Нотариален акт № 63, том 2, рег. № 2485, дело № 229. От тази сума веднага заплатили на ищеца еднократно и в брой сумата от 40 000.00 лв., с което изпълнили и това свое задължение спрямо него. Дотогава отдавали обекта под наем за сума в размер от 500.00 лв. на месец, като по настояване на ответниците този наем се предавал на ищеца, за да се издържа.

Твърдят, че заедно като семейство, ответниците от 25 години живеели и работели в Кралство Белгия, а в страната се завръщали предимно през летните месеца. През последните 15 години помагали на ищеца и на по-малкия му син, роден от втория брак на ищеца, в дейността им в търговията с автомобили, затова считат, че от прехвърляне на собствеността досега са изпълнили в пълен обем договорените си задължения по алеаторния договор.

Считат задълженията си за напълно съпоставими с конкретните нужди на ищеца.

Същият бил в трудоспособна възраст, работел в *******************, като развивал и частна дейност със същия предмет. Нямал здравословни проблеми и нужда от специални грижи, както и от средства за лечение. Разполагал със средства и нямал нужда от финансова помощ.

Досега никога ищецът не се бил оплаквал от неизпълнение на сключения между тях договор за гледане и издръжка, нито бил предявявал искания, които да не били изпълнени.

Затова били много изненадани да разберат, че ищецът е предявил настоящия иск. Считат, че това не е негово желание, а го прави по настояване и натиск от страна на другия си син, с който ответниците от години били във влошени отношения именно, заради този имот.

Считат, че целта е след разваляне на договора, имотът да бъде прехвърлен на него.

Поради изложеното молят за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 40, том 5, рег. № 5540, дело № 712/2017 г. по описа на нотариус Роска Иванова, вписана под № 378 в Регистъра на НК, с район на действие Районен съд Разград, вписан в служба по вписванията с вх. рег. № 3382/09.08.2017 г., акт № 17, том 10, дело № 1911/2017 г. се установява, че на 09.08.2017 г. Е.

М. Е. е прехвърлил на Ж. Е. Е. правото на собственост върху собствения си недвижим имот с административен адрес ***************************************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на обекта жилище, апартамент със застроена площ 36,23 кв. м., състоящ се от коридор, стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ от 8,98 кв. м., както и 2,61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на последния да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив, като прехвърлителят си е запазил правото на пожизнено и 2 безвъзмездно ползване на този недвижим имот. Установява се от доказателствата по делото, че процесният недвижим имот е закупен от ищеца на 18.03.2016 г. за сумата от 20 000 лв., за което ОББ АД е предоставила на същия банков кредит за покупката на имота, за срок до 10.03.2026 г.

Видно от удостоверение за граждански брак (л. 103) на 07.10.2000 г. в с. Киченица, общ. Разград е сключен граждански брак между Ж. Е. Е. и Д. Е. М..

От представените епикризи, издадени от УМБАЛ „Канев“ гр. Русе се установява, че през м. ноември 2024 г. на два пъти ищецът е постъпвал в отделение по хирургия, където е опериран по повод вентрална херния, а от представения болничен лист се установява, че е бил в отпуск общо 41 дни от 05.11.2024 г. до 15.12.2024 г.

Установява се още, че с нотариален акт № 2, т. 5, рег. № 5510, дело № 716/2016 г., на 01.08.2016 г. ищецът е прехвърлил на първия ответник по време на брака му с втората ответница, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на обекта: за офис, със застроена площ 47.60 кв. м., срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като последният си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на този имот.

Не се спори по делото, че този нежилищен имот е отдаван под наем и ищецът е получавал наемната цена. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, т. 2, рег. № 2485, дело № 229 от 15.03.2022 г., ответниците продали недвижимия имот – офис, на трето, неучастващо в настоящото производство лице, за сумата 49 999 евро. Няма спор по делото, че ответниците са предоставили на ищеца сумата от 40 000 лв. от тази продажна цена.

По делото са разпитани като свидетели К.Х.П., Ю.Д.Р. и Е.М.Д.. Св. П. работи с Е. повече от 20 години във фирмата на жена му. Оттогава познава и първия ответник. Е. работел като продавач-консултант и получавал минималната заплата за този вид дейност.

Знае, че Е. е прехвърлил имоти на Ж. на доизглеждане – магазин и апартамент, тъй като те самите споделяли това с него. Когато Е. се разделил със съжителката си, свидетелят го прибрал в тяхното таванско помещение, защото нямало къде да живее. Търсили му жилище и когато излязла една малка боксониера, ищецът я закупил с банков кредит. Според свидетеля, ищецът имал един магазин на бул. България и вземал наем от него, но този имот вече бил продаден, защото ответниците, които живеели в Белгия, харесали някаква къща там, която била много скъпа – около 300 000 и Е. трябвало да им помогне с първоначалната вноска за закупуването й. Затова уговорката била да се продаде този магазин, което станало малко преди пандемията. След това свидетелят се чувал по телефона с Ж. и той му казал, че трудно ще купи тази къща, но магазинът вече бил продаден. Ж. така и не купил къщата в Белгия. Свидетелят и ответникът се чували по телефона и последният казвал „Баща ми се сърди, но става страшно тук с имотите. Не можем да си го позволим. Банката не ме одобри“.

От една-две години Ж. не му бил звънял. Според свидетеля, Е. получил 20 000 от продажбата на имота, но не знае дали евро или лева, които пари ответниците му оставили, за да си покрива текущи разходи, да си купи по-хубав автомобил, тъй като бил с по-стара кола и той си купил по-нов автомобил. По повод продажбата обаче, Е. казвал, че синът му щял да му дава парите от наема, а сега нито къща купил, нито пари му давал. Когато станала сделката, двамата дошли при свидетеля на работа и били в добро настроение, били в добри отношения. За влошените отношения между ищеца и ответниците знае, че Ж. си купил някаква скъпа кола и Е. се подразнил, че не дал тези пари за жилище, а за кола. От Ж. знаел, че баща му се сърдел, защото дал пари на родителите на жена си да си ремонтират къщата, но това жилище щяло да остане в наследство за тях, щяло да бъде преписано на тях и затова инвестирали в него. Понастоящем Е. и Ж. не контактували помежду си, откакто станала продажбата на магазина били в обтегнати отношенията. Не знае Ж. да изпраща някакви средства на Е.. Последната зима, почти цялата зима Е. отсъствал от работа, тъй като му правили операция за херния и три месеца бил в болнични. През това време не е разговарял с Ж., не поддържали отношения от две-три години с него. Не му е известно дали Ж. знае за здравословните проблеми на Е.. Е. теглил 20 000 лв. банков кредит за процесния имот, когато го купил. Докато Е. бил в болницата, никой от близките му не се интересувал от неговото състояние, само приятелите му се интересували. Твърди, че Е. не е продавал автомобили, изпращани от Ж., през автокъщата. Е. не получавал бонуси и премии за работата си. Ако е препродавал личните си автомобили, това е било преди продажбата на магазина. Имало изпращане на автомобили от страна на Ж., но към малкия му брат и като лични превозни средства на Е.. Заплатата на Е. била за 4-часов работен ден и в момента е около 500-600 лв. В останалото време Е. пътувал до гр. Русе при негови колеги, които се занимавали с автомобили, но нищо съществено. Ходел по пазарите, но не си докарвал 3 допълнителни доходи от това. Преди да започне при тях във фирмата, Е. пътувал често до Белгия и Германия, от където носел коли за препродажба. Когато пътувал до Белгия, отсядал при Ж., който бил там от години. Въпреки, че търговският обект бил прехвърлен на Ж., Е. получавал парите от наема. Понастоящем Е. продължавал да живее в боксониерата, бил неин собственик с право за гледане и издръжка, а Ж. щял да получи апартамента след смъртта на Е.. В момента двамата не си говорели и не знае Е. да е искал от Ж. издръжка. Е. сам се издържал и долу-горе се справял. Не знае Е. да е споделял на сина си, че има здравословни проблеми. Те като не си говорели, нямало как да знае сина му за операцията, а имало и усложнения след нея, възпалило се мястото, ходил отново в болницата. Всичко това било свързано с разходи. В момента живеел с една жена и тя много му помагала. Докато бил на легло, жената си взела отпуска да го гледа. Лежал един месец след операцията, но сега бил по-добре, идвал на работа, движел се, работел.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77f4f5f5-1884-4c6a-87d5-d17d284a387c