Решение № 192 от 28.03.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разград, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101155 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от А. З. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, община Разград, област Разград, ***, чрез пълномощника му адвокат Н. Й., съдебен адрес: град Разград, община Разград, област Разград, пл. “Независимост“, сграда на книж. „Денебола“, етаж 2, против „БП ГРУП“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 205617527, със седА.ще и адрес на управление: град Разград, община Разград, област Разград, бул. “Княз Борис“ № 1 ЗА, представлявано от управителя П.М., с която да бъде признато за незаконно уволнението му и да отмени като незаконна Заповед № 001/19.06.2023 г. на Управителя на „БП ГРУП“ ЕООД, като му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа съгласно чл.

225 от КТ в размер на 4680,00 лева (четири хиляди шестстотин и осемдесет лева) за периода от 01.07.2023 г. - 01.01.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Трудов договор № 76/21.02.2023 г. бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с място на работа „БП ГРУП“ ЕООД със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част към договора.

Чрез куриер/пощальон получил Заповед № 001 от 19.06.2023 г., издадена на основание чл. 188, т. 3 КТ, при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, с която му било наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 и чл. 187 от КТ. Със заповедта работодателят му приел, че след завръщането му от изпълнявания курс по направление от гр. Солун, Гърция до гр. Девня, България на 01.06.2023 г. не се е явил в офиса на дружеството за отчитане па превозни документи, задържал в себе си 1 международни товарителници — CMR по направления: Разград - Патра, Патра - Солун и Солун - Девня, както и 700 евро служебни средства, като продължение на 12 дни не се явил в офиса на дружеството за изпълнение на служебните му задължения, поради което счел това за извършени нарушения на трудовата дисциплина (чл. 187 от КТ) — т.е. закъснял, преждевременно напуснал работа, не се явил на работа или не е уплътнил работното време си време; явил се на работа в състояние, което не му позволявало да изпълнява възложените му задачи; не изпълнил възложената му работа, не спазил техническите и технологичните правила на работа; произвел некачествена продукция; не спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труда; не изпълнил законните нареждания на работодателя; злоупотребил с доверието му и уронил доброто име на предприятието, като разпространил поверителни за него сведения; увредил имуществото на работодателя и разпилявал материА., суровини, енергия и други средства; не изпълнил и други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, т. е. извършил едновременно на дата 01.06.2023 г. всички възможни нарушения на трудовата дисциплина. По надолу в така връчената му заповед, работодателят излагал съображения за изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ чрез изпращане на покана с обратна разписка, в която ищецът бил поканен в срок до 16.06.2023 г. 10:30 ч. в офиса на дружеството да даде свои обяснения по така вменените му дисциплинарни нарушения, вероятно обективирани в протоколи от 16.06.2023 г. на Ю.М. - „агент, експедиция на товари" и Н.К. „технически сътрудник“, но не се явил на посочената дата и час, поради което работодателя му счел, че е нА.це отказ за изпълнение на задължения по трудовото законодателство. След връчване на Заповед № 001/19.06.2023 г. работодателят му решил да даде нов срок на ищеца за обяснения – до 30.06.2023 г., тъй като наложеното му дисциплинарно наказание влизало в сила на 01.07.2023 г.

Предвид гореизложеното, ищецът моли за отмяна на Заповед № 001/19.06.2023 г. на ответното дружество, излагайки становище за незаконосъобразност на уволнението му, поради непосочване на време и място на нарушенията на трудовата дисциплина, още повече че обяснения са му поискани във времето на трудова неработоспособност предвид издаден му болничен лист на 05.06.2023 г., продължен с втори БЛ на 20.06.2023 г., които били сведени до знанието на работодателя му, чрез изпращането му с куриерски пратки на 08.06.2023 г. и на 21.06.2023 г., а всички опити на ищеца да се яви да даде обяснения били неуспешни, тъй като офиса на дружеството бил заключен. Ищецът твърди, че е спазил срока по чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза и е направил всичко възможно да уведоми работодателя си, че има издадени болнични листи. Сочи още, че макар и да му била формално възможността да се защити, не е могъл да стори това, доколкото работодателят не е посочил в какво точно се изразяват нарушенията на трудовата дисциплина и времето на извършването им.

Твърди се също, че горепосочената заповед е немотивирана, доколкото в нея липсват сведения относно нарушителя (ЕГН, постоянен адрес), конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание, а липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме 2 същата за незаконосъобразна. Отделно сочи, че вменените му нарушения са недоказани, доколкото в никой сведен до знанието му документ не е длъжен да се яви в деня на пристигането му в България в офиса на дружеството, който пък винаги бил заключен, поради което когато го посещавал звънял по телефона предварително, за да му отключат. Въпреки това твърди, че при пристигането му в гр. Разград паркирал управляваното от него тежкотоварно МПС в определеното за това място, посетил заключения офис на дружеството и позвънил на служители с оглед изпълнение на задълженията му по връщане на ключовете на товарния автомобил, но нито в офиса, нито по телефона някой му отговорил (петъчен ден) и предположил, че същите са заети или просто са в отпуск. ПоследвА. събота и неделя, в които дружеството не работи, през които здравословното му състояние се влошило и се наложило в началото на седмицата да потърси лекар. Твърди още, че не носи нося отговорност за всички документи, съпътстващи товара, който пренася, защото същите се издават служебно и той няма отговорност към тях. Твърдението, че задържал служебни пари сочи като невярно, тъй като по време на курса му не са му били предоставени служебни пари, той не е материално задължено лице, респективно не дължи такива на работодателя си. Ищецът посочва още, че поради системно незаплащане на дължимото по трудов договор възнаграждение в уговорения размер и срок след завръщането му от последния изпълнен от негова страна курс, взел решение да подаде предизвестие за напускане, което надлежно било сведено до работодателя му, но произнасяне по същото не нямало, както и не бил получил трудовото си възнаграждение, както за месец юли, така и за предходните. Твърди, че в този смисъл не е разписвал никакви счетоводни документи, респективно не му е превеждано такова или давано на ръка.

В осигуреното право на отговор ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност изцяло на предявените искове. Изтъква, че не са нА.це никакви нарушения по провеждане на процедурата по дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Оспорват се твърденията за липса на нарушения на трудовата дисциплина. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона” в предприятието на ответника по силата на Трудов договор № 76/21.02.2023 г., както и че на същия е връчена преди постъпване на работа длъжностна характеристика, с която работника е запознат и е подписал. Твърди се, че по повод изпълнение на служебните му задължения работникът А. З. А. следвало да се яви в офиса на дружеството на 01.06.2023 г„ за да отчете изпълнен курс по направлението град Разград, Република България - град Патра, Република Гърция - град Солун, Република България - град Девня, Република България, представяйки превозните документи, включително и международна товарителница CMR, а така също и да отчете получен служебен аванс в размер на 700,00 EUR. Ищецът не се явил в офиса на дружеството и не изпълнил горепосочените му задължения, поради което ответникът подал жалба до РУМВР град Разград, по която била заведена преписка № 1873р4163/01.06.2023 г., а след провеждане на проверката с постановление от 18.07.2023 г. на прокурор при РП-Разград им било отказано образуване на досъдебно производство. Твърди се, че ищецът не се явил на работа от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г., а на работодателя били представени протокол от 16.06.2023 г. и доклад от 16.06.2023 г., въз основа на които от работника били поискани писмени обяснения с нарочно писмо, връчено му надлежно с 3 обратна разписка. Ищецът не представил писмени обяснения в определения му срок, нито се явил лично пред работодателя, за да даде такива, поради което на 19.06.2023 г. била издадена Заповед № 001/19.06.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Работодателят изразява становище, че допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина са с такава тежест, че обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, а периода на неявяване на работа от страна на работника е продължителен и само това нарушение на трудовата дисциплина било с такава тежест, че било достатъчно за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Със сериозна тежест били и нарушенията на трудовата дисциплина, допуснати от работника, изразяващи се в неявяване в офиса на дружеството и отказ за предоставяне на превозни документи във връзка с цитирания по-горе обществен превоз, както и неотчитането на служебен аванс в размер на 700,00 EUR. Твърди се още, че работодателят е спазил всички нормативни изисквания преди налагане на наказанието, дал достатъчен срок за даване на обяснения от страна на работника, който не се възползвал от дадената му възможност и не предоставил такива. Твърди се още, че в нито един момент от периода преди налагане на дисциплинарно наказание работника, последният не уведомил работодателя по какъвто и да е било начин, че се намира във временна нетрудоспособност и не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения. Едва на 27.06.2023 г. в деловодството на ответника се получили две пощенски пратки от „Български пощи” ЕАД, в които се съдържА. Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20224171466, издаден на 07.06.2023 г. от „Д-р Н. СА.м-АПИМПИП” ЕООД село ***, с диагноза: „полиартроза, неуточнена”, с причина за неработоспособността „общо заболяване” и определен режим на лечение „домашно-амбулаторен”, както и

Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20230986608, издаден на 20.06.2023 г. от ЛКК при МЦ „Д-р Велкови” ООД град Разград, с диагноза: „увреждане на седА.щния нерв”, с причина за неработоспособността „общо заболяване” и определен режим на лечение „домашно-амбулаторен”. Оспорва се твърдението на ищеца, че е правил опити да се свърже с работодателя си, да посети офиса на дружеството, поради което се наложило изпращането на болничните листи по куриер. Заявява се, че не им е известно съществуването на двата болнични листи и същите не са доведени до знанието на работодателя преди връчване на Заповед № 001/19.06.2023 г. на работника. Поради което се оспорва твърдението, че работника се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, както по времето на изискване на обяснения, така и към датата на налагането на дисциплинарно наказание. Отделно се сочи, че незабавно след получаване на двата болнични листа те били оспорени от работодателя пред съответните органи на медицинската експертиза, като с Решение № 3/03.08.2023 г. на ЛКК при „ДКЦ-1 Разград” ЕООД бил отменен Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20224171466, издаден на 07.06.2023 г. от „Д-р Н.