Решение № 5048 от 03.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9279/2024
- Вид
- Решение № 5048
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.1, т.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за наследството
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5048 гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100509279 по описа за 2024 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл. 433, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу постановление от 26.06.2024 г. за прекратяване на изп.д. № 20247800400037 по описа на ЧСИ В.Л., рег.№ 780 на КЧСИ.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното постановление. Поддържат се съображения, че при установяване настъпилата смърт на длъжника съдебният изпълнител следва да спре изпълнителното производство и да укаже на взискателя да посочи наследниците, срещу които да бъде проведено принудителното изпълнение, а при наличното възлагане по чл.18 ЗЧСИ може и сам да стори това. Сочи се, че дружеството е предприело необходимите действия по конституиране на наследниците на покойния длъжник и с оглед представения отказ от наследство производството е следвало да бъде прекратено единствено по отношение на отказалия се от наследството, след което производството да бъде спряно и да се пристъпи към конституиране на наследници от следващите редове. Навежда, че съдебният изпълнител е следвало да обезпечи пълно издирване на потенциалните законни наследници на покойния длъжник и едва след установяване липсата на такива да се пристъпи към насочване на изпълнението към държавата, респ. общината с оглед нормата на чл.11 ЗН. Доколкото ЧСИ Л. не е сторила това, а е прекратила изцяло изпълнителното производство, то жалбоподателят желае отмяна на постановлението за прекратяване.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Л. е изложила мотиви за допустимост и 1 неоснователност на депозираната жалба.
Съдебният изпълнител е предоставил възможност на Столична община и държавата, с оглед твърденията в жалбата, че общината, както и държавата отговарят за наследствените задължения като правоприемник ex lege, да изразят становище по оплакванията на взискателя. Столична община е застъпила становище за неоснователност на жалбата, а държавата, чрез министъра на финансите, не е взела отношение в предоставения срок.
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК /видно от представена с молба на жалбоподателя от 02.09.2024 г. разпечатка на хартиен носител на проследяване на пратка и известие за доставяне, както и изрично застъпеното в мотивите на съдебния изпълнител в насока допустимост на жалбата/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 07.02.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2024 г., издаден по гр.д. № 77587/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, издаден срещу М.В.В..
Съдебният изпълнител е констатирал, че на 31.03.2023 г. е настъпила смъртта на длъжника, уведомил е взискателя и му е предоставил възможност да представи удостоверение за наследници на покойния Василев.
На 20.02.2024 г. взискателят е депозирал молба за изготвяне на съдебно удостоверение, инкорпорираща искане за конституиране като страни в производството на всички законни наследници на починали длъжник съгласно постъпилото удостоверение.
Поискано е прилагане на конкретен изпълнителен способ.
По изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наследници, издадено на 21.03.2024 г. от Столична община – район „Искър“, видно от което призована към наследяване е И.Б.Н.. До последната е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 2209/30.04.2024 г. без данни за дата на получаване. С молба от 10.06.2024 г. Н. е посочила, че не е наследник на покойния длъжник поради извършен отказ от наследство и е представила съдебно удостоверение от 25.10.2023 г. в подкрепа на това.
С постановление от 26.06.2024 г. съдебният изпълнител е прекратила изпълнителното дело. Разрешението е мотивирано от обстоятелството, че длъжникът е починал преди образуване на същото и единственият наследник, фигуриращ в представеното по делото удостоверение за наследници е направил отказ от наследството на покойния длъжник.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК и сред тях не попада хипотезата на отказът от наследство. Този отказ следва да бъде съобразен от съдебния изпълнител при наличие на хипотезата по чл.429, ал.2 ГПК, разширяваща субективните предели на изпълнителния лист, съгласно която издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълнен и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от 2 наследството или че са го приели по опис.
Отказът от наследство от наследник на длъжника не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, а препятства възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имуществото на отказалия се наследник. В този случай изпълнението ще продължи срещу имуществото, останало в наследствената маса, в лицето на наследниците, приели наследството по опис, и на наследниците, които са приели наследството без опис, а ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата, която го получава съгласно чл.11 ЗН. Следователно отказът на наследници от наследството на длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на делото - чл. 330, ал. 1 ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно Закона за наследството - чл.5 – чл.11, никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект (в този смисъл и Решение № 977 от 9.IV.1979 г. по гр. д. № 2379/78 г., I г. о. на ВС).
По делото се установява, че към момента на издаването на изпълнителния лист е била настъпила смъртта на длъжника и не е могло да възникне валидно процесуално правоотношение, тъй като една от страните не е била процесуално правоспособна (арг. чл.
27, ал. 1 ГПК). Липсва спор, че наличието на правосубектна страна е условие за допустимост на изпълнителния процес, но до прекратяване на изпълнителното производство поради смърт на физическото лице – длъжник при изпълнението на парични вземания /каквото е вземането по издадения на 24.01.2024 г. изпълнителен лист/ не би могло да се стигне с оглед разпоредбата на чл.11 ЗН, а съдебният изпълнител е обвързан със субективните предели на изпълнителния лист. Същият не разполага с правомощия да преценява допустимостта на изпълнителния лист и на съдебното производство, в което е бил издаден, тъй като тази преценка е от компетентност единствено на съда.
До прекратяване на изпълнителното производство може да се достигне при наличие на предпоставките по чл.433, ал.1 ГПК, каквито към момента не се констатира да са настъпили. Поради това атакуваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да се посочи, че взискателят е бил лишен от възможността да ангажира доказателства за наличие на имущество, от което да бъде удовлетворено вземането му.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото следва да се остави без уважение. Производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното начисляване на разноски по изпълнението. Настоящото не е предизвикано от длъжника и разноски за взискателя не се следват.
Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, постановление от 26.06.2024 г. за прекратяване на изп.д. № 20247800400037 по описа на ЧСИ В.Л., рег.№ 780 на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4