Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5860 от 16.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10790/2023
Вид
Решение № 5860
Подписан
16.11.2023
В сила
16.11.2023
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5860 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100510790 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10790/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „И.Ф.” ЕООД ЕИК **** гр.София срещу решение №6097 от 19.04.2023 г постановено по гр.д.№15238/22 г на СРС , 159 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Х. Т. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 98,09 лева платени при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г ; ведно със законната лихва от 23.03.2022 г до окончателното заплащане на сумата.

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Недопустимо СРС се е произнесъл за 20 лева недължимо платена сума за такса просрочие , защото в исковата молба са визирани само неустойка и договорна лихва . С искането за увеличение на иска е предявен нов иск , а адвокатът на ищеца няма представителна власт .

Плащанията на ищеца са по договор за кредит и имат основание .

Въззивемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Предявен е един единствен иск за неоснователно обогатяване , а процесната сума е платена без основание . Ответникът не е доказал основание да задържи сумата . Налице са множество нарушения на ЗЗД , ЗПК и ЗЗП в договора за кредит .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.04.2023 г и е обжалвано в срок на 02.05.2023 г .

1

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че безспорно според представените писмени доказателства и ССЕ ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лева по договор за потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г. Ищецът е погасил по кредита /всъщност договор за заем/ сумата от 600 лева. Ответникът не е представил договора за заем , за да се извърши проверка на условията по него вкл.дали сумите са дължимо платени от ищеца .

Решението на СРС е валидно и допустимо .

Първоначалната искова молба не е била нередовна. Не е необходимо ищецът да прецизира всяко едно „перо“ от претенцията си , което да формира недължимо платената според него сума по т.нар. договор за кредит . Предявен е един иск , а не обективно съединени искове и е без значение дали недължимо платената сума е формирана от главница или от главница , лихви , такси и пр. С искането за увеличение на иска по размер не е предявен нов иск , а единствено е съобразен установения от ССЕ размер . Адвокатът на ищеца има представителна власт по делото според пълномощно на л.14 от делото пред СРС .

Решението на СРС е правилно .

Законосъобразно първоинстанционният съд е посочил , че по предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищецът е доказал плащане в полза на ответника , но последният не е доказал при условията на пълно доказване основание да задържи сумата . По делото има данни , че е бил подписан между страните договор за потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г , но ответникът не е представил същия по делото , нито е установил какви са били задълженията на страните по договора . Ответникът не е доказал с писмени доказателства и ССЕ , че плащането на 600 лева от ищеца в негова полза е било дължимо .

Съдебното решение не може да се основава на предположения , включително че всяко плащане на сума във връзка с договор е винаги дължимо плащане . В случая ищецът твърди обратното , а цялостното процесуално поведение на ответника пред СРС и пред настоящия съд не цели изясняване на спора от фактическа страна . Вероятно наясно , че фактите във връзка със задълженията по договора за кредит /заем/ не са в негова полза , ответникът прави опити или да мотивира недопустимост на иска /каквато липсва/ , или да се прехвърли собствената си доказателствена тежест върху другата страна . Ответникът иска непълнотата на доказателствата да се окаже във вреда на ищеца , а всъщност е точно обратното , 2 непълнотата на доказателствата не го ползва и е в негова вреда.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №6097 от 19.04.2023 г постановено по гр.д.№15238/22 г на СРС , 159 състав .

ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат И. П. Н. ЕГН ********** от АК София сумата от 400 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3