Решение № 92 от 13.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001001033 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.10.2022 г. на ищеца Я. Г. Я. против решението от 19.09.2022 г. по търг. дело № 1943/2021 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените срещу ответника фондация „Антикорупционен фонд“: частичен иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща част от общо вземане в размер на 10 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в качеството му на артист-изпълнител, чиито кадри, снимки, звуко- и видеозаписи с неговия образ и глас са използвани във филм със заглавие „История на В. Д. и специализираното правосъдие“, чийто продуцент е ответната фондация, като това ползване е станало без знанието и съгласието на ищеца като артист-изпълнител, което е довело до претърпяването на имуществени вреди за него, изразяващи се в търпени загуби от неполучаване на възнаграждение за участието му във филма; иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване от ответника на всички форми на използване на филм със заглавие „История на В. Д. и специализираното правосъдие“; частичен иск по чл. 49, във връзка с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5000 лв., заявена като част от общо вземане в размер на 10 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от това, че ответната фондация, като възложител на работа по създаване и разпространение на филм със заглавие „История на В.

Д. и специализираното правосъдие“ му е причинила неимуществени вреди от излагането на показ на личния му живот, в това число злепоставянето му пред близки и познати, което е 1 породило в него негативни емоции на гняв и възмущение, както и стрес водещ до безпокойство, притеснение и неконтролируеми нервни изблици, нежелание за публични изяви, в т.ч. влошаване на комуникацията му с кръга от близките му хора, както и с професионалното му обкръжение; ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 1 245 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е отхвърлил иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и неправилно е приел, че ищецът нямал качеството на артист-изпълнител в процесния филм. Твърди се, че той бил главен персонаж в този филм, без който той нямало да съществува. Сочи се, че немотивирано съдът е приел, че ответникът като продуцент на филма е следвало да получи разрешение от ищеца да използва образа и гласа му, респ. да му се заплати възнаграждение. Функцията на ищеца във филма се приравнявала на артист-изпълнител и той играел главна роля в него, макар и да не го съзнавал в конкретния момент, а от тайно направените записи бил създаден главния персонаж.

Твърди се, че тъй като в ЗАПСП липсвала легална дефиниция на „артист-изпълнител“, то изведените от съда характеристики били лично мнения на съдията и неоправдано тълкуването било твърде стеснително. Поддържа се, че неаргументираното отричане на правата на ищеца по ЗАПСП отваряло широко вратата към злоупотреба с комерсиална или друга цел чрез използване в художествени /или дори порнографски/ произведения на образа и гласа на популярни личности без тяхно знание и разрешение и въпреки противопоставянето им с формален аргумент, че не са артисти-изпълнители със сключен договор. Твърди се и, че неправилно е отхвърлен деликтният иск по чл. 49 ЗЗД, основан на нарушение на правото на личен живот и забраната за следене, филмиране и записване на лицата без тяхно знание и разрешение. Сочи се, че ищецът без негово знание и съгласие е бил следен и записван с технически средства, чието притежание и използване е престъпление по чл. 329а НК, като записите са били включени в съдържанието на процесния филм и изпълвали почти изцяло времетраенето на неговите части 2 и 3, който филм е разпространен публично въпреки изричното противопоставяне на ищеца. Твърди се, че ответникът е възложител на създаването на филма, чийто автор е получил възнаграждение за работата си.

Сочи се, че съдът не е анализирал дали са налице предпоставките за дерогацията по чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД, като не е преценен балансът между конкуриращите са права на личен живот и на разпространение на информация по обществено значими теми. Сочи се, че целият филм бил фокусиран върху защитата на обвиняемия В. Д. чрез спекулации за корупционни интереси и действия на магистрати на тогавашните Специализиран наказателен съд и Специализирана прокуратура, който личен интерес изключвал обществения. Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че реално по този казус нямало никакви данни за корупция от магистрати, че темата била възбудена от свидетелката Б., за която предвид публичната й известност не било трудно да предизвика медийно внимание по която и да било тема, особено с жълта окраска. По делото било установено, че именно тя потърсила ответната фондация и е разказала своя прочит на историята, докато съжителят й е бил задържан под стража по повдигнато обвинение за тежко престъпление. Твърди се, че ищецът при процесните разговори бил заблуждавал свидетелката Б. за споменатите високопоставени чиновници и магистрати с цел да се сближи с нея и да пласира говеждо месо от семейната си ферма във веригата ресторанти на В. Д., което се потвърждавало от показанията на свидетеля П.. Твърди се, че авторът на филма и продуцента предварително са знаели, че съдържащата се информация в записаните разговори с ищеца най-вероятно изобщо не е вярна и че той не е провеждал никакви разговори с председателя на КПКОНПИ и с магистрати от специализираните съдилища. Авторът на филма не бил извършил 2 и никаква проверка на информацията, изнесена в тайните записи, а при разговор с ищеца последният отказал да потвърди информацията. Поради това и авторът и продуцента били действали недобросъвестно.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемата фондация „Антикорупционен фонд“ – ответник по исковете – в писмения отговор на процесуалния му представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Между страните не се спори, а това следва и от събраните доказателства, че: 1) ответната фондация е регистрирана на 10.07.2018 г. по реда на ЗЮЛНЦ в обществена полза, като според чл.

6 от публикувания по партидата й учредителен акт измежду основните й цели са: изграждане на ефективен граждански модел чрез секторна антикорупционна стратегия на превенция, идентификация и противодействие на корупцията и злоупотребата с власт в Република България; ангажиране на средствата на визуалното и други изкуства, репортажната и документална фотография, обществения дебат и други съчетания от жанрове и форми за постигането на целите; подпомагане на създаването и приемането на нормативна уредба, касаещи ефективната дейност на съдебната система и антикорупцията; съдействие на държавни и местни органи при въвеждането на нови методи и средства за усъвършенстване на борбата с корупцията, както и внедряване на антикорупционна система; 2) за постигане на тези цели в чл. 7 от учредителния акт са предвидени редица дейности на фондацията, измежду които и публикуване и разпространяване на материали в областта на дейността си, вкл. издателска и разпространителска дейност, а също и предоставяне на консултации, извършване на изследвания и анализи; 3) през м. 09.2020 г. свидетелката И. Б. се свързала с фондацията и по-специално с Н. С. /журналист и един от учредителите/ с цел помощ и съдействие във връзка със случай, който според нея бил корупционен и свързан с дейността на органите на специализираното наказателно правораздаване, като касаел ареста и привличането като обвиняем на бизнесмена В. Д., с когото тя живеела на семейни начала; 4) същият чрез свои дружества притежавал ресторанти, като според свидетелката от 2-3 години бил рекетиран със заплахи, че ако не си плати, ще бъде измислено обвинение и вкаран в ареста; 5) според свидетелката след ареста с тях започнали да се свързват редица „помагачи“, които предлагали помощ срещу плащане, но Д. и свидетелката не искали да плащат и да „влизат в схеми“, а смятали, 3 че подобни корупционни практики следвало да се разкриват; 6) поради това свидетелката се свързала с ответната фондация, за която разбрала от техния разпространен филм „Осемте джуджета“, съдържащ журналистическо разследване относно казус, свързан със специализираното наказателно правораздаване; 7) от фондацията посъветвали да се осигурят доказателства за подобни корупционни практики, като за съдействие предоставили технически устройства с цел аудио-видео записване на разговори от срещи, проведени с различни лица, разкриващи злоупотреби в съдебната система; 8) свидетелката Б. била подпомагана от свидетелката Р. Т., която била счетоводител на фирмите на Д., като с последната се свързал неин познат, който заявил, че е приятел с ищеца Я. Я., а той можел да помогне в ситуацията; 9) първата среща на свидетелката Т. с ищеца Я. и същия познат била на паркинга на ресторант „Лебед“ в кв.

„Панчарево“ в гр. София, а след това имало и други срещи, на които свидетелката тайно записала разговорите с помощта на предоставеното от ответната фондация техническо средство, без знанието на ищеца; 10) записите били предоставени на фондацията, като впоследствие свидетелката Б. и лица от фондацията /Н. С., А. Я./ провели разговори с ищеца, като го уведомили за записите и го поканили да даде интервю, което да бъде включено в подготвян от фондацията филм, заедно с част от записите; 11) ищецът отказал подобно съдействие, а с писмо с вх. № 316/4.06.2021 г. /л. 19 от делото на СГС/ уведомил фондацията, че забранява използването на записите с неговия образ и глас; 12) впоследствие свидетелят Н. С. създал по възлагане на фондацията филм със заглавие „Списък за бърз контрол: Историята на В. Д. и специализираното правосъдие“, съдържащ журналистическо разследване по казуса, в който са включени част от тайните записи на ищеца, съдържащи негови разкази за това от къде е тръгнала атаката срещу Д., как в това са замесени различни длъжностни лица от изпълнителната и съдебната власт и политически фигури, както и за негови контакти с част от тях; 13) филмът е излъчен в три части, публикувани на Интернет страницата на фондацията, както следва – на 13.06.2021 г. е публикувана първа част със заглавие „Говорим си с Господ “, на 18.06.2021 г. е публикувана втора част със заглавие „Частично законно“, а на 25.06.2021 г. е публикувана трета част със заглавие „ Когато по стандартния начин не става“ ; 14) във втората част са включени записи с гласа на ищеца, а в третата част – записи с гласа и образа му; 15) впоследствие отделните части са препубликувани и в други Интернет сайтове, като предизвикват обществен дебат и публикации в други електронни медии; 16) фондацията не е изисквала и получавала възнаграждения за разпространяването и излъчването на филма.