Определение № 300 от 27.06.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Силистра, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500204 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 407 от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. 221/2023г. на РС Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил Заявление вх. № 1788/28.04.2023г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е. Н. А., в частта, касаеща вземанията за - 1. Главница (заета сума) - за разликата над сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева) до пълния претендирани размер от 3 667,37 лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки); 2.

Договорна лихва върху главницата: 238,63 лв. (двеста тридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) за периода от 06.06.2022 г. до 08.09.2022 г.; 3. Обезщетение за забава върху главницата: 224,01 лв. (двеста двадесет и четири лева и една стотинка) считано от 09.09.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.04.2023г. (вкл.), като е указал на заявителя на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, че може в едномесечен срок от влизането на съдебният акт в сила да предяви осъдителен иск за вземането, по отношение на което заповедта за изпълнение е отхвърлена, като довнесе дължимата държавна такса.

За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че договора за кредит представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушаването на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК. По конкретно съдът приел, че не е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК), както и стоката или услугата и нейната цена в брой (чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК). Според заповедния съд потребителят не може да установи дали предоставената сума по кредита е 2 948 лв. (каквато е стойността на закупеното оборудване по договора за стоков 1 кредит) или кредитния лимит от 3 500 лв. (по договора за револвиращ кредит). Не може да се установи какъв е начина на усвояване на кредита - дали същият ще се счита за усвоен с покупката на стоките или с извършването на транзакции по кредитната карта. Не може да бъде установено какъв е лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК). За да стигне до последният извод заповедният съд съобразил, че лихвеният процент по договора за стоков кредит е 18,93%, а този по договора за револвиращ кредит - 23,35%. Приел, също така, че не може да бъде установено какъв е годишния процент на разходите - ГПР (чл. 11, ал. I, т. 10 от ЗПК) тъй като ГПР по договора за стоков кредит е 20,67%, а този по договора за револвиращ кредит - 30,33%., при това без да се има предвид установения от съда анатоцизъм. Заповедният съд приел също, че липсва яснота относно условията за издължаване на кредита от потребителя с което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

11 от ЗПК).

Предвид така изложените съображения първоинстанционният съдебен състав приел, че с оглед недействителността на договора за кредит на осн. чл. 23 от ЗПК, кредитополучателя дължи само чистата стойност на кредита, като се произнесъл именно в този смисъл.

Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за неправилно и незаконосъобразно. Представителят на кредитора приема, че подаденото заявление отговаря на всички обективни критерии за издаване на заповед за изпълнение съобразно обективираното искане. Сочи съдебна практика съобразно, която заповедния съд издава заповед за изпълнение в случаите, когато предявеното със заявлението парично вземане е очертано с всички индивидуализиращи белези - страните по материалното правоотношение, предмета и основанието. Приема, че настоящото заявление отговаря на тези конкретни изисквания и неправилно е отхвърлено от заповедния съд. С тези кратки мотиви жалбоподателят желае въззивния съдебен състав да отмени атакуваното разпореждане и да постанови акт по същество в полза на заявителя.

ОС след, като се запозна с жалбата, атакуваното с нея разпореждане и становищата на страните намира, че жалбата е допустима за разглеждане, но разгледана по същество е неоснователна. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав съобрази следното:

Заповедното производство е инициирано с подадено заявление вх. № 1788/28.04.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу длъжника Е. Н. А.. В заявлението и допълнителната молба вх. № 1997/12.05.2023г. заявителят е уточнил, че процесните вземания са възникнали въз основа на договор за потребителски кредит № CARD-19366503, сключен на 06.06.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ и Е. Н. А. (кредитополучател), прехвърлено от страна на кредитодателя по силата на Приложение №1 от дата 09.09.2022г. към Рамков договор за продажби на вземания (цесия) от дата 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Според доказателствата представени със заявлението на 06.06.2022 г. Е. Н. А. е сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на 2 кредитна карта № CARD-19366503. Кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер и с максимален кредитен лимит от 3 500 лв. Кредитополучателят се е възползвал от предоставения му кредит и в деня на сключване на договора 06.06.2022г., посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит. Относно това усвояване е подписано приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-19366471, с което са уговорени параметрите относно усвояването на част от кредитния лимит. Останалата част от кредитния лимит до сумата от 3 500 лв. била усвоена чрез извършени транзакции - плащания чрез POSтерминали и теглене на суми в брой от ATM в периода от 06.06.2022 г. до 08.09.2022 г. От установените данни е видно, че разликата между реално усвоената главница - 3 500 лв. и претендираната главница в заявлението - 3 667,37 лв. представлявала всъщност такси за ползването на кредитната карта. Тъй като кредитополучателят не се издължил в срок, а вземането на кредитодателя било цедирано на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, дружеството инициирало заповедното производство.

Така сезиран заповедният съд се произнесъл и издал заповед за изпълнение за част от претенциите, а именно 1. Главница (заета сума) - за сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева) 2. Законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното издължаване, както и за сумите 70 лв. държавна такса и 47.37л. юрисконсултско възнаграждение. Останалата част от претенциите съдът отхвърлил с атакуваното по настоящем разпореждане, приемайки, че договорът за креди е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на подробно изброените по – горе разпоредби на чл. 11 от ЗПК, а в тези случаи се дължи връщане само на чистата сума по кредита, респективно съдът редуцирал и дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от претенциите.

В изложените в жалбата кратки аргументи всъщност не се коментират мотивите на заповедния съд за недействителност на договора за кредит, а само се твърди, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на нормативните изисквания и щом, като това е така заповедния съд е длъжен да издаде заповед за изпълнение по всички обективирани в него претенции. Представителят на жалбоподателя не излага никакви аргументи срещу мотивите на първоинстанционния съд и не ги коментира касателно търсената въззивна защита.

ОС споделя мотивите на заповедния съд в частта, с която е прието, че са налице неравноправни клаузи в сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ и Е. Н. А.. Действително част от клаузите на договора са в противоречие с изискванията на чл. 11 от ЗПК, водещо до неравноправност в отношенията между съконтрахентите, което пък обуславя недействителността на договора. Въззивният съдебен състав не споделя единствено извода на заповедния съдия за наличие на анатоцизъм възникнал от капитализиране на лихвите от стоковия кредит по револвиращият такъв. Това становище на въззивния съд е обусловено от утвърдената по въпроса съдебна практика, като например - Определение № 50088 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1140/2022 г., I т. о., ТК, 3 докладчик председателят Росица Божилова; Определение № 50176 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 812/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева, Определение № 50142 от 17.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 717/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова. В останалата част настоящият съдебен състав се солидаризира с мотивите на заповедния съдия и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

Тъй като изложените в жалбата въззивни аргументи нямат отношение, към мотивите на атакувания първоинстанционен съдебен акт въззивния съд намира за ненужно да ги коментира.

По тези съображения ОС намира, че следва да потвърди атакуваното първоинстанционно разпореждане макар да не споделя изцяло изложените в него съображения.

Воден от горното, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 407 от 22.05.2023 г. по ч.гр.д. 221/2023г. на РС Тутракан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4