Решение № 5027 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5027 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100510467 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №9493 от 24.08.2022г., постановено по гр.дело №39770/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав, е отхвърлен предявеният от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, против ЗД"Е." АД, с ЕИК ****, иск правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380.80 лв., представляваща вземане за половината от изплатено застрахователно обезщетение за вредите, причинени по вина на водача на застрахования при ищеца влекач "Ман", рег.

№****, към което е било прикрепено ремарке с рег.№****, застраховано при ответника, при настъпило на 13.07.2018г. в Р Германия ПТП, ведно със законна лихва от 05.04.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 12.04.2021г. по гр.дело №19127/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав. С решението е осъден ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, да заплати на ЗД"Е." АД, с ЕИК ****, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 250.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител юрисконсулт П.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с която се обжалва изцяло решение №9493 от 24.08.2022г., постановено по гр.дело №39770/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав.

Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и при неправилно прилагане на закона. Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното решение, като счита, че съдът неправилно е определил приложимия по 1 отношение уредбата на регреса закон. Счита, че приложим е не определеният от СРС български закон - КЗ, който не допуска поделяне отговорността за вреди между застрахователя на отговорността на държателя на теглещото превозно средство и застрахователя на отговорността на държателя на ремаркето /чл.479 вр. с чл.481, ал.1 изр.2, ал.2 и ал.3 КЗ /, а германският, който я допуска, тъй като комбинацията от влекач и ремарке следва да се разглежда като единна оперативна единица, т.е. предвижда, че при виновно причинени вреди на трети лица от застрахования водач на влекача, отговорността за тях се понася по равно между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето. Изложени са подробни аргументи, че в конкретния случай следва да намери приложение германският закон, като такъв по местонастъпване на вредата, предвид на което се поддържа, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380.80 лв., представляваща дължима от ответника 1/2 част от изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" /в общ размер на 761.59 лв./ по ликвидационна преписка №0000-1809-19601878 във връзка с пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 13.07.2018г. в град Хаген, Айлпе, на ул."****" №8, Република Германия, при управление на влекач марка "Ман", модел "ТГА 28.480 БЛ", с рег.№****, с прикрепено към него ремарке, с рег.№****, който при маневра назад при завой надясно отнася улична табела и наклонява стълба на същата, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2021. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на 12.04.2021г. по гр.дело №19127/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав.

Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени и в писмени бележки. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Прилага списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирани от въззиваемата страна – ответник разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемата страна – ответник по делото - ЗД"Е." АД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител юрисконсулт В. К., с приложено пълномощно, депозира в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че в разглеждания казус относно застрахователните правоотношения между страните е приложим българския закон и по-конкретно - чл.479 КЗ, съгласно който застрахователят на ремаркето осигурява застрахователно покритие само за вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с МПС и не е функционално зависимо от МПС, не е било в движение, както и при самозадвижване. Поддържа се, че с оглед доказаният по делото механизъм на настъпилото процесно П Т П , не е налице нито една от предвидените в чл.479 КЗ хипотези, при които е налице основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, срещу ЗД"Е." АД, с ЕИК ****, иск с 2 правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.499, ал.7 КЗ вр. с чл.127, ал.2 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното гр.дело №19127/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав, въззивникът –ищец - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.04.2022г. и е постановена на 12.04.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ЗД"Е." АД, с ЕИК ****, за сумата, посочена в заявлението, представляваща регресно вземане за 1/2 част от изплатено застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 13.07.2018г . в град Хаген, Айлпе, на ул."****" №8, Република Германия, при управление на влекач марка "Ман", модел "ТГА 28.480 БЛ", с рег.№****, с прикрепено към него ремарке, с рег.

№****, който при маневра назад при завой надясно удря улична табела и наклонява стълба на същата, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2021. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника ЗД"Е." АД, с ЕИК **** възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно, тъй като е дадена погрешната правна квалификация – СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД. В конкретната хипотеза обаче въззивният съд счита, че дадената погрешна правна квалификация не е довела до недопустимост на постановеното решение, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени и обсъдени от първоинстанционния съд /т.е. в случая не е било допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Налице е нарушение на материалния закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на постановеното решение, 3 подлежащо на отмяна на основание чл.271, ал.1 от ГПК. В този смисъл са мотивите на т.12 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение №124 от 24.03.2011г. по гр.д. №822/2010г. на ІV Г.О.; решение №226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ Г.О.; решение №329 от 20.12.2011г. по гр.д.№1789/2010г. на ІІІ Г.О.; решение №138 от 25.03.2011г. по гр.д.№1127/2010г. на ІV Г.О.; решение №375 от 26.10.2011г. по гр.д.№931/2009г. на ІV Г.О; ; решение №673 от 29.09.2009г. по гр.д.№2868/2008г. на ІІІ Г.О.; решение **9 от 23.07.2010г. по гр.д.

№476/2009г. на ІV Г.О.; решение №398 от 25.05.2010г. по гр.д.№738/2009г. на ІV Г.О.; решение №45 от 20.04.2010г. по т.д. №516/2009г. на ІІ Т.О. и решение №75 от 28.05.2010г. по т.д. №923/2009г. на ІІ Т.О..

Въззивният съд следва да определи вярната квалификация на спорното право, произнасяйки се по съществото на предявения иск /в тази насока е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №359 от 16.01.2014г. по гр. дело №1209/2013г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС/. В конкретната хипотеза с оглед изложените от ищеца факти и обстоятелства, съотнесени към заявения петитум в исковата молба, респективно с формулираното искане в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.499, ал.7 КЗ вр. с чл.127, ал.2 ЗЗД, предмет на въззивен контрол, по който приема следното:

В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката й по реда на чл.202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че на 13.07.2018г. на територията на Р Германия - в град Хаген, Айлпе, на ул."****" №8, е настъпило пътнотранспортно произшествие при управление на влекач марка "Ман", модел "ТГА 28.480 БЛ", с рег.№****, с прикрепено към него ремарке, с рег.№****, който при маневра движение назад при завой надясно удря улична табела, която е паднала при сблъсъка и е станала негодна за ползване, както и се е наклонила стълбата на която е била поставена. На следващо място от ангажираните по делото доказателства, които не са оспорени от ответника по предвидения в закона ред, се установява, че във връзка с процесната преписка по щета ищецът - ЗК "Л.И." АД е заплатил на увреденото лице – Градската управа в Хаген, Айлпе, Р Германия, сумата от 389.40 евро, чиято левова равностойност възлиза на 761.60 лв.. Безспорно е още между страните и наличието на застрахователни правоотношения по задължителни застраховки "Гражданска отговорност", по силата на които застрахователното дружество - ищец - ЗК "Л.И." АД покрива отговорността за вредите, причинени при управление на влекач марка "Ман", модел "ТГА 28.480 БЛ", с рег.№****, а ответното застрахователно дружество - ЗД"Е." АД покрива отговорността за вредите, причинени от ремарке, с рег.№****, което към момента на настъпване на процесното ПТП е било прикрепено към влекача. Към датата на процесното ПТП, съгласно немското право и по-конкретно според Застрахователния кодекс на Германия, застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето поделят половината от сумите за обезщетение за причинените от виновното поведение на водача щети.