Решение № 2410 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2410 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100501752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. Л. Я. срещу решение № 20445/12.11.2024 г. по гр.д. № 36478/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2248,55 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 24.07.2017 г. до погасяването; 397,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за топлинна енергия; 21,70 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. до м.04.2016 г.; 5,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че в процесния период не е бил потребител на топлинни услуги в имота, предмет на делото. Оспорва обстоятелството да е изпаднал в забава, поради което счита, че не дължи мораторна 1 лихва. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Г. Л. Я., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2248,55 лв., представляваща 1/2 част от стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 24.07.2017 г. до погасяването; 397,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за топлинна енергия; 21,70 лв., представляваща 1/2 част от дължима главница за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. до м.04.2016 г.; 5,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Фактът, че между страните е налице облигационно отношение, не е бил оспорен от ответника Г. Л. Я. нито в подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2017 г. по ч.гр.д. № 50119/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, нито в проведеното производство във връзка с предявените срещу ответника Я. искове по чл. 422 ГПК. В исковото производство единственият довод на ответника Я. за недължимост на сумите е бил, тъй като според ответника Я. същите са погасени по давност. Следователно и на основание чл. 147 ГПК е преклудирана възможността за първи път във въззивното производство да се оспорват обстоятелствата, свързани с наличието на облигационна връзка между страните.

Въпреки посоченото и за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивната инстанция споделя извода, формиран в обжалваното решение, че между страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги с посоченото в 2 исковата молба съдържание.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт № 68/21.04.2011 г. по н.д. № 61/2011 г. по описа на нотариус А.Д. се установява, че ответникът е придобил собствеността по отношение на 1/2 идеална част от имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„*********. Следователно и на основание чл. 153 ЗЕ ответникът, като собственик на 1/2 идеална част от имота, предмет на делото, се явява потребител на топлинни услуги и дължи заплащането на 1/2 част от цената им.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с подаването на молба от ползвател за откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество. Видно от представената по делото пред първата инстанция молба от 1979 г., подадена от Д.Е.Й. и адресирана до Стопански енергиен комбинат „София“ при Министерство на енергетиката, същият е изразила желание да бъде определен като абонат на предоставената топлинна услуга в имота. По делото обаче не са налице никакви други доказателства, от които да може да се формира извод, че потребител на топлинни услуги се явява само Д.Е.Й.. Цитираната по-горе молба не е адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, като освен това върху същата е налице отбелязване, че не е уважена, доколкото молителят не е уведомил за броя на ползвателите. Също така, от нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик на процесния имот, не става ясно кой е ползвател на същия, както и че същият се използва изцяло от другия съсобственик. Точно обратното, в същия е записано изрично задължение на прехвърлителя М.К.Е. да предаде владението на имота в полза на Я. в деня на сключване на договора – 21.04.2011 г. Не са годни доказателства, установяващи факта, че имотът е бил ползван само от Д.Е.Й., и представените определения на СРС по гр.д.

№ 30504/2020 г., образувано по иск за делба на имота, доколкото в същите са възпроизведени изявления на трети за настоящия процес лица, които не са представени по делото.

Ето защо, изводът на районния съд, че между страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги, е правилен.

3

По посочените по-горе аргументи не следва да се разглежда възражението във въззивната жалба, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.

Такива доводи не са релевирани от ответника нито в подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2017 г. по ч.гр.д. № 50119/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, нито в проведеното производство във връзка с предявените срещу ответника Я. искове по чл. 422 ГПК, поради което е налице преклузия на основание чл. 147 ГПК.

Не са налице други аргументи за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба, поради което съдът счита, че същата е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20445/12.11.2024 г. по гр.д. № 36478/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.

ОСЪЖДА Г. Л. Я., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5