Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 18.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 8312/2021
Вид
Решение № 370
Подписан
18.02.2022
В сила
17.06.2022
Състав
Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.193, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330208312 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№

616758

–F620667/07.12.2021г. издадено от П. Ф. Г., на длъжност ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „НЮПАК“ ЕООД, ЕИК:160066760, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н. Ж. Я., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно. В този смисъл поддържа, че не е налице соченото нарушение, доколкото не се касае за служебно въведени или изведени пари от касата на дружеството, а става въпрос за издадени фактури с касов бон за стока, предадена на шофьор за разнос, за която последния не е отчел парите.

Посочва и че в деня на проверката, преди дружеството да отрази тези фактури 1 с оглед естеството на дейността като промяна на касовата наличност, е спрял токът. Сочи и основания за прилагане чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното нарушение не е свързано с промяна на касовата наличност, а с описаната технология на разносната търговия, спирането на тока, използвания от дружеството софтуер. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, като предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените от дружеството разноски. В същия смисъл е и становището на управителя на дружеството.

Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Посочва, че не може да се каже, че дружеството се занимава само с разносна търговия, както и че това, че са били издавани фактури не е била единствената причина за касовата разлика, намерени са и суми, незаведени в касовия апарат. Още посочва, че независимо от това, че дружеството се занимава с разносна търговия, касовия апарат позволява във всеки един момент, всяка въведена или изведена сума да се отрази. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 10.12.2021г. видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив на 16.12.2021г. - съгласно отразения входящ номер.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

2

На 15.07.2021г., в 12:13 часа, свидетелят М. К. Г. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, съвместно със служители на сектор „Икономическа полиция“ на ОД МВР – Пловдив, извършила проверка в обект – склад, находящ се в с.Войводиново, общ.Марица, бивш стопански двор, стопанисван от „НЮПАК“ ЕООД, ЕИК:160066760. При проверката свидетелят Г. установила, че в обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ Datecs DP-150“ с индивидуален номер на фискалното устройство DT831465 и индивидуален номер на фискалната памет 02831465. Наличното в проверявания обект фискално устройство притежавало възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

При проверката свидетеля Г. още установила отрицателна разлика в касова наличност на същото устройство в размер на – 1283,74 лева, която не била регистрирана чрез операция „служебно изведени суми“. При проверката още служител на МВР установил и сумата от 549 лева, които също не били в касата на устройството.

С оглед на горното, на 22.07.2021г. свидетелят Г. съставила АУАН № F620667/22.07.2021г. срещу „НЮПАК“ ЕООД, ЕИК:160066760 за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. К. Г., която помни случая и подробно описва направените при проверката фактически констатации, включително отрицателната разлика в касовата наличност. В същия смисъл са и показанията на свидетеля М. С. А., която описва идентична фактическа обстановка, но внася данни за причините за допуснатата разлика в касовата наличност. В този смисъл не са налице никакви противоречия в показанията на свидетелите Г. и А., поради което намира същите показания за логични, непротиворечиви и добре кореспондиращо по между си.

Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна 3 между страните, не се оспорва от жалбоподателя – относно факта на констатираната отрицателна касова разлика, в случая се оспорват единствено причините за последната, както и правното значение на същото.

Относно представените от жалбоподателя множество фактури с касови бонове към тях – същите отново нямат отношение към обективно констатирания факт на отрицателна касова разлика, а за причините за последната – въпрос, значението на който за извършеното нарушение подлежи на коментар по същество.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „НЮПАК“ ЕООД, ЕИК:160066760 е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за това, че на 15.07.2021г., в 12:13 часа, в обект – склад, находящ 4 се в с.Войводиново, общ.Марица, бивш стопански двор, стопанисван от „НЮПАК“ ЕООД, ЕИК:160066760, при наличие на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство фискално устройство модел „Datecs DP150“ с индивидуален номер на фискалното устройство DT831465 и индивидуален номер на фискалната памет 02831465, извън случаите на продажби не е регистрирало във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с каквато фискалното устройство разполага, като не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер 1283,74 лева, представляващи парични средства по-малко в касата.

В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая не е налице състава на твърдяното нарушение, предвид следното:

На първо място следва да се посочи, че самият факт на извършване разносна търговия не съставлява основание за изключение от разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., каквото изключение не въвежда и чл.25, ал.2 от същата Наредба, а въвежда единствено едно задължение за предоставяне на фискална касова бележка от страна на разносвача. Също така. случая използваното от жалбоподателя фискално устройство е разполагало с възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, което е позволявало касата да е поддържа в съответствие, независимо от разносния характер търговията. Следва да се отбележи, че търговецът е длъжен да организира дейността си – независимо от нейния характер – по начини, да бъде съобразена с действащата нормативна база, а не обратно, независимо дали последното съставлява значително или не затруднение за него.

Отделно от горното, на второ място следва да се отбележи, че макар по делото безспорно да се установява, че дружеството „НЮПАК“ ЕООД към монета на нарушението е осъществявало разносна търговия, то същевременно не се установи твърдението, че цялата така установена отрицателна касова разлика е именно по твърдяната причина, а именно – че шофьор за разнос, не се е върна и не е отчел парите. По делото се установи, че в самия обект са намерени и други суми – 549 лева, които също не били в касата на 5 устройството, което поставя под съмнение горното, независимо от представените фактури и фискални бонове, като дори и само последната сума съставлява основание да бъда направен извод за осъществено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г..

На следващо място и доколкото в случая не се установява своевременно изпълнение задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. от страна на дружеството жалбоподателя, то непротивопоставим е факта на настъпили последващи случайни събития – спиране на ток и т.н..

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

Още следва да се посочи, че в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Ето защо без значение в случая са причините за допускане на нарушението, включително – затруднения, предизвикани във връзка с характера на търговската дейност, други непредвидими събития, като спиране на ток и т.н..