Решение № 5861 от 26.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5861 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510757 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба и по частна жалба на П. М. срещу Решение 20181386/07.09.2021г. на СРС, 59 с-в, постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр.д.

8859/2011г., в частта с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. Ц. искове по чл. 346 ГПК за заплащане на стойност на подобрения в единия делбен имот (ап.82, **, ж.к. „****“ идентификатор по ККР ***) и е осъден жалбоподателя да заплати обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС на другата страна за лишаване от ползването на двата делбени апартамента, както и срещу Определение 20050178/26.07.2022г. с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК..

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС за надлежно връчена му покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че той е предоставил ползването на ап.

82 в **, ж.к. **** на сина си и следователно лично ползва имота. Предоставянето било и от другата страна.

Оспорва изводи да не е доказано, че лично е плащал подобрения. Те противоречали на изводите, че е предоставил ползването на сина си. Оспорва изводите за недоказан размер на подобренията-нарушен бил чл. 162 ГПК. Оспорва и да липсва уведомяване за подобренията до другия съсобственик. Работата била предприета 1 уместно и в интерес и на другия съсобственик и затова се дължала увеличената стойност. Доказано било от вещото лице и свидетелите извършването на ремонта и стойността му. Не била разпределяна доказателствената тежест за обстоятелствата кой е платил ремонтните работи и за състоянието на имота преди ремонта.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете срещу него и уважаването на неговите искове.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението в обжалваните части.

С обжалваното решение СРС е уважил претенцията на Г. Ц. по чл. 31, ал. 2 частично и за двата процесни апартамента, като по отношение на апартамент 82, ***, **** с решението е приет пълен размер (след увеличаване) на тази претенция от 9712,57 лева, а по отношение на Апартамент 13, бл. 52, **** е приет пълен размер от 3000,00 лева.

В отхвърлителните му части досежно тези претенции за разликите над уважените размери до посочените пълни размер решението не е обжалвано и е влязло в сила, като е формирана СПН за пълните предявени размери.

След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо в обжалваните части по исковете на Г. Ц. по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като по отношение апартамент 82, ***, **** недопустимостта се отнася за периодa с л е д 27.02.2017г. до 26.05.2017г., а по отношение апартамент 13, бл. 52, **** недопустимостта касае периода от 10.03.2017 г.-26.05.2017г. и размера над 2375,00 лева до уважения такъв от 2737,48 лева. Съображения са следните:

По отношение на Апартамент 82 е налице произнасяне свръх петитум относно периода на претенцията, защото в първото ОСЗ във втора фаза пред СРС, ищцата Ц. е коригирала периода на претенцията си и той е 26.02.2014г. до 26.02.2017г., а не както е бил заявен с молбата от 09.03.2017г. (26.05.2014г. до 26.05.2017г.). СРС не е съобразил това уточнение от ОСЗ и се произнесъл за период следващ крайната заявена от ищцата дата, което влече недопустимост на решението относно периода 27.02.201726.05.2017г. При установения (предвид влизане в сила на решението в отхвърлителната му част) като предявен пълен размер от 9712,57 лева, предявения месечен размер е 269,79 лева или за три месеца 809,37 лева. Тоест за периода, за който решението е допустимо (26.05.2014-26.02.2017г.) предявения размер е 8903,07 лева (33 месеца по 269,79 лева). Уважения размер е по-малък от тази сума и следователно недопустимостта касае само периода, доколкото като размер СРС се е произнесъл в рамките на заявения.

По отношение апартамент 13 е налице изначална недопустимост на претенцията 2 заявена с молбата от 09.03.2017г. за периода от 10.03.2017г. (датата на първото заседание във втора фаза) до 26.05.2017г.

Във втората фаза на делбата страните по реда на чл. 346 ГПК могат да предявят претенции по сметки, каквито са процесните искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС предявени от Г. Ц. за всеки от имотите. Началната дата на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС предявен по реда на чл. 346, ал. 2 ГПК може да бъде поканата за заплащането на обезщетението, а крайната дата на тази претенция може да бъде до деня на първото по делото заседание във втората фаза на делбата. Недопустимо е да се претендират суми за времето след първото заседание във втората фаза на делбеното производство (Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК), както е в настоящия случай, тъй като претенциите на Г. Ц. са предявени с молба от 09.03.2017г., като първото по делото заседание във втората фаза на делбата е било насрочено и е проведено на следващият ден, а именно 10.03.2017г. Следователно за периода от 10.03.2017г. вкл. до 26.05.2017г (два месеца и половина) претенцията от по 250 на месец е недопустима общо в размер 625 лева (250+250+125). За апартамент 13 допустимия размер за допустимия период 26.05.2016г.-09.03.2017г. е 2375,00 лева. Решението с което искът е разгледан и уважен за период от 10.03.2017 до 26.05.2017г. и над размера от 2375,00 лева до уважения от 2737,48 лева е недопустимо и подлежи на обезсилване за посочения период и за сумата от 362,48 лева, а производството в тази част на прекратяване.

По същество на жалбата след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните пред СРС и настоящата инстанция свидетелски показания и експертизи СГС намира жалбата на М. за частично основателна.

По делото няма спор, че апартамент 82 за процесния период е бил ползван от Б.

М. (син на П. М. от първия му брак) и семейството на Б. М..

Самият Б. М. е разпитан като свидетел в първата фаза на производството (ОСЗ от 13.02.2012г.) и е завил, че живее в имота от раждането си. В същото заседание е разпитан свидетеля В.Г. (воден от Г. Ц.-син на нейн рожден брат) който е заявил, че в стария апартамент е ходил преди пет години (2007г.) и тогава все още чичо му и леля му са живеели при Б. в стария апартамент (ап. 82). В този смисъл са и отговорите на М. по чл. 176 ГПК в първоинстанционното производство. Св. В.Г. е разпитван от СРС и в ОСЗ на 28.04.2017г. (във втората фаза) и отново е посочил: „Те живееха в ****.

После си купиха друг апартамент-може би 2005г.“. Разпитан е и в настоящата инстанция и отново сочи, че леля му (Ц.) и П. М. са живели до 2005 (когато са закупили другия делбен имот) в стария апартамент, в който е живеел и Б. със семейството си.

При тези данни СГС намира, че още преди 2005г. и по времето на брака си страните по делото са се съгласили Б. М. да живее при тях в ап. 82, заедно със 3 семейството си, като това е продължило и след прекратяване на брака. Следователно не може да се приеме, че ответника П. М. сам е допуснал Б. М. да живее в имота и по този начин възпрепятства ищцата Ц. да ползва своята ½ ид. част. Съгласие е имало и от двамата (вече бивши съпрузи) далеч преди прекратяване на брака пълнолетния Б.

М. да живее с тях в собствения им апартамент. Прекратяването на брака само по себе си не води до отпадане на това съгласие. По същество между тях и Б. М. е възникнало правоотношение по заем за послужване, който може винаги да се прекрати, но няма данни това да е станало преди или по време на процесния период от Ц. за нейната ½ част. Хипотезата е аналогична на разгледаната от ВКС в Решение № 60122 от 1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 514/2021 г., I г. о., ГК и настоящият състав на СГС намира даденото там разрешение за приложимо и за настоящия случай. Ето защо претенцията на Ц. по чл. 31, ал. 2 за Апартамент 82, ***, **** е неоснователна. Тя не обеднява, а П. М. не се обогатява за нейна сметка. Ако някой би дължал обезщетение то това е Б. М. ако Ц. си поиска от него веща и така прекрати заема.

По отношение претенцията на Ц. за апартамент 13, бл. 52, решението в допустимите му части посочени по-горе за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 е частично правилно – до размер на сумата от 2167,18 лева и следва да се потвърди до този размер, а за разликата до размер от 2375,00 лева следва да се отмени и искът да се отхвърли, по следните съображения:

Жилището е било семейно такова към момента на развода, което се установява от бракоразводното решение. С него ползването на този имот е предоставено на П. М., при което по силата на това решение е възникнало наемно правоотношение по чл. 57 СК. Същевременно няма посочена цена за ползването и не се твърдят уговорки в тази насока. Съгласно трайната съдебна практика в този случай неползващият бивш съпруг може да предяви претенция за минало време и тя е по чл. 31, ал. 2 от ЗС, КАТО ПОКАНА не е необходима. (Реш. 71/29.06.2018г. по гр.д. 2750/2018г. на ВКС, II Г.О. и др.). Не се твърди и доказва М. да е предоставил възможност на Ц. да ползва имота.

От данните в СЧЕ от 07.07.2017г. приета без оспорване в ОСЗ на 14.07.2017г. на в.л. Г. А. се установява, че за допустимия период на претенцията (26.05.2016г.09.03.2017г. – девет месеца и половина) пазарния наем за имота е 4334,35 лева (9месеца по 233,27 евро=2099,43 евро+116,69 евро за половин месец=2216,12 евро *1, 95583 =4334,35 лева), като ищцата има право на половината от нея или на 2167,18 лева. До този размер е основателен иска за допустимия период. За разликата до уважения допустим размер или за сумата 207,82 лева решението следва да се отмени, а искът да се отхвърли като неоснователен.

По претенцията на М. с правно основание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Имота след прекратяване на брака остава обикновена съсобственост, като всеки от съделителите се явява владелец на своята и държател на чуждата част. В молбата на М. по чл. 346 4

ГПК, а и след това няма твърдения Ц. да е знаела за ремонтни дейности и да е била съгласна с тях. В тази хипотеза квалификацията е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото се твърдят подобрения в съсобствен и на М. имот-тоест те са и в негов интерес. (Решение № 50079 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2022 г., I г. о., ГК). На съсобственикаподобрител се дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота.

За да отхвърли претенцията СРС е приел, че са извършени подобрения, но не е установена тяхната стойност, както и те да са заплатени от М...

След указания на настоящият състав (по повод оплакванията в жалбата) са ангажирани допълнителни доказателства от страните.

Изводът, че не е доказана стойността на разходите е необоснован с оглед нарочно изслушаното заключение на вещо лице (л. 243-248) пред СРС.

СГС споделя извода на СРС, че твърдените подобрения са извършени. Св. М.

(разпитан и от СРС и в СГС) и М. установяват извършените СМР и периода.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на св. Г. (разпитан и пред настоящата инстанция) за извършен в ап.82 ремонт през 2006г.- свидетеля няма преки впечатления, не е влизал в имота тогава и не може да установи дали и какво е извършено. Съдът отчита и възможната негова заинтересованост, доколкото както се изясни при разпита в настоящата инстанция, този свидетел има кръвна връзка с Г. Ц.същият е син на нейния роден брат. Освен това св. сочи, че след развода Ц. е отишла да живее при него, което сочи и на близки отношения. От друга страна Св. М. и М. са участвали като изпълнители на ремонта през 2013г..

От влязлото в сила основно решение от 10.10.2019г. по способа за делба се установява, че стойността на ап. 82 е 109600,00 лева. Това е стойност с подобренията (видно от СТЕ от 07.02.2018г. л. 260-268). Тази стойност обвързва и настоящият състав с оглед на това, че решението по способа за делба е влязло в сила (Решение № 113 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2022 г., II г. о., ГК).