Определение № 1595 от 24.11.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1595 гр. Плевен, 23.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20214400500832 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №260158 от 15.06.2021г., постановено по гр.дело №806/2020г. по описа на РС – гр. Левски, е изменено на осн. чл.248 от ГПК протоколно определение №260138/30.03.2021г. /по същото дело/ в частта за разноските, като е осъдил Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н. Й. Н. – председател да заплати на ЕТ „Д.Д. **“ с.****, обл.Плевен, ЕИК**** разноски в размер на 1000 лева.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна ж а л б а от Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н. Й. Н. – председател – ищец в производството. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано.

Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение, че разноските са недължими, тъй като ответната по делото страна не се е представлявала в съдебно заседание, независимо от наличието на упълномощен адвокат и не е заявила присъждането на разноски до приключване на делото. Счита, че искане за такова присъждане няма, а определението е издадено в противоречие с т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б.. Моли се определението да бъде отменено и да се остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба, като се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че определенито е законосъобразно, тъй като своевременно с отговора на исковата молба, е направено искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ЛРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в мотивите на обжалваното определение, поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота на изложението и отговор на поставените с частната жалба въпроси следва да се акцентира върху следното:

Производството е образувано по ИМ от Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н. Й. Н. против ЕТ „Д.Д. **“ с.****, обл.Плевен, ЕИК**** по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК /отрицателен установителен според приетата с доклада по делото квалификация/.

Делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 30.03.2021г.

На 26.03.2021г. е входирано становище от ответника /л.54-57/, с което заявява, че поради пандемичната обстановка няма да присъства в откритото съдебно заседание, но не се противопоставя на разглеждане на делото в негово отсъствие и излага доводи по допустимостта и основателността на иска. Със същото становище се прави и искане за присъждане на разноски, като към него се приложени и списък по чл.80 от ГПК, както и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, с вписано изплатено в брой възнаграждение на адвокат от 1000лв.

2

Това становище и своевременно резюлирано от съдията-докладчик и докладвано в о.с.з. на 30.03.2021г. В същото съдебно заседание е направено и искане от ищцовата страна за оттегляне на иска. Това искане е прието и производството прекратено. Съобщението за прекратяване е връчено на ответника на 09.04.2021г.

С молба /с пощенско клеймо/ от 16.04.2021г. ЕТ „Д.Д. **“ е поискал изменение на постановеното определение в частта за разноските, която е уважена с атакуваното определение.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е упълномощил адвокат, който да представлява и защитава интересите му по делото. Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 12.03.2021г., който чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище по същество на спора.

Основанието за присъждането на разноските в полза на ответника при прекратяване на производството, е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението на страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 от ГПК, съобразно изхода на делото – отхвърляне на иска или прекратяване на делото.

Настоящият въззивен състав приема, че на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК , в полза на ответника следва да се присъдят разноски, като се вземе предвид, че искане за присъждане на разноски е направено в становището входирано на 26.03.2021г. преди постановяване на прекратителното определение, видно от материалите по делото, а доказателства за действително извършени разноски в размер на 1000 лева са представени с него. Тук следва да се отбележи, че в т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. се поставя изискването претенцията по чл.80 от ГПК да бъде заявена най-късно в заседанието, в което приключило разглеждане на делото в съответната инстанция. Т.е. неправилно е разбирането на частния жалбоподател, че следва страната да присъства лично в самото съдебно заседание и да заяви тази претенция именно в него. Напротив това може да стане с отговора на ИМ, с допълнителна молба или заявление, като единственото условие е да са 3 постъпили в съда преди или най-късно на датата на заседанието, когато делото е приключено, в конкретния случай – 30.03.2021г. Ако съдът не се е произнесъл по тях своевременно, то редът за отстраняване на този пропуск е нормата на чл.248 от ГПК.

Настоящата молба по чл.248 от ГПК е подадена в срока по ал.1 на същия текст от активно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и по същество основателна.

Поради изложените съображения Окръжен съд гр.Плевен счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №260158 от 15.06.2021г., постановено по гр.дело №806/2020г. по описа на РС – гр. Левски, е изменено на осн. чл.248 от ГПК протоколно определение №260138/30.03.2021г. /по същото дело/ в частта за разноските, като е осъдил Кооперация „И. М.“ гр.Червен бряг, ж.к.И., ЕИК *****, представлявана от Н.

Й. Н. – председател да заплати на ЕТ „Д.Д. **“ с.****, обл.Плевен, ЕИК**** разноски в размер на 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5