Решение № 3616 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3616 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221100500185 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20174492 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело № 21431/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, е осъден „С.Б.Г.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, да заплати на основание чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД на Д. Г.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. ******* сумата от 3813,31 евро (три хиляди осемстотин и тринадесет евро тридесет и един евроцента) обезщетение за вреди за периода 20.08.2019 г. до 29.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като e отхвърлен иска в частта за разликата над 3813,31 евро до пълния претендиран размер от 7054 евро.

Със същото решение е осъден „С.Б.Г.И.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 1108 (хиляда сто и осем) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 3 813,31 евро е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.Б.Г.И.“ ООД. С твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материална разпоредба, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че между страните не е налице договорен срок за снабдяване на сградата с акт образец 16. Оспорва настъпването на вреди в патримониума на ищеца, като твърди, че такива не са доказани в процеса. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, че чл. 306 ТЗ не е приложима са неправилни, ако се приеме, че е налице забава, като не е съобразено, че от 13.03.2020 г. е въведено в РБ извънредно положение. Поддържа, че по делото не е налице забава на ответника в строителството, като в предварителния договор не е посочен 1 времеви период, в който акт 16 следва да бъде издаден. Предварителният договор бил трансформиран в окончателен такъв с нотариален акт, в който липсвали клаузи за отговорност за неизпълнение на строителството. Неправилни били изводите за неприложение на чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ. Твърди, че скриването на строителната документация от трето лице представлява непреодолимо обстоятелство, както и обявеното извънредно положение. Сочи, че изменението на разрешението за строеж не е по вина на изпълнителя, което забавило процедурата. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД - отхвърлен.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Д. Генков Д. счита, че обжалваното решение е правилно.

Твърди, че вредите са уточнени и доказани в първоинстанционното производство чрез гласните доказателства, събрани по делото. Поддържа, че пропуснатите ползи по размер били доказани от съдебно-техническата експертиза по делото. Поддържа, че не е налице причинна връзка между обявеното извънредно положение и неизпълнението на ответника.

Видно от документите ставало въпрос за спор между съдружници, което не представлява форс мажорно обстоятелство. Изтъква доводи, че няма непредвидимо и непреодолимо събитие, възникнало след датата на подписване на договора и преди настъпване на падежа на изпълнение на падежа. Правилно СРС приел, че задължението на строителя по договора било срочно и същият е изпаднал в забава. Счита, че решението е правилно и отправя искане за потвърждаването му, като и присъждане на разноски.

Решението, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3813,31 евро до пълния претендиран размер от 7054 евро е влязло в сила поради необжалването му.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но същото е неправилно.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД.

Безспорно е установено по делото, че на 20.12.2017 г. бил сключен предварителен договор между "С.Б.Г.И." ООД, от една страна, наречено в договора "продавач" и Д. Г. Д., от друга страна, наречен в договора "купувач", по силата на който страните постигнали съгласие продавачът за изгради и продаде на купувача следния недвижим имот, находящ се в многофункционална сграда с подземни гаражи в процес на изграждане – с търговско наименование "Modern living apartments", върху УПИ XVI-1472 от кв.3 по плана на гр.

София, местност "Витоша", а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, разположен на втори жилищен етаж, на кота +3 м., със застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс , 1 спалня, баня с тоалетна, коридор, тераса, заедно с 2,6421 % ид.части от общите части на сградата, без общите части на сутерена, заедно с принадлежащия към апартамента склад № 2 и паркомясто №19/27 със застроена площ от 13,75 кв.м. срещу обща цена в размер на 68 376,80 евро, от които 65 165,80 евро продажна цена на апартамента № 2 и 3211 европродажна цена на склад № 2 и 10 000 евро – продажна цена на паркомясто 19/27, както следва: първа вноска от 20 %, а именно 1675,36 евро- до два дни от подписването на договора; втора вноска от 20513,04 евро в срок до 3 работни дни , считано от получаванео на поканата за плащане , изпратена от продавач на купувач с приложен Акт обр. 1 за достигане на кота 0 на сградата; трета вноска от 13675,36 евро - до 3 (три) работни дни от получаване на покана за плащане , изпратена от продавача на купувача с представен Акт обр. 14;

2 четвърта вноска от 13675,36 евро - до 3 работни дни считано от получаване на покана за плащане от продавач на купувач с представен акт № 15; и пета вноска от 6387,68 евро - до 3 работни дни считано от получаване на покана от продавач на купувач с приложен Акт, обр.

16. За паркомястото са договорени плащания също на пет вноски в същите срокове.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, продавачът се задължава да построи имотите, предмет на договора, в срок до 16 месеца, считано от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво и да приеме сградата с Акт образец № 15, при условие, че купувачът е изпълнил точно и в срок задълженията си по настоящия договор, в това число и за заплащане на цената. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора, продавачът се задължава в срок от три месеца от подписан от всички собственици на недвижими имоти в жилищна сграда акт образец № 15, да внесе в съответната служба всички необходими документи за получаване по съответния законовоустановен ред на разрешение за ползване и пускане в експлоатация на сградата. Съгласно Приложение № 1 към договора, степента на завършеност на апартамента е уговорена, както следва: за подовите настилки – циментова замазка; за стени – зидарии 25 см., стоманобетонова конструкция; входна врата – блиндирана с MDF покритие; а санитарните помещения – стоманобетонова плоча; стени – мазилка; под – циментова замазка.

Установено е, че за изграждане на сградата е издадено Разрешение за строеж № 114/11.07.2017 г. на Главния архитект на Столична община, което е допълнено със заповед № РА51-44/06.03.2020 г. на Направление „Архитектура и градоустройство“ Главен Архитект на Столична община, като е допуснато съществено изменение в одобрения инвестиционен проект при условията на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ по отношение офис 2, гараж 2 и гараж 3, които се обединяват в дентален център, гараж 4 и гараж 5, които се обединяват във фризьорски салон. Видно от заповедта, към момента на издаването й / 06.03.2020г./ за сградата са били съставени протокол за откриване на строителна площадка, констативен акт, образец № 2 и акт за приемане на конструкцията на строежа / образец 14/ от 31.07.2018 г.

Установено е по делото, че с протокол от 07.12.2017 г. е открита строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 24.08.2020 г. е съставен констативен акт приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 (образец 15) за установяване годността за приемане на строеж: многофункционалната сграда с подземни гаражи в УПИ ХVI -1472, кв. Витоша, София, въз основа на който на 30.09.2020 г. е подадено заявление от С.Б.Г.И. ООД до ДНСК гр. София за назначаване на държавна приемателна комисия на горепосочения строеж, а на 29.03.2021 г. е издадено разрешение за ползване № СТ-05-265 от 29.03.2021 г. на МРРБ, ДНСК за сградата – Акт (образец № 16).

На 26.05.2021 г. ответникът е прехвърлил собствеността на процесните обекти чрез покупко-продажба и е предадено владението върху процесните обекти съгласно нотариален акт № 92 от 26.05.2021 г. на нотар. С.Н.. Страните не спорят, че ищецът е заплатил на ответника уговорената цена.

Съгласно удостоверение от 19.11.2019 г. на МВР, СДВР, се установява, че по заявление на К.К. в качеството му на управител на „С.Б.Г.И.“ ООД е заведена преписка с вх.

№ 2300000-15917/2019 г., в което същият е заявил, че строителна документи, касаещи цитирания обект са скрити и се държат от трето, външно за дружеството лице.

От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М.В.М., които следва да бъдат кредитирани като ясни и последователни се установява, че през м. март 2019 г. с Д. имал уговорка, че апартаментът около м. юни 2019 г. ще е готов, завършен и мебелиран и ще му бъде отдаден под наем. Уговорката им за наемната цена била 350 евро месечно. Ходил в сградата и му харесал квартала. Жилището, намиращо се на втория етаж било почти готово, трябвало да се мебелира. Договор не сключили, тъй като м. юни 2019 г. Д. го уведомил, че не успял да сключи окончателен договор за имота.

3

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че средният пазарен наем за периода от 20.07.2019 г. до 29.05.2020 г. на обзаведено жилище с довършителни работи и обзавеждане с мебели, възлиза на 8258,07 лв., а за паркомясто № 19/27 за периода то 07.06.2019 г. до 29.05.2020 г. 1290,90 лева. Вещото лице посочва цени за наем на процесния апартамент за горепосочения период, а не поставения такъв по задачата, позовавайки се на това, че по предварителен договор апартаментът се предава на циментова замазка за подовете, гипсова замазка за стените и без монтирани интериорни врати, а за отдаването под наем собственикът следва да извърши редица довършителни работи, както и обзавеждане, за да може жилището да стане годно за отдаване под наем. Настоящият състав не кредитира експертизата в частта, в която същата определя, че за довършителни работи и обзавеждането е достатъчен срок от 45 дни. От една страна такъв въпрос не е от компетентността на счетоводна експертиза, а от друга страна изобщо такъв въпрос не е бил поставян от страните. Приетият срок от вещото лице не е обоснован с логични или научни методи, поради което в тази му част, настоящият състав намира, че заключението е необосновано и не следва да бъде кредитирано.

По отношение на правните изводи:

За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, следва да се установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД. Със задължителни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77f0afe6-67c6-4445-bd55-0bdb97f40696