Решение № 5805 от 25.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4872/2024
- Вид
- Решение № 5805
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5805 гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Елена Андреева
Д. Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20241100504872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Д. З. К., подадена чрез пълномощника й – адв. М.М. от САК срещу Постановление № 5931/31.01.2024г. по изп.дело № 54/2024г. по описа на ЧСИ М.П., с което е отказано намаляване на размера на разноските, обективирано в съобщение изх.№ 18231/19.03.2024г.
В жалбата се твърди, че отказа на съдебния изпълнител да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение е незаконосъобразен, доколкото единственото действие, извършено от адвоката на взискателя, е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, като длъжникът е заплатил дължимите суми преди да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/. Поддържа се, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като с оглед извършените процесуални действия от пълномощника на взискателя, му се дължи единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя на 200лв.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело – ЗД »Бул Инс» АД, като се излага, че жалбата е неоснователна, доколкото адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на адвоката, е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно действие, като минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за събиране на вземането възлиза на сумата от 1080лв., каквото е и уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
1
Изп.дело № 20248510400054 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851, с район на действие СГС, е образувано на 11.01.2024г. по молба на ЗД »Бул Инс» АД, подадена чрез пълномощника му – адв. М.И.Г. и въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2023г., издаден по гр.дело № 3088/2019г. по описа на СГС, ГО, I-5 състав, издаден по решение № 262832/26.08.2022г., срещу длъжниците З.Й.К. и Д. З. К., като наследници на починалата в хода на делото А.М. К., за заплащане на сумата от 1680лв. за направените по делото разноски пред СГС, както и сумата от 3369лв. за направените разноски пред САС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ изпращане на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършването на справки в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжниците и налагането на запор на откритите банкови сметки, като е предоставил права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На 12.01.2024г. на длъжниците са изпратени ПДИ, като на 15.01.2024г. за обезпечаване на вземането са наложени запори върху банковите сметки на Д. З. К. в „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, което същата получава от работодателя си „БД Консулти“ АД, както и запори върху банковите сметки на З.Й.К. в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, както и върху пенсията, която длъжникът получава от НОИ София-град.
Вследствие на наложените запори на банковите сметки на З.Й.К. в „Юробанк България“ АД, както е посочено и в мотивите на съдебния изпълнител, са постъпилите следните суми: на 22.01.2024г. сумата от 3547,53лв. и на 29.01.2024г. сумата от 70лв., а вследствие на наложените запори на банковите сметки на Д. З. К. в „Обединена българска банка“ АД са постъпили следните суми: на 23.01.2024г. сумата от 2920лв. и на 25.01.2024г. сумата от 100лв., а от запора в „Юробанк България“ АД на 23.01.2024г. е постъпила сумата от 3565,53лв., като на 24.01.2024г. са вдигнати всички наложени запори, предвид постьпилите по делото суми.
На 01.03.2024г. е депозирана молба вх.№ 23085/01.03.2024г. от длъжника Д. З. К., подадена чрез пълномощника й – адв. М.М. от САК, в която се оспорва размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес и е направено искане да бъде намален до сумата от 200лв., като е представено решение от 26.08.2022г. по гр.дело № 3088/2019г. на СГС, I-5 състав, ведно с актове от проведения инстанционен контрол, съгласно което ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д. З. К. и З.Й.К. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 860,90лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане. В молбата Д. З. К. е посочила, че на 22.01.2024г. е било извършено прихващане на насрещните вземания между страните, като възражение за извършване на прихващането не е направено от застрахователното дружество, като до датата на подаване на молбата от сметката й и от сметката на покойния й баща Здравко Кишишев са били изтеглени суми, подробно описани в молбата, които е поискала да й бъдат възстановени.
На 19.03.2024г. със Съобщение с изх.№ 18231/19.03.2024г., изпратено до Д. З. К., ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и е потвърдил размера на приетите за събиране такси по изпълнителното дело, както и приетия за събиране адвокатския хонорар по изпълнителното дело, съобразно Постановление за разноски с изх.№ 5931/31.01.2024г. в размер на 1080лв.
Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от пълномощника на взискателя, довели до събиране на вземането от ЧСИ, както и действително извършените изпълнителни действия 2 във връзка със събиране на дължимите суми при проведеното принудително изпълнение, намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, поради следното:
Между страните липсва спор, че възнаграждението по договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. М.Г. и взискателя по изп.дело – ЗД «Бул Инс» АД в размер общо на 1080лв.е изплатено изцяло на пълномощника.
Установи се по делото, че още след подаване на молбата за образуване на изп.дело, в срока за доброволно изпълнение длъжниците са депозирали молба до ЧСИ, в която са направили изявление за прихващане с дължими им от дружеството суми, присъдени с решение по гр.дело № 3088/2019г. на СГС, I-5 състав и макар да са били наложени запори върху банковите сметки на длъжниците, извършването на това действие не е било нужно за събиране на вземането по изп.лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело.
С оглед извършеното плащане от длъжниците в срока за доброволно изпълнение, настоящият състав счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, при съобразяване и на невисоката правна и фактическа сложност на делото, поради което и намира, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането на ПДИ, тъй като в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е платена от длъжниците, а пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело и е овластил ЧСИ с правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Като съобрази изложеното и фактически извършените действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 1080лв. следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 5931/31.01.2024г., обективирано в съобщение изх.№ 18231/19.03.2024г. по изп.дело № 20248510400054 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на размера на приетото адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до 1080лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4