Решение № 78 от 09.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000368 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №409 от 07.08.2020г., постановено по т.д. №149/2019г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на В. К. Д. от гр.Свищов сумата от 4 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.01.2019г. в гр.Свищов, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2019г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата част-до пълния предявен размер от 40 000 лева т.е. за разликата от 35 200 лева и за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.04.2019г. до 26.06.2019г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на Държавата държавна такса в размер на сумата 440 лева по сметката на Великотърновския окръжен съд, върху уважения иск. Осъдил е Застрахователно дружество Бул Инс АД- 1 гр.София да заплати на Окръжен съд-Велико Търново сумата 192 лева, направени разноски в първата инстанция. Със същото решение Великотърновският окръжен съд на основание чл.38 ал.2 от ЗА е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на адвокат Н.Н.

Д., от Адвокатска колегия-Шумен, сумата 566 лева адвокатско възнаграждение. Великотърновският окръжен съд е осъдил В. К. Д. от гр.Свищов да заплати на ЗД Бул инс АД-гр.София сумата от 2 090,88 лева, направени по делото разноски – за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Против решението, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 800 лева до сумата 10 000 лева; както и за законната лихва върху главницата считано от 16.04.2019г. до окончателното й изплащане, е постъпила въззивна жалба от ищцата В.Д., подадена чрез пълномощника адвокат Н.Д..

Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи иска за неимуществени вреди до размер на сумата 10 000 лева, заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.04.2019г. /изтичане на 15-дневния срок по чл.497 ал.1 т.1 КЗ/ до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваните части било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а именно чл.52 и чл.51 ал.1 от ЗЗД, както и било необосновано.

Правилно Окръжният съд бил преценил, че в случая са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното Застрахователно дружество. Обаче определеният размер на обезщетението бил прекомерно занижен, с оглед принципа на справедливостта и постоянната съдебна застрахователна практика. Не били изложени при определяне размера на дължимото обезщетение съображения, които да обосноват този 2 нисък размер. Било определено обезщетение в отклонение от присъжданите за аналогични случаи от съдилищата. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че инцидентът е оставил сериозен и траен отпечатък у въззивницата, която е млада жена в най-хубавите години от живота си, както и че този инцидент я потиска и понижава самочувствието й до днес. Тя продължава да сънува кошмари, изпитва страх когато пътува с МПС или пресича улицата. Посещава психиатър, чувства се потисната, изпитва страх, няма самочувствие. Това я поставя в неравностойно и непълноценно състояние на човешко съществуване и обуславя разстройство на здравето, както физическо, така и психическо. Счита, че изобщо липсва съпричиняване от нейна страна. В конкретния случай било безспорно доказано, че водачът на лекия автомобил е нямало обективни пречки да съобрази управлението с конкретната пътна обстановка /тъмно време, мокра настилка/ и да предотврати настъпването на процесното ПТП. Същият е управлявал лекия автомобил с превишена за пътните условия скорост в населено място, в центъра на града, на оживен булевард, при видимост от 150 м, поради което е следвало да пропусне пресичащата пешеходка.

Въззивницата счита за неправилно първоинстанционното решение и в частта му, с която не е присъдена законната лихва, считано 15-дни след завеждане на претенцията й пред застрахователя, а именно счита че лихва се дължи от 16.04.2019г., а не от 27.06.2019г., както е постановил Окръжният съд. В този смисъл се позовава на разпоредбите на чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност, когато е представен констативен протокол за ПТП-то; както и на чл.497 ал.1 от КЗ, както и на чл.106 ал.5 от КЗ, съгласно който застрахователят не може да изисква доказателства, с които ищецът не може да се снабди поради законови пречки и за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 16.04.2019г. т.е. с изтичането на 15-работни дни от завеждане на претенцията и представянето на всички необходими доказателства по смисъла на чл.106 от КЗ.

Въззиваемият, ответник в първата инстанция Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните 3 директори С. П. и К. К., чрез адвокат М. Г., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба. Не оспорва съдържанието на констативния протокол и на наказателното постановление.

Счита, че от заключението на назначената в Окръжния съд съдебно автотехническа експертиза, която се е съобразила с всички събрани по делото доказателства, а именно с констативния протокол, АУАН, наказателното постановление, обясненията на ищцата, показанията на разпитания свидетел С. Я., водач на лекия автомобил участвал в произшествието, се установява че причините за настъпване на произшествието са неправилна преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил, изразяваща се в управление на същия със скорост по-висока от 50 км/ч, при която не е имал възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара след започване пресичане на платното за движение от пешеходката, както и поради неправилна преценка на пътната обстановка от страна на ищцата, която е имала възможност да изчака и пропусне движещия се с висока скорост към нея лек автомобил. Видно било от съдебно медицинската експертиза какви увреждания е получила ищцата вследствие на ПТП-то, а именно закрита фрактура на носните кости, какъв е бил периодът на лечение, както и че е настъпило пълно възстановяване на физическото й състояние.

Видно било от съдебно психиатричната експертиза, че ищцата е получила в резултат на ПТП-то посттравматично стресово разстройство с изразена тревожно депресивна симптоматика.

Според Застрахователното дружество с оглед събраните доказателства следвало да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 50%. Същата била нарушила чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП преди да започне пресичане на пътното платно да прецени има ли превозни средства, каква е скоростта им и би ли могла безпрепятствено да премине през платното за движение, независимо че е предприела пресичане на пешеходна пътека. От заключението на вещото лице автоинженер било видно, че тя е започнала да пресича, когато лекият автомобил е приближавал, движейки се със скорост 50 км/ч, поради което обосновано тя е следвало да го съобрази като реална опасност. Самата тя признава, че е видяла автомобила и е възприела че скоростта му на движение е висока, но въпреки това е предприела пресичане, като по този начин противоправно е поставила 4 в риск здравето си. Следователно според застрахователя причинно следствена връзка за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат имат в еднаква степен както установените нарушения на ЗДвП на водача на лекия автомобил, така и посоченото нарушение на ЗДвП от пешеходката. Тя не е изпълнила задължението си по чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение настоящата инстанция в размер на сумата 720 лева, с включен ДДС. за

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В писмена защита въззивницата излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата си.

В писмена защита въззиваемият поддържа подадения отговор по изложените в него съображения.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

Ищцата В. К. Д. от гр.Свищов твърди в исковата молба и по делото, че като пешеходец е пострадала при ПТП, настъпило на 15.01.2019г. в гр.Свищов, на центъра, като лек автомобил Опел, с рег.№ ВТ 42****, собственост и управляван от С. С. Я., я ударил на пешеходна пътека, когато пресичала. Получила следните телесни увреждания: закрито разместено счупване на носни кости, оток и охлузване по гърба на носа, охлузване на лявото коляно, оток с кръвонасядане на палеца на дясното стъпало.

Виновният за произшествието лек автомобил бил застрахован по застраховка гражданска отговорност, действаща към 15.01.2019г. при ответното застрахователно дружество. Подала заявление пред същото да й бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 40 000 лева, но 5 без резултат. Вследствие пътнотранспортния инцидент е получила следните телесни увреждания, които са й причинили неимуществени вреди – болки и страдания, а именно: закрито разместено счупване на носни кости; оток и охлузване по гърба на носа; охлузване на лявото коляно; оток с кръвонасядане на палеца на дясното стъпало. Оценява претърпените неимуществени вреди на сумата 40 000 лева.

Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София да й заплати сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпените от нея болки и страдания в резултат на процесното ПТП, заедно със законната лихва от изтичане на 15-дневния срок по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 16.04.2019г. Претендира за присъждане на направените разноски по делото, включително за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

Ответното Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не спори, че е сключена застраховка гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на лекия автомобил. Оспорва наличието на вина у водача на същия. Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Имало разлика между вина за настъпване на ПТП-то и вина за получаване на травматичните увреждания.

Счита, че водачът на лекия автомобил не ги е причинил. Не била доказана причинна връзка между инцидента с лекия автомобил и травматичните увреждания, които ищцата твърди че е получила. Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като същата била нарушила разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Оспорва първоначалният момент, от който се дължи законната лихва – счита че това е датата след изтичането на 3 месеца от заявяване на претенцията пред застрахователя.