Решение № 4439 от 22.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 22.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с. ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 7499 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение

№ 78884/28.03.2019г. по гр.д. № 32530 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 48-ми състав по предявени от М.Н.П., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** срещу С.Е.

Я., ЕГН **********, Я.Г.М.,

ЕГН **********, А.В.М., ЕГН ********** и Г.П.М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124 от ГПК е признато за установено, че М.Н.П., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** са собственици на дворно място, находящо се в с.Лозен, Столична община, район Панчарево, ул. „********цялото с площ от 500кв.м., съставляващо УПИ ХХІ-2010, кв. 2 по плана на с.Лозен при съседи: улица, УПИ ІІ-2009; УПИ ХХ-2023; УПИ НVІІ-2023, УПИ ІV-2011 и ІІІ-2010, който имот съгласно скица № 15-486820-06.10.2016г. на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Лозен, район Панчарево, с площ от 512кв.м. , трайно предназначение на територията : урбанизирана, ниско застрояване, номер по предходен план :

2010, кв. 2, парцел ХХІ, при съседи: ***; ***;

***; ***.; ***.; ***;

***; ***; дворно място, находящо се в с.Лозен, Столична община, район Панчарево, ул. „********цялото с площ от 450кв.м., съставляващо УПИ

ІІІ-2010, кв. 2 по плана на с.Лозен при съседи: улица , УПИ ІV-2011; УПИ ХХІ-2010, който имот, съгласно скица № 15-478347-30.09.2016г. на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Лозен, район Панчарево, с площ от 438кв.м. , трайно предназначение на територията : урбанизирана, ниско застрояване, номер по предходен план : 2010,кв.2, парцел ІІІ, при съседи:

***.; ***; ***.; като неоснователни са отхвърлени исковете на М.Н.П., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** срещу С.Е. Я., ЕГН **********, Я.Г.М., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН ********** и Г.П.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.

Лозен, район Панчарево, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 57кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху този имот, като ищците са осъдени да заплатят на всеки ответник съдебни разноски от по 382,50лв., а ответниците са осъдени да заплатят на ищците съдебни разноски от 475,68лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх.№ 5069182/18.04.2019г. по регистъра на СРС от ищците М.Н.П., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С.Х.,*** (сграда на Съюза на юристите в България) в частта, с която иска им по чл. 108 от ЗС е отхвърлен. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Сделката по нотариалния акт не съдържала изявление, с което се изключва от предмета на сделката построената в дворното място къща, поради което и всичко построено, засадено, трайно прикрепено върху земята , включително и сградата била продадена на ищците. Приложение намирала разпоредбата на чл. 92 от ЗС. Волята на страните по сделката била да се продаде и сградата, никой нормален купувач не купува земя, върху която да остане чужда жилищна сграда. Към продажбата продавачът нямал за постройката необходимите документи за законността й , затова нотариусът преминал към изповядване на сделката, прилагайки практиката по приращение. Волята на страните била ясна, обхващала и продажба на сградата, това било обяснено на страните от нотариуса. Страните бързали да сключат сделката поради влошени отношения между продавача С. Я. и роднините й, които упражнявали тормоз върху нея.

Неправилно районният съд приел, че по приращение може да се прехвърлят само несамостоятелни обекти на право на собственост. Неправилно било приложено ТР № 5/18.05.2017г. на ОСГК на ВКС от районния съд. То било за продажба на имоти на публична продан, а не за договори за покупко-продажба. Неправилно не били кредитирани показанията на св. Н. и св. Н.за уговорките между страните по договора. Установено било по делото, че всички ответници владеят и ползват сградата без основание.

Претендирали са разноски.

Въззиваемите – ответници по исковете С.Е. Я., ЕГН **********, Я.Г.М., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН ********** и Г.П.М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.Е.,***, офис 208 са оспорили жалбата.

Посочили са, че решението в тази част е правилно. Правилно било прието от районния съд, че ищците не са собственици на сградата на посоченото от тях основание. Сградата била самостоятелен обект на право на собственост, за да бъде прехвърлена със сделката следва изрично да е посочена като част от договора за покупко-продажба, такова посочване в договора нямало, поради което и ищците не я били придобили по прехвърлителната сделка. Приращението било приложимо за подобрения в имота и за постройки с обслужващи функции, но не и за самостоятелни обекти на право на собственост. Нямало пречка собствениците на земята и на сградата да са различни. Неоснователни били твърденията, че нотариусът обяснил на страните, че се прехвърля и сградата по приращение. Нямало пречка за сградата продавачът да се снабди с удостоверение за търпимост по § 16 от ЗУТ и такова било издадено след сключването на договора. Сградата е била нанесена в скицата за имота, показанията на св. Н.установявали, че посъветвала ищците да се снабдят с удостоверение за търпимостта й преди сделката, като неснабдяването с такова и непосочването на сградата като предмет на сделката , а същевременно 2 месеца по-късно е издадено удостоверение за търпимост на името на продавача установявали, че волята на страните по сделката е била сградата да не е част от договора. Нежеланието на продавача къщата да е част от сделката се установявало и от продажбата на тази къща през 2015г. по договор между същия продавач и Я.М..

Свидетелските показания на св. Н.и св. Н. правилно не били кредитирани в частта за предварителна уговорка на страните, в тази част те били недопустими на основание на чл. 164, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК, а и те били допуснати за установяване на владението върху имота, а не за волята на страните по договора.

По делото било установено, че ответниците Я., А. и Г. не държат сградата, те живеели в Германия, а при посещенията им в България отсядали в съседната къща.

В процесната къща живеела само С.Я.. Дори да се приемело, че Я.М. владеел сградата, това било на основание на договора за покупко-продажба от 2015г.

Претендирали са разноски.

2. въззивна жалба вх.№ по регистъра на СРС от ответниците по исковете С.Е. Я., ЕГН **********, Я.Г.М., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН ********** и Г.П.М., ЕГН ********** в частта, в която установителните искове за собственост на двете дворни места са уважени.

Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Не било установено по делото, че посочената продажна цена по сделката е платена.

Посочването на същото в нотариалния акт не обвързвало съда с материална доказателствена сила, защото в тази част нотариалния акт нямал характер на официален удостоверителен документ. Не следвало да се кредитират показанията на св. Н., той посочил различна сума, като си спомнил точна дата на събития от преди 9 години. Продажбата била симулативна сделка, прикриваща договор за издръжка и гледане. Районният съд не бил обсъдил събраните доказателства с оглед възраженията им за нищожност на сделката. Установено било, че е нищожен на основание на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД евентуално поради липса на съгласие на основание на чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Ищцата била признала в своя жалба до Прокуратурата, че не може да изпълнява дадените обещания на С.Я. да се грижат за нея, да й пазаруват, да й помагат. Това доказвало, че договорът бил за издръжка и гледане. Пълномощното от 18.08.2010г. било само за имоти, описани в нотариален акт № 29/2010г., а не за други имоти. Св. В.С.е посочила, че С.Я. нямала намерение да продава дворно място, че в последствие се появили хора, които щели да гледат С.. Приетите документи от прокурорската преписка установявали , че ищците са хората, които искали да гледат С.Я.. В подкрепа били и показанията на св. Й. А..

Претендирали са разноски.

Въззиваемите ищци М.Н.П., ЕГН

********** и Т.И.П., ЕГН ********** –са оспорили жалбата. Посочили са, че решението в тази част е правилно. По делото правата им на собственост били установени и съображения за същото били изложили в исковата молба и в писмените бележки.

С определение от 25.07.2019г. на СГС на място на починала в хода на процеса С.Е.Я. е конституиран наследникът й по закон А.В.М.,

ЕГН **********.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8013045/16.06.2016г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания на 29.11.2016г. вх.рег. № 74797, акт 190, дело № 54533, имотна партида 119146, депозирана от

М.Н.П., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** срещу С.Е.

Я., ЕГН **********, Я.Г.М.,

ЕГН **********, А.В.М., ЕГН ********** и Г.П.М., ЕГН **********, с която са поискали от съда да признае за установено, че са собственици на основание на договор за покупко-продажба от 18.08.2010г. и по приращение на дворно място, находящо се в с.Лозен, Столична община, район Панчарево, ул. „********цялото с площ от 500кв.м., съставляващо УПИ ХХІ-2010, кв. 2 по плана на с.Лозен при съседи: улица, УПИ ІІ-2009; УПИ ХХ-2023; УПИ НVІІ-2023, УПИ ІV-2011 и ІІІ-2010, който имот съгласно скица № 15-486820-06.10.2016г. на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Лозен, район Панчарево, с площ от 512кв.м. , трайно предназначение на територията : урбанизирана, ниско застрояване, номер по предходен план : 2010, кв. 2, парцел ХХІ, при съседи: ***;

***; ***; ***.; ***.;

***; ***; ***; на дворно място, находящо се в с.Лозен, Столична община, район Панчарево, ул. „********цялото с площ от 450кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-2010, кв. 2 по плана на с.Лозен при съседи: улица , УПИ ІV-2011; УПИ ХХІ-2010, който имот, съгласно скица № 15-478347-30.09.2016г. на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор ***. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Лозен, район Панчарево, с площ от 438кв.м.

, трайно предназначение на територията : урбанизирана, ниско застрояване, номер по предходен план : 2010,кв.2, парцел ІІІ, при съседи: ***.;

***; ***.; на недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Лозен, район Панчарево, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 57кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** , като осъди ответниците да им предаде владението върху сградата, която те владеели без основание. Навели са твърдение, че С.Я. на 18.08.2010г. им продала процесните имоти, като си запазила вещното право на ползване върху земята пожизнено и безвъзмездно. Сградата не била обременена с вещно право на ползване в полза на С. Я.. На 25.09.2015г. С. Я. продала на Я.М. процесната сграда, но към този момент тя не била неин собственик, поради което и не била придобита от Я.М.. Отношенията между страните били влошени, имало преписки в полицията и в Прокуратурата. С.

Разпечатката съдържа 48 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77efbcde-1352-41ac-9f28-725a1b960a60