Присъда № 87 от 06.11.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1341/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия В. Т. Л., роден на ... г. в гр.

Пловдив, живущ в с. Р., обл. Пазарджик на ул. „П.“ № 74, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, работещ, ЕГН:

**********, за това, че на ... г. в гр. Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по силата на чл.32 от ЗКНВП е държал високорискови наркотични вещества, а именно: бели кристали с нето тегло 1,786 грама, съдържащи веществото N-метил-1-фенилпропан-2-амин/ метамфетамин/ 79,7 тегловни % на стойност 125,02 лв., /съгласно Постановление № 106 от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/ - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер и като се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, да се редуцира е една трета на ЛС за срок от 8 месеца, което да бъде търпяно на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим. Моля да се наложите и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лв. В тежест на подсъдимия да се възложат и сторените по делото разноски.

По делото няма конституирани частен обвинител или граждански ищец.

Защитата пледира, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, ал.9 от НК с оглед количеството и стойността на наркотичното вещество, като подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Счита, че няма пречка за прилагане на института на условното осъждане на подсъдимия, с което ще се постигнат целите на чл.36 НК.

В дадената му последна дума подсъдимият моли за условна присъда.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На ... г. свидетелите Н. Б. и В. Б. - полицейски служители при РУ на 1

МВР Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения по утвърден график. Около ... ч. служителите се намирали на бул. „А. С.“ в гр. Пазарджик, където спрели движещ се по същата улица лек автомобил „С. И.“ с рег. № ..., водач на който бил свидетелят И. Т. от гр. Пазарджик. На предната дясна седалка до водача на автомобила пътувал подсъдимият В. Т. Л. от с. Р., обл.

Пазарджик. Докато полицейските служители извършвали проверка на представените им от водача документи, подсъдимият Л. слязъл от автомобила.

Б. разяснил на подсъдимия Л., че е длъжен да изпълнява полицейските разпореждания. В този момент подсъдимият Л. отстъпил две крачки назад, след което се обърнал и побягнал по ул. „Ц. С.“, завил надясно по ул. „П. Д.

Т.“, след което наляво по ул. „Е. Й.“ и ул. „Н. Ц.“. Полицейският служител Б. побягнал след него, като го следвал непрекъснато, без да губи зрителен контакт с подсъдимия, а свидетелят Б. тръгнал в същата посока със служебния патрулен автомобил. Когато достигнал междублоковото пространство на ул.

„Е. Й.“, подсъдимият Л. се блъснал, тичайки, в един от гаражите и паднал на земята. Бързо се изправил, след което извадил от чантата, която носел със себе си, синя на цвят кутия, която изхвърлил върху плочата на един от гаражите. Б. задържал подсъдимия Л. и останал на мястото до пристигането на ДОГ при РУ на МВР Пазарджик.

Полицейските служители извършили оглед на местопроизшествие, към който бил изготвен и фотоалбум, като със съставянето на протокола за това първо действие по разследването било започнато досъдебно производство.

При извършения оглед била намерена и иззета кутия от цигари, синя на цвят, с намиращи с в нея 3 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество.

В хода на разследването била назначена химическа експертиза, чийто обект било намереното веществено доказателство. От заключението на изготвената химическа експертиза се установява, че представеното за изследване бяло, кристалообразно вещество е с нето тегло 1,786 грама и съдържа веществото М-метил-1-фенилпропан-2-амин /метамфетамин/ 79,7 тегловни % .

Остатъкът от наркотичното вещество след изследването бил изпратен на съхранение в Централно митническо управление гр. София при Агенция Митници.

Посоченото вещество е високорисково наркотично според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 - Списък I на Наредбата на МС за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

В хода на производството не са събрани, а и не се сочат от подсъдимия В. Л. доказателства, че последният има надлежно разрешително за държането на високорисково наркотично вещество, каквото се изисква по чл.7, ал.1, вр. с чл.32, ал.1 от ЗКНВП.

2

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на подсъдимия В. Т. Л., което самопризнание се подкрепя от всички събрани писмени, гласни и веществени доказателства по делото, а именно: гласни - показанията на свидетелите Н. Б., В. Б. и И. Т., писмени заповед за задържане на лице, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, справка съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, приемо-предавателен протокол и веществени – намереното наркотично вещество при огледа.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от заключението на изготвената химическа експертиза.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични, логични, непротиворечащи и взаимнодопълващи се, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, дадени от лица, незаинтересувани пряко от изхода на делото.

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза като компетентно изготвено, ВЛ е отговорило точно на поставените въпроси.

От правна страна:

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимият В. Т. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички елементи на престъпния състав от събраните по делото доказателства.

От обективна страна подсъдимият В. Т. Л. на ... г. в гр. Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по силата на чл.32 от ЗКНВП е държал високорискови наркотични вещества, а именно: бели кристали с нето тегло 1,786 грама, съдържащи веществото N-метил-1-фенилпропан-2-амин/ метамфетамин/ 79,7 тегловни %.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е, че законът забранява държането на наркотични вещества без надлежно разрешение, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието, пряко свързани с негативните последици от наркотичните вещества върху здравето, което налага тяхното държане да е законосъобразно, само когато е налице съответно разрешение, и въпреки това се е сдобил и е държал наркотика без такова разрешение, като е целял и искал да престъпи именно този разрешителен режим.

Съдът не споделя доводите на защитата, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, ал.9 от НК и общественоопасните последици от него не са високи. Като общество ние трябва да сме крайно 3 нетолерантни към притежанието на наркотични вещества без разрешение и употребата им, особено високорисковите, които имат трайни негативни последствия върху лицата, които ги употребяват. Последствия, водещи нерядко и до фатален край. Затова и законодателят е приел, че дори и еднократната доза се явява в достатъчна степен общественоопасна, за да я криминализира, макар и като маловажен случай. В конкретния случай обаче дори не се касае за еднократна доза – подсъдимият е държал в себе си 3 бр. полиетиленови пликчета с бели кристали с нето тегло 1,786 грама, съдържащи веществото N-метил-1-фенилпропан-2-амин/ метамфетамин/ 79,7 тегловни %.

Вярно е, че стойността на наркотичните вещества по делото не е висока и е много под минималната работна заплата, но не само тя в случая е определяща за обществената опасност на деянието. Тази стойност е изчислена по Постановление № 106 от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като реалните цени на наркотичните вещества на улицата са доста по-високи от така изчислените по реда на Постановлението, в чието дори заглавие е ясно каква е целта му – а именно за нуждите на съдопроизводството. Следва да се отбележи, че стойността на наркотичните вещества дори не е съставомерен елемент на престъпното деяние.

В своята практика, включително актуална такава, ВКС е имал възможността нееднократно да посочи, че маловажност на случая, когато се касае за държане на наркотични вещества, не може да се определя само на база тяхното количество и стойност. Например Решение № 356/12.10.2023 по дело № 770/2023 г. ВКС, III НО: „Маловажността на случая не зависи само от финансовите измерения на вредните последици, от които стойността на предмета на престъплението е само един от критериите, позволяващи определянето на деянието като „маловажен случай“. Преценката за това се основава на всички фактически данни по делото, конкретните параметри на самото престъпление, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета на престъпление, данните за личността на подсъдимия и всички обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност на деянието./ в този смисъл са и разясненията дадени в ТР №23/81 г. на ОСНК на ВС, Р№ 593/14 г. н.д. №1705/13 г. на 1 НО, Р № 343/15 г. по н.д.

№856/15 г. на 3 НО и др./“

За определяне на едно деяние като маловажно, има значение и личността на дееца – дали той е с чисто съдебно минало или е осъждан. В конкретния случай подсъдимият е осъждан четири пъти, три от осъжданията му са свързани с наркотични вещества – държане на наркотично вещество, управление на МПС след употреба на наркотично вещество, включително и две осъждания за деяния, свързани с разпространение на такива. Има осъждане и за нанасяне на телесна повреда на полицейски служител. Осъждан е на ЛОС условно, пробация. Търпял е две ефективни наказания лишаване от свобода, последното с край 01.03.2025 г. При сходен случай, при който дори 4 лицето е било само един път осъждано преди това, върховните съдии са приели следното в Решение № 404/10.10.2025 по дело № 592/2025 г. ВКС, I НО: „От значение при преценката за липса на маловажност на случая е и обстоятелството, че подсъдимият К. е осъждан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №729/2021 г. на СРС за идентично престъпление (по чл. 354а, ал.3 НК) на лишаване от свобода с отложено изтърпяване, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на това предходно условно осъждане.

Условното наказание цели да постигне поправянето и превъзпитанието на дееца, без да се пристъпва към реално изтърпяване на лишаването от свобода като му предостави възможност за поправяне чрез самодисциплина и поведение в обществото без реална изолация от обичайната му среда.

Изпитателният срок се дава като своеобразна превенция и наличието му би следвало да действа на дееца като стимул за законопослушие – нещо, което в конкретния случай очевидно не е било постигнато. Това на собствено основание свидетелства за по-висока степен на рецидивна опасност и липса на превъзпитателен ефект от предходната наказателна санкция, която - следва да отново да се подчертае - е била наложена за деяние, съответно на процесното.“

Също в тази насока е и Решение № 419/16.10.2025 по дело № 699/2025 ВКС, II НО: „Във връзка с депозираните възражения в жалбата следва да се отбележи и следното, че за да се приложи разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК следва да се прецени не само количеството на наркотичното вещество, какъвто е акцентът в касационната жалба, но и обществената опасност на деянието и дееца. Преценява се, дали обществената опасност е явно незначителна предвид всички обстоятелства. Освен гореизложеното се вземат предвид и други обстоятелства, като вида на наркотика, стойността му, мотивите на дееца, личността му като съдебно минало, трудова ангажираност и прочие. Всичко гореизложено се преценява внимателно, именно поради обстоятелството, че прилагането на въпросната норма фактически декриминализира в голяма степен деянието, когато то не представлява сериозна заплаха за обществото“.