Определение № 182 от 30.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Кюстендил, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р. ул. „*********“ №*, вх.*, ет.*, чрез пълномощника адв. Н. В. Т., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 2022/20.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2954/2025 г. на Районен съд - Дупница, в частта за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение от 400 лева и отправя искане същото да бъде редуцирано до справедлив размер. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Акцентирано е и на формалния характер на производството по издаване на заповед за изпълнение. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С- 427/16 и дело С-438/16, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – заявителя „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И. Л.

Изразено е становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК за изпълнение на задължението в 1 срока за доброволно изпълнение, поради което не предстои развитите на исково производство по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Дупница е образувано по заявление, подадено от „Евро Финанс Колект България” ЕООД, 207473982, срещу П. А. Ч., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Р. ул. “********“, вх.*, общ. Р. обл. Р, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от: 29,95 BGN (двадесет и девет лева и 95 стотинки), представляваща главница - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0034043757/01.05.2023г. за отчетен период от 01.05.2023 - 31.05.2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 27.04.2021г. за услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 50”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 11,46 лв. с ДДС, както и за услуга „VIVACOM TV” с абонаментен план „VIVA TV S, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 18,49 лв. с ДДС. за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 10,25 BGN (десет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2023 г. до 18.11.2025 г., 8,91 BGN (осем лева и 91 стотинки), представляваща главница - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0036024419/02.06.2023 г. за отчетен период от 01.06.2023 - 30.06.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 27.04.2021г. за услуга „VIVACOM TV” с абонаментен план „VIVA TV S, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 8,91 лв. с ДДС. за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за период от 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 2,96 BGN (два лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2023 г. до 18.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 BGN (четиристотин лева), държавна такса в размер на: 21,25 BGN.

Със заповедта за изпълнение заповедният съд е осъдил длъжника да заплати посочените в заявлението суми и е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 400 лева. Доколкото заповедното производство протича едностранно без участие на длъжника до връчване на заповедта за изпълнение, възражението за прекомерност не се преклудира, поради което длъжникът може да го наведе в хода на исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК или чрез обжалване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК.

В случая длъжникът се е възползвал от възможността да обжалва заповедта в частта за разноските, а направеното в частната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно.

Съгласно последно посочената правна норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер 2 съобразно чл. 36 от ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения при направено възражение за тяхната прекомерност, а следва да служи само като ориентир за съда. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това.

Настоящият съдебен състав прецени, че конкретното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, тъй като заповедното производство е едностранно, развива се без участие на длъжника, при липса на насрещни възражения и искания по доказателствата, без да са възможни усложнения в страните или неговия предмет. Освен това, основните действия, които са извършени в настоящия случай от процесуалния представител на заявителя се изразяват в попълване на бланка за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

При интерес в размер 52.07 лв., съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР) адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя следва да е в размер 400 лв. , но този размер съдът намира за прекомерен, тъй като не е налице фактическа и правна сложност на настоящото заповедно производство, за да бъде присъден размер на адвокатско възнаграждение, който значително надвишава размера на защитавания интерес. Поради това на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя следва да бъде намален на 100 лв. – респ.51, 13 евро.

С оглед на изложеното, подадената от длъжника въззивна частна жалба се явява основателна, поради което обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която частният жалбоподател – длъжникът П. А. Ч. е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на заявителя за сумата, представляваща разликата над сумата от 100 лева /51.30 евро/ лв. до присъдения размер от 400 лв. /204,52 евро/.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 2022/20.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2954/2025 г. на Районен съд – Дупница, В 3

ЧАСТТА, в която длъжникът П. А. Ч., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Евро Финанс Колект България” ЕООД, ЕИК 207473982 , разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 51.13 евро /100.00 лв. / до присъдения размер от 400 лв. /204,52 евро/.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4