Решение № 931 от 23.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Благоевград, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102043 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Ю. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. чрез адв. Д. Г., против „Микрокредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3.

Твърди се, че на 08.11.2024 г. между И. Ю. О., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател от една страна и ответника в качеството му на кредитор от друга страна е сключен Договор за заем Microcredit №9052-00202390/08.11.2024 г., при следните условия: 2 000 лева главница; 40. 47% фиксиран лихвен процент; 48. 90% годишен процент на разходите; 12 месечен срок за погасяване; 2 465, 04 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. Твърди се, че на същата дата, за да бъде отпуснат заемът, кредиторът е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружеството, страните да сключат и друг, допълнителен договор, а именно договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9052 - 00202390/08.11.2024г., с който страните „уговарят“ пакет допълнителни услуги „Комфорт“, съгласно който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микрокредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в социални промоции, като за описаните услуги кредиторът начислява допълнителни 1 698, 24 лв., платими на 12 равни вноски, всяка от по 141, 52 лв., всяка към погасителните вноски по заема. По този начин, се сочи, че в действителност общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2 465, 04 лева, а значително по-голяма - в размер на 4 163, 28 лева. Счита се, че разходите по т. нар. допълнителни услуги са по същество разходи по кредита и същите следва да бъдат включени в ГПР, в случая кредиторът ги е отделил в отделен договор за да не ги включи в ГПР и да заобиколи разпоредбите на ЗПК. Счита се, че договорът е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР. Твърди се, че е налице нищожност на Договора за допълнителни услуги, тъй като противоречи на добрите нрави, за което се излагат аргументи. Навежда се, че клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, 1 тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Счита се, че от съдържанието на договора за допълнителните услуги се вижда, че същите са пряко свързани с договора за потребителски кредит, като дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Навежда се, че по този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя. По този начин се сочи, че се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора за кредит фиксирания лихвен процент е в размер на 40, 47% като в тази стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги. Предвид, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено и в ГПР се твърди, че е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита се, че договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита се, че поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. С оглед на горното се навежда, че договорът за допълнителни услуги не цели да предостави реални допълнителни услуги на потребителя, а да служи като средство за допълнителна печалба на кредитора, поради което същият е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

С оглед на горното се иска от съда да признае за установено, че Договорът за заем Microcredit №9052-00202390/08.11.2024 г., сключен между страните е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди се, че процесният договор за заем отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП, като годишният процент на разходите е изрично посочен в договора за заем, като в него са изброени изрично и останалите задължителни елементи от предмета на договора - общ размер на кредита, ГЛП, размер на месечна вноска, обща сума за връщане по кредита. Навежда се, че дори и съда да приеме, че ответното дружество, в качеството му на кредитодател не е включил определен компонент в така посочения годишен процент на разходите (в процесния случай възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги) и с това същият надхвърли максималния допустим размер съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, то се твърди, че правната последица от това обстоятелство би била единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща именно този параметър - ГПР над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем, на основание чл. 22 от ЗПК, като всички клаузи, които надвишават определения максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК следва да считат нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

В този смисъл, се сочи, че дори настоящият съдебен състав да приеме, че допълнителните услуги следва да бъдат включени при формиране на ГПР и с тях размерът му надхвърля законоустановения размер от 50%, то ГПР би бил нищожен единствено по отношение размера над тези 50%.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения от И. Ю. О., ЕГН ********** иск като неоснователен.

2

Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

Между ищеца И. Ю. О., в качеството й на заемополучател и „Микрокредит“ АД, ЕИК 202073629, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за заем Microcredit №9052-00202390/08.11.2024 г. по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 2000, 00 лв., с краен срок за погасяване 20.11.2025г., което обстоятелство не е спорно между страните, при 40. 47% фиксиран лихвен процент; 48. 90% годишен процент на разходите; 12 месечен срок за погасяване; 2 465, 04 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя.

На същата дата е сключен между страните и договор за допълнителни услуги към договор заем Microcredit № 9052 00202390/08.11.2024г., видно от приложения към исковата молба договор за допълнителни услуги, с който страните уговарят пакет допълнителни услуги „Комфорт“, съгласно който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микрокредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в социални промоции, като за описаните услуги кредиторът начислява допълнителни 1 698, 24 лв., платими на 12 равни вноски, всяка от по 141, 52 лв., всяка към погасителните вноски по заема – видно от график за плащанията към договори за заем и услуги Microcredit № 9052- 00202390, приложен към исковата молба. По този начин общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2 465, 04 лева, а 4 163, 28 лева – видно отново от график за плащанията към договори за заем и услуги Microcredit № 9052- 00202390.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.

В тежест на ищеца е да установи наличие на твърдяната облигационна връзка между страните, че договорът, респ. посочените в исковата молба клаузи от договора, сключен между страните, е/са нищожни на посочените основания.

Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

Съдът в доклада по делото е обявил на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно ще провери дали са налице фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор, като се укаже на ответника, че в негова тежест е да докаже в процеса, че клаузите на договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че са индивидуално уговорени и не противоречат на императивни правни норми, както и че договорът е изготвени със шрифт не по - малък от 12.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, 3 използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора за кредит е посочен ГПР от 48, 90 % /т. 2/, който според съда не отговаря на действително прилаГ.я в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума по допълнителния договор за допълнителни услуги. Според съда, по начина, по който е уговорена сумата за допълнителни услуги към всяка погасителна вноска по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Видно от договора за допълнителните услуги от 08.11.2024г., такива се предоставят от ответника като допълнение към подписан договор за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги, като клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, посочена в т. 3 от този договор, платима на равни месечни вноски с размерът на вноската и числото, на което ще се дължи всяка месечна вноска и са посочени в т. 3 на този договор, а в случай, че Клиентът е избрал да ползва и допълнителната услуга „Връщане в 30 дневен срок“ заедно с пакет „Комфорт“, цената за тази услуга е платима еднократно при сключване на Договора за заем и Договора за допълнителни услуги, като сумата се приспада от общия размер на предоставения заем.