Решение № 494 от 11.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1100/2024
- Вид
- Решение № 494
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 494 гр. В., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110201100 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Производството е образувано e по жалба на О. Н. С. против Наказателно постановление № 23-0439-001683/ 20.11.2023 г. на Началник р 3 РПУ към ОД на МВР - гр. В. му е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева и на основание чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите в акта за нарушение, както и навежда възражения за допуснати процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въззивника редовно призован не се явява не представлява.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 12.10.2023г. в гр.В. жалбоподателят управлявал МПС л.а с ДК №*** в гр. В., и бил спрян за проверка на бул.“Х.С.“ . Полицейските 1 служители извършили проверка на водача, като след справка с ОДЧ установили, че въз.Д. е лишен от право да управлява МПС.
За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен и подписан от въззивника без възражения.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.
Фактическата обстановка се потвърждава от разпитания в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.
По отношение спазването на процесуалните правила
- и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- В., жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП, като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата установени в обществото за движение по пътищата и в частност при управление на МПС. Това сочи за високата обществена опасност на дееца 2 и липсата на превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред.
Съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, в АУАН също следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено. В този смисъл съдът констатира, че в АУАН, се съдържа единствено правният извод, че въззивникът е управлявал МПС като неправоспособен, тъй като СУМПС му е било отнето, като не се съдържа никакво описание от фактическа страна и не е ясно кога, с какъв акт и на кое основание е било отнето притежаваното от въззивника СУМПС, за да се преценява дали същият е неправоспособобен. Не са посочени никакви обстоятелства, при които е извършено приетото и описано от правна страна нарушение. Приложената санкционна норма визира лишаване от право да се управлява МПС по съдебен или административен ред, поради което фактът с какъв акт и от кой орган е наложено съответното наказание е от съществено значение за съставомерността на извършеното административно нарушение, а установяването на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението едва в с.з. е недопустимо. Тези факти не са били изложени нито в обстоятелствената част на НП нито в АУАН.
Нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП която е посочена като нарушена сочи, че За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Тази норма изисква да се посочи конкретния акт с който водача е лишен от парва да управлява МПС, а в случая това не е сторено от АНО.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, винаги води до наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо пряко правото на защита на нарушителя.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението лишават и съда от възможността да прецени извършено ли е конкретно 3 нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 23-0439-001683/ 20.11.2023 г. на Началник р 3 РПУ към ОД на МВР, с което на О. Н. С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4