Решение № 18 от 13.02.2023, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е № 18/13.2.2023 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

2.СТОЯН

ВЪЛЧЕВ при секретаря

Велина Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев АКД № 311 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.

София и по касационна жалба на И.Н.Р. с адрес ***, чрез адв.С.Н.М.

*** против Решение № 1274/18.08.2021 г. постановено по адм.дело № 853/2020 г. по описа на АС-Бургас.

С касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София се атакува решението в частта му, с която в осъдителната му част, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ГДИН за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, считайки го в тези му части за необосновано и неправилно по посочените в същата съображения.

Претендира се за отмяна на Решение № 1274/18.08.2021 г. по адм. дело №853/2020 г. на Административен съд-Бургас в обжалваната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на И.Р. обезщетение в размер на 650 лева за претърпени неимуществени вреди - чувство на маловажност и незначителност, уронване на човешкото му достойнство, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в непредоставяне в пълен обем на нормативно регламентираното количество препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена и на тази в помещенията в периода от 10.10.2002 г. до

16.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 20.04.2020 г.; в частта, с която е отхвърлена претенцията на ГДИН за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение; да се потвърди съдебното решение в отхвърлителната му част и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ГДИН гр.София да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

С касационната жалба на И.Н.Р. с адрес ***, чрез адв.С.Н.М.

*** се оспорва решението в неблагоприятните за него части, като се претендира за отмяната им и уважаване на предявените искове ведно с присъждане на разноски пред настоящата инстанция по доводи подробно изложени в жалбата.

В съдебно заседание касационният жалбоподател И.Н.Р. се явява лично и с адв.С.М. ***, като претендира да се отмени решението в първата част, в която е отхвърлен иска спрямо действие на инспектор, както и във втората част и да се измени във втората част като се съобрази предоставената съдебната практика на Европейския съд. Сочи, че в същата съдът подробно е изложил аргументи, че когато държавата е предприела някаква наказателна санкция, наложила присъдата, същата е поела ангажимент да осигури издръжката на лишения от свобода. Заявява, че по първата част, пред съда също е посочил съдебна практика, като съдът определя всяко едно действие, което има за цел принуда, като нарушаващо чл.3 и счита, че също следва да съобрази заложеното в чл.19 от Договора на Европейския съюз, с който е възложено на националните съдилища да съблюдава практиката на Европейския съд. Считам, че съдът следва да съобрази постановеното Пилотно решение, което има сила на тълкувателно решение, като претендира и да му бъдат присъдени разноски. Относно юрисконсултското възнаграждение, счита че същото е неоснователно, както казва предвидената разпоредба за заплащане на разноските чл.78 и чл.80 от ГПК и моли да се отхвърли това искане. От своя страна адв.М. моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание за касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София се явява старши юрисконсулт М.Г., който моли в случай, че бъдат споделени изложените в касационната жалба на ГДИН съображения и аргументи, съдът да се произнесе в посока на отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и потвърждаване в другата, и в случай на подобно произнасяне в минимален размер да се присъди юрисконсултско възнаграждение за ГДИН.

Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище, че решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно, същото е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави жалбата без уважение.

Административен съд-Ямбол, първи касационен състав намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред Административен съд-Бургас се е развило по исковата молба, с която на основание чл.285 ЗИНЗС И.Н.Р. е предявил два обективно съединени иска против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане да бъде осъден ответника да му плати 1)обезщетение в размер на 10000 лв. за неимуществени вреди, претърпени през периода 05.01.2020 г.-20.04.2020 г., произтичащи от незаконосъобразни действия на П.Л.-служител в Затвора *, на длъжност ИСДВР, както и 2) обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени вреди, заради понесено от ищеца чувство на маловажност и незначителност, и уронване на човешкото му достойнство, претърпени през периода 10.10.2002 г.-20.04.2020 г., произтичащи от бездействието на служители на Затвора *, изразяващо се в непредоставяне на препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена и на тази в помещенията.

Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата на страните, направените от тях искания и приложените документи, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извода, че така предявените искове са частично допустими, а допустимите са частично доказани и основателни.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 10000 лв., за които се твърди, че са претърпени за периода 05.01.2020 г.-20.04.2020 г. и произтичат от незаконосъобразни действия на П.Л. - служител на Затвора *, съдът е приел, че е допустим, но неоснователен и го е отхвърлил изцяло.

В тази насока са посочени доводи, че по делото не се е доказало от действията на служителя на Затвора * да са настъпили за ищеца вреди, които да могат да се квалифицират като изтезания, жестоко и нечовешко или унизително отнасяне, т.к. даваната препоръката на служителя Леков по отношение външния вид на ищеца, макар и субективно, не е довела до поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които да обусловят нечовешко или унизително отнасяне.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени вреди, заради понесено от ищеца чувство на маловажност и незначителност, и уронване на човешкото му достойнство, претърпени през периода 10.10.2002 г.-20.04.2020 г., произтичащи от бездействието на служители на Затвора *, изразяващо се в непредоставяне на препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена и на тази в помещенията, съдът е счел, че е частично недопустим.

Според първоинстанционният съд на основание чл.19, ал.1 и 2 и чл.19а, ал.2 от ЗИН (отм.) през периода 17.07.2004 г.-31.05.2009 г. Министерство на правосъдието е било юридическото лице, което осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване на свобода, какъвто е и Затворът * и отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията на затвора и на длъжностни лица в системата на местата за лишаване от свобода, докато ГДИН е била административно звено към министерството, без да има правосубектност, поради което иска срещу нея за 17.07.2004 г.-31.05.2009 г. е предявен срещу ненадлежен ответник, поради което е бил оставен без разглеждане.

В останалата му част, съдът приема предявеният иск за допустим и частично основателен, в който смисъл постановява и решението си, като осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на И.Н.Р. обезщетение в размер на 650 лв. за претърпени неимуществени вреди-чувство на маловажност и незначителност, уронване на човешкото му достойнство, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в непредоставяне в пълен обем на нормативно регламентираното количество препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена и на тази в помещенията в периода от 10.10.2002 г. до

16.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 20.04.2020 г., респ. отхвърля иска до пълния предявен размер от 15000 лева.

В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл.151, ал.1 ЗИНЗС, според която на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, като след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира, както и на ангажираните от ответника доказателства относно периодичността и обема, в които са били изпълнявани тези задължения.

В съответствие с представените по делото доказателства и ползвани публично достъпни данни в официалния сайт на Министерство на правосъдието, съдът е достигнал до извода, че за периодите 10.10.2002 г.-16.07.2004 г., 01.06.2009 г.-31.12.2014 г. и 01.01.2015 г.-20.04.2020 г. няма представени писмени доказателства за изписани от склада и предоставени на лишените от свобода полагаемите се според Таблица №6 тоалетни сапуни, перилни препарати и други почистващи препарати, а са давани по един тоалетен сапун месечно и 1/3 от опаковка веро, респ. препарат за тоалетни.

Посочено е, че последното доказва наличието на бездействие на служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка със задълженията им по чл.151, ал.1 ЗИНЗС във връзка с утвърдената Таблица №6, което неизвършване на фактическите действия представлява незаконосъобразно бездействие в нарушение на признати права на лишените от свобода и е основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника.

Според съдът неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода ищец в значителен тринадесетгодишен период, какъвто е настоящия, поражда чувство на малоценност и е в състояние да унизи ищеца, т.к. превишава неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на наказанието лишаване от свобода. Поради това не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди и те настъпват винаги в резултат на неизпълнението на процесиите задължения. В решението е посочено, че всяко човешко същество, на което за изключително продължителен период от време не са предоставени необходимото количество сапун и други миещи препарати за поддържане на личната хигиена, изпитва стрес и се чувства унизено.

По отношение на вмененото му от чл.52 ЗЗД задължение при претендиране на неимуществени вреди да определи обезщетението по справедливост, съдът се е мотивирал, че в конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията и размера на периода, през който то е търпяло вредите - тринадесет години, справедливото обезщетение следва да е в размер на 650 лв. за целия процесен период 10.10.2002 г. до 16.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 20.04.2020 г., като е присъдил такова и е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за допустимостта и основателността на исковите претенции, така и по отношение на определения размер на обезщетението.