Решение № 6129 от 08.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4028/2026
- Вид
- Решение № 6129
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Даяна Динчева Парталска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, параграф 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- член 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, ал. 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 6129 гр. София, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Даяна Д. Парталска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100504028 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 329 от
08.01.2026 г., гр.д. № 20010/2024 г., СРС, 143 с-в се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между А. А. К., действащ чрез своята майка и законен представител М.С.С. и „Дойче Луфтханза“, че съществува вземане на А. А. К., действащ чрез своята майка и законен представител М.С.С. срещу „Дойче Луфтханза“ относно сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: сумата 250,00 евро, представляваща главница за обезщетение на основание чл.
7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет LH2059 от Хамбург до Мюнхен от 23.06.2023 г. по обща резервация № PHG9Y3, ведно със законна лихва за период от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 850 лева, равняваща се на 434,60 евро – разноски за исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Дойче Луфтханза“. Счита, че причината за закъснението на полета са лошите метеорологични условия на летище Хамбург и в околностите, като на 1 процесната дата 23.06.2023 г. 9 броя полети имат закъснение за излитане или кацане на летището. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът А. А. К., действащ чрез своята майка и законен представител М.С.С., оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.7, параграф 1, б. „а“ вр. вр. чл. 1, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
По силата на договор за въздушен превоз, сключен между ищеца А. А.
К., действащ чрез своята майка и законен представител М.С.С. и ответника „Дойче Луфтханза“, пътницикът разполага с потвърдена резервация за полет № LH2059, с дестинация Хамбург - Мюнхен и полет № LH1704 с дестинация Мюнхен - София, планирани за 23.06.2023 г., като разстоянието между началната и крайната точка е до 1 500 км. Безспорно е допуснатото закъснение от над 3 часа на същата дата за излитане от летище Хамбург.
Според съдебно-техническата експертиза метеорологичната обстановка 2 на летище Хамбург е била благоприятна за провеждане на полетите във времевия интервал около планираното времене за заминаване на полет LH2059 на 23.06.2023 г., поради което същата не може да се свърже с отмяна и закъснение на полети на летище Хамбург на посочената дата.
Въззивният съд намира, че съгласно чл. 3, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, същият е приложим за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
В решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г. е възприето тълкуване, според което членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента.
Прието е в съображение 14 от преамбюла на Регламента, че съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Според решение от 31 януари 2013 г., СЕС дело C-549/07, дело C- 12/11 3 и дело C-257/14, като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
В решение от 4 май 2017 г. на Съда (трети състав), дело С-315 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображение 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по член 7 от този регламент.
В решение от 13 юни 2024 г. на Съда (осми състав), дело C-411/23 от 13 юни 2024 г., по т. 2 е дадено тълкуване на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, че „всички необходими мерки“, които е длъжен да вземе въздушният превозвач, за да избегне настъпването и последиците от „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, могат да се сведат и до приемане на превантивна мярка, изразяваща се в поддържане в резерв на заместващ самолетен флот, при условие че тази мярка остава технически и икономически осъществима с оглед на капацитета на превозвача към релевантния момент.
Предвид изложеното, въззивния съд приема, че за да отпадне отговорността на въздушния превозвач относно обезщетение за отменен или з а к ъ с н я л полет е необходимо както настъпване на причинило ги извънредно обстоятелство, така и предприемане от превозвача на всички необходими и разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението, произтичащи от съответното извънредно обстоятелство, но въпреки взетите мерки, неблагоприятните последици от същото да не е възможно да се преодолеят.
В случая, на летище Хамбург не е имало влошена метеорологична 4 обстановка към момента, за когато е планиран полетът за излитане на 23.06.2023 г. Отделно, даже и в по-ранни часове преди полета да е имало влошаване на условията за излитане, въздушният превозвач е бил длъжен да осигури резервен ресурс от въздухоплавателни средства – собствени или под наем от други авиопревозвачи, с каквото резервно средство е следвало своевременно да се извърши излитането на процесния полет от летище Хамбург. Затова евентуалните лоши метерологични условия около летище Хамбург, за чието наличие не е проведено успешно доказване, не представляват извънредно обстоятелство, независещо от превозвача, което той не би могъл да преодолее при положена максимална грижа, за по-малко от 3 часа. Само в тази хипотеза ответникът е възможно да се освободи от ангажиране на договорната му отговорност, но в случая същата не е приложима.
Основателен е искът по чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. на чл.1, параграф 1, б. „а“ от Регламента за обезщетения от 250 евро поради забавен над 3 часа полет.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция реализира разноски за 204,52 евро – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 329 от 08.01.2026 г., гр.д. № 20010/2024 г., СРС, 143 с-в.
ОСЪЖДА „Дойче Луфтханза“, БУЛСТАТ 121773298, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Л. Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауърс Сграда Б, ет. 5 да заплати на А. А. К., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.С.С., с адрес: гр. София, ул. **** сумата 204,52 евро – разноски за въззивна 5 инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6