Определение № 24753 от 14.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24753 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110131200 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от „Технотоп“ ЕООД за обезпечение на предявените от него срещу Д. К. С. и Е. Поповска обективно евентуално съединени осъдителни искове както следва: иск с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 2288,55 лева от всеки един от двамата ответници, представляваща паричната равностойност на вещта „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“, евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за заплащане на същите суми, представляващи стойността, от която ответниците са се възползвали, изразяваща се в дължимо обезщетение за ползване на вещта за периода от 18.11.2019г. до 07.06.2023г. и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същите суми, представляваща обезщетение за ползване на чужда вещ за периода от 18.11.2019г. до 07.06.2023г.

Ищците твърдят, че с влязло в сила решение от 25.11.2020г. по гр.д. № 66733/2019г. по описа на СРС, 125-ти състав, „Технотоп“ ЕООД бил осъден да заплати в полза на Д. К. С. и Е. Поповска по 2288,55 лева, представляваща подлежаща на връщане продажна цена по развален неформален договор за продажба на паркет от 14.11.2018г. С оглед развалянето на договора, всяка от страните дължала връщане на извършената от насрещната страна престация, поради което ответниците в настоящото производство дължали на ищеца връщане на доставения по договора паркет, но въпреки поканите, паркетът не бил върнат. С оглед на това е предявен главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на паркета, но доколкото имало данни, че той вече не е наличен у ответниците, предявяват евентуални искове с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на неговата равностойност, евентуално по чл. 57, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за онова от което ответниците са се възползвали – обезщетение за неговото ползване, евентуално с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на чужда вещ.

С оглед възможността за реализиране правата по евентуалните искове молят съдът да допусне тяхното обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на вземанията по банковите сметки а всеки от ответниците в „Банка ДСК“ АД до размера от по 2288,55 лева за всеки.

Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените доказателства, намери следното.

За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните 1 предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е допустима и подходяща.

При извършената проверка съдът установи, че исковата молба в частта по предявените отрицателни установителни искове е редовна, а предявените искове са процесуално допустими.

На следващо място, доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се предполага, а исканата обезпечителна мярка запор на вземания по банкови сметки съответства на характера на претенците и е съразмерно на обема на твърдените от ищеца права.

Относно вероятната основателност на предявените искове, съдът намира, че същата не може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.

Това е така, защото едва в хода на производството би могло да се установи, дали процесната вещ е налична или не, респективно дали би могло да се стигне до разглеждане на евентуалните искове, а също така и до събиране на доказателства по въпроса дали равностойността на вещта съответства на размера на предявените претенции. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.

Водим от тези предмета и цената на предявените искове съдът приема, че парична гаранция в размер на 460 лева /по 230 лева за евентуалните вреди на всеки от двамата ответници/ би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответниците биха могли да претърпят от обезпечението в случай на неоснователност на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от „Технотоп“ ЕООД, с ЕИК: 121283862, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 318, вх. 7, срещу Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Брегалница“ № 80, ет. 4, ап. 6, и Е. Поповска, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Брегалница“ № 80, ет. 4, ап. 6, обективно евентуално съединени осъдителни искове както следва: иск с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 2288,55 лева от всеки един от двамата ответници, представляваща паричната равностойност на вещта „Паркет дъб Рустик 15 х 139 х 1473 мм, 232 бр. с дължина 1,473,47,501 кв.м.“, евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за заплащане на същите суми, представляващи стойността, от която ответниците са се възползвали, изразяваща се в дължимо обезщетение за ползване на вещта за периода от 18.11.2019г. до 07.06.2023г. и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същите суми, представляваща обезщетение за ползване на чужда вещ за периода от 18.11.2019г. до 07.06.2023г. чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на Д. К. С. ДО РАЗМЕРА ОТ 2288,55 лева в „Банка ДСК“ АД и ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на Е. Поповска 2

ДО РАЗМЕРА ОТ 2288,55 лева в „Банка ДСК“ АД, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 460 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищците съобразно гореизложеното след представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването на настоящото определение, а за ответниците – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3