Решение № 1035 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330112844 по описа за 2023 година

Предявени са обективно евентуалносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Л. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. М., със съдебен адрес: ***, против „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Анна Ахматова" №9, представлявано от М. Т. И., за прогласяване за недействителност на договор за паричен заем *** на основание чл. 22 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2020 г. между страните е сключен договор за паричен заем по силата, на който ищеца получил в заем 2400 лева, дължими обратно на 13 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 39 % и ГПР – 46,52 %, като общо дължимата сума, ведно с договорната лихва била 5588,18 лева с включена неустойка от 2707,41 лв. Не са спазени разпоредбите на ЗПК относно ГПР, размера на възнаградителната лихва надвишава трикратния. Договора е недействителен. Клаузата за дължима неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем ***; погасителен план, ОУ, е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2400 лева за срок от 1 3 месеца. ГЛП е 39%, а ГПР – 46,52 % В чл. 4 договора е предвидено предоставяне на обезпечение, отговарящо на условия посочени от заемодателя, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка от 2607.41 лв. платима разсрочено на вноски заедно с погасителните вноски по кредита. Клаузата не е индивидуално уговорена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между т я х е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46,52 %, но в него не са включени сумите дължими за неустойка. Не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата от 39 %, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага предявеният главен иск да се уважи. Уважаването на главния иск не налага произнасяне по съединения с 3 него евентуален такъв.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-223,62 лв.

Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 858,82 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем №

51379/27.01.2020 г. г. сключен между Л. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Анна Ахматова" № 9, представлявано от М. Т. И. на основание чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Анна Ахматова" № 9, представлявано от М. Т. И. да заплати на Л. Г. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 223,62 лева (двеста двадесет и три лева и 62 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 1", ул. „Анна Ахматова" № 9, представлявано от М. Т. И. да заплати на адвокат Г. Л. М. с ЕИК *** с адрес ***, сумата от 858,82 лв. (осемстотин петдесет и осем лева и 82 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5