Решение № 253 от 13.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Русе, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20244500500375 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С. С., чрез процесуалния му представител адв. М. А. – АК Русе и жалба – допълнение, подадена лично от Н. С. С. от гр. Русе против Решение № 260010/20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2825/2020 г. по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР Русе искове за имуществени вреди най-малко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020 г., както и за неимуществени вреди на стойност 200,00 лв, изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на справедливи действия по случая и от незаконосъобразни действия на служителите на ОД на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и изземване на предмети по Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе като неоснователни.

1

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Моли решението на РРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени предявените претенции. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР Русе чрез процесуалния й представител юрисконсулт Й. счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и Въззивна частна жалба от адв. М. А. - АК Русе по пълномощие на Н. С. С. против Определение № 26002/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2825/2020 по описа на РРС, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на Решение № 260010/20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2825/2020 г. по описа на РРС в частта за разноските. В същата се излагат съображения за неправилност на определението и жалбоподателят моли въззивният съд да отмени определението и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата му по чл. 248 от ГПК. Счита определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв за прекомерно високо и моли да бъде намалено до размер от 100,00 лв, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. В отговора си ответната страна ОД на МВР Русе изразява становище, че същата е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли като неоснователни предявените от Н. С. С. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР Русе искове за имуществени вреди най-малко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020 г., както и за неимуществени вреди на стойност 200,00 лв, изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на справедливи 2 действия по случая и от незаконосъобразни действия на служителите на ОД на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и изземване на предмети по Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 2 от ЗОДОВ предпоставки за това както по отношение на претенцията за обезщетение за претърпени имуществени, така и претърпени неимуществени вреди. Приел е, че не са събрани доказателства за това, че по време на извършването на описаното в исковата молба процесуално – следствено действие „претърсване и изземване“ са били ограничавани правата на някое от присъствалите лица, нито са били създадени неудобства от органите на реда, тъй като действието по разследване /претърсване и изземване/ е било извършено през деня, продължило е по-малко от един час и то след като е било предложено на лицето да посочи търсените предмети, което е видно от приложения по делото Протокол за претърсване и изземване от 20.11.2020 г.

Освен това предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

Настоящият въззивен състав намира за недопустимо решението в частта относно отхвърлената претенция за заплащане на нанесени имуществени вреди формулирани в диспозитива на съдебния акт като такива най-малко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020 г., тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Макар и претенцията заявена така неясно с исковата молба, същата впоследствие е уточнена.

Видно от протокола от проведеното на 03.02.2021 г. съдебно заседание /л.36 горе/ процесуалният представител на ищеца е конкретизирал претенцията си и е заявил същата в размер на 110,00 лв за периода от 24.06.2020 г. до 30.09.2020 г. произтичаща от заплатени месечни такси към мобилен оператор за времето, през което мобилният телефон е бил иззет и притежателят му не е могъл да ползва плащаните договорени услуги.По така уточнената претенция не е налице произнасяне.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение на претърпените неимуществени вреди, решението на първоинстанционният съд 3 като краен резултат е правилно и законосъобразно и като такова в тази част следва да бъде потвърдено.

Преди всичко следва да се отбележи, че правната квалификация на иска е по чл. 49 ЗЗД съобразно която „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а не както е приел първоинстанционният съд по чл. 2 ЗОДОВ. В случая не е налице нито една от визираните в нормата на чл.

2 ЗОДОВ хипотези.

Освен това съобразно нормата на чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, каквито в случая няма доказани. Нещо повече - от събраните по делото доказателства не може да се изведе извод за каквито и да било неправомерни действия на полицейските органи. Досъдебното производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, по което е извършено изземването на мобилния телефон и лаптопа е образувано по надлежен ред с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Русе за престъпление по чл. 319а, ал.1 и чл. 319б, ал.1 НК. Извършеното на 24.06.2020 г. процесуално – следствено действие „претърсване и изземване“ в жилище е един от способите за събиране на доказателства по реда на НПК, като същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и при зачитане правата на лицето, което претендира, че е претърпяло вреди от това действие.

Извършено е при наличие на разрешение на съдия от окръжен съд Русе, дадено с определение № 247/22.06.2020 г. постановено по ЧНД № 422/2020 г. на РОС и след като лицето е поканено да предаде предметите в присъствие на поемни лица. Няма данни за превишаване на правата на участващите в това процесуално – следствено действие или същото да е било отменено като незаконосъобразно.

Като е стигнал до извода за липса на причинени вреди от обжалваното процесуално – следствено действие, първоинстанционият съд е постановил като краен резултат законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, с изложените по-горе мотиви.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са направените от ответната страна разноски, които следва да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото.

4

Съдът като съобрази доказателствата по делото и характера на спора, намира за основателна подадената Въззивна частна жалба от адв. М. А.

– АК Русе по пълномощие на Н. С. С. против Определение № 686/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, с което е оставено без уважение молбата му за изменение на Решение № 894/12.06.2023 г. в частта за разноските.

Присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат намалени до размер на 100,00 лв за всяка инстанция.

При определяне размера на възнаграждението следва да бъде съобразена и съдебната практика - Решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по съединени дела С-427/16 и С-428/16 , както и Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 3002/2015 г., III отделение, съобразно която по всяко дело националният съд при присъждане на разноски за адвокатски хонорар ще следва да извършва и преценка на правната и фактическа сложност на делото без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 894/12.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР Русе за заплащане на имуществени вреди наймалко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020 г. като недопустимо и ВРЪЩА делото на друг състав на РРС за произнасяне по спора.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894/12.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. иск срещу ОД на МВР Русе за заплащане на неимуществени вреди на стойност 200,00 лв, изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на справедливи 5 действия по случая и от незаконосъобразни действия на служителите на ОД на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и изземване на предмети по Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе като неоснователен.

ОТМЕНЯ Определение № 686/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. да заплати на ОД на МВР Русе ОД на МВР РУСЕ направените в производството пред РРС и РОС разноски общо в размер на 200,00 лв – по 100,00 лв за всяка инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6