Определение № 349 от 30.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600402 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 797 от 11.08.2025 г. по ЧНД № 1706/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено постановление от 21.07.2025 г. на ОП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 138/2017 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив, образувано и водено срещу А. И. С., с оглед на престъпление по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.8а от НПК.

За постановеното определение са уведомени обв. А. С., неговият защитник – адв. Е. Н. от АК – *, наследниците на пострадалия П. М. - Т. М. и И. М..

Недоволен от горепосоченото определение е останал обв. С., който чрез своя защитник – адв. Е. Н., в законово-установения срок е подал частна жалба, намирайки го за неправилно и незаконосъобразно. Според тях не са съобразени събраните по делото доказателства по отношение на вменените му във връзка с повдигнатото обвинение по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК нарушения за работа на височина по чл.60, ал.1 и 2 и чл.26, т.10, б.“б“ от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и настъпилата смърт на П. М.. Намират, че тези нарушения на правилата за 1 безопасност не се намират в причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия, като окръжният съд не е обсъдил задълбочено показанията на разпитаните по делото свидетели – Й. Х., Г. Х. и Д. Т., както и Протокол № 5103-15-32/25.08.2017г. на НОИ. Считат, че ако и двамата пострадали от инцидента са били вързани за единствената по презумпция сигурна и здрава опора – процесната греда, не само П. М. би бил мъртъв, но и Й. Х. би бил затиснат от падналата греда. В този смисъл са и указанията на Окръжен съд Пловдив по НОХД № 751/2025г. и на Апелативен съд – Пловдив по ЧНД № 278/20256г. по проведеното разпоредително съдебно заседание за внесения първоначално срещу обв. С. обвинителен акт за престъпление по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК във връзка и с тези две нарушения на правилата за безопасност, като е следвало да се изясни, какви са тези анкерирани защитни съоръжения, къде е трябвало да бъдат поставени и как е следвало да бъдат закрепени, за да се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. По този повод намират за незаконосъобразно становището на окръжния съд, който безкритично е възприел преценката на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство в тази му част на основание чл.243, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т. 8а от НПК, а не по приложимата разпоредба на 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК или поради недоказаност по чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Затова се иска да се измени постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на мотивите и възприетото правното основание.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като по съществото си се явява неоснователна.

Досъдебното производство по следствено дело № 138/2017г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК с първоначалните действия по разследването срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 28.07.2017г. на новостроящ се надлез в близост до гара * – с. *, обл. *, поради незнание или немарливо изпълнение на правна и регламентирана дейност, представляваща източник на 2 повишена опасност е причинил смъртта на П. А. М. от с. *, обл. *.

По време на разследването са били извършени множество процесуалноследствени действия като срещу А. И. С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 28.07.2017г. в с. *, обл. *, като изпълняващ длъжността „*“ в „*“ ЕООД по време на изпълнение на обект „Изграждане на нов пътен надлез на км.146+269.20 в района на гара „*“, е извършил действия /разпоредил на П.

А. М. на длъжност „работник строителство“ в същата фирма дейности по СМР за довършване на обезопасителна ограда, при условия на работа на височина/, спадащи към регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – технически ръководител на СМР, уредена в Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи, която той е нямал право да упражнява, в нарушение на: чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл.24, ал.1, чл. 26, т.10, б.“б“, чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, вследствие на което по непредпазливост е причинил другиму – на П. А. М. смърт.

След приключване на разследването в Окръжен съд – Пловдив е бил внесен обвинителен акт срещу обв. А. И. С. по горепосоченото обвинение и образувано НОХД №751/2025г.

На проведеното разпоредително съдебно заседание с протоколно определение рег. № 892/09.06.2025г. от проведеното публично заседание на 03.06.20025г. са констатирани допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения като е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ОП-Пловдив. Това определение е било протестирано от страна на ОП – Пловдив като с Определение рег. № 240/25.06.2025г. по ВЧНД № 278/2025г. на ПАС е потвърдено в тази му част и са дадени задължителни указания на наблюдаващия разследването прокурор.

В изпълнение на указанията на двете съдебни инстанции от ОП – Пловдив са били изискани Инспекцията по труда материалите по воденото 3 административно-наказателно производство по отношение на А. И. С., въз основа на които спрямо същия е бил издаден АУАН № 16-001783/01.08.2017г. и НП № 16-001783/01.09.2017г.

След приключването на разследването е съставено на 21.07.2025г. постановление за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 138/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и т.8а, вр. ал.1 от НПК като е отменена взетата спрямо обв. С. мярка за неотклонение „Подписка“,.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба от защитника на обв. С. – адв. Н., която е оставена без уважение от окръжния съд с горепосоченото определение, станало предмет на въззивен контрол в производството по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че окръжният съд правилно е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно по следните съображения:

По делото няма спор по възприетата за установена фактическа обстановка и обсъдените гласни и писмени доказателства в постановлението на прокуратурата, като същата е подробно описана в обжалваното определение на окръжния съд по ЧНД № 1706/2025г. /на л. 11 – 26/ и не е нужно да бъде преповтаряна, защото предмет на въззивния контрол са направените правни изводи, довели до прекратяване на воденото наказателно производство срещу обв. А. С..

Безспорно е установено по делото, че основната причина за настъпилия инцидент с пострадалия и в частност падането на гредата е липсата на надлежно укрепване за нея в процесния ден. Но и отговорността за укрепването на главните греди се явява комплексна задача, която освен на изпълнение, подлежи на последващ контрол и честа проверка в процеса на работа, в смисъла визиран на с.29 - 30 от обжалваното постановление на прокуратурата.

От представителя на окръжната прокуратура, не е била установена причинна връзка със съставомерния резултат по повод инкриминираното в повдигнатото обвинение по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК нарушаване от страна 4 на обв. С. на разпоредбите на чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, според които не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им, както и по чл. 24, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, изискваща на строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални работни облекла. Това е дало основание на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство да се позове по отношение на така описаните две нарушения на основанието, посочено в разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. В тази му част постановлението не е било обжалвано и не е предмет на настоящия въззивен контрол.

В конкретния случай обаче противно на доводите на защитата, законосъобразно е преценено, че с инкриминираната деятелност по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК от страна на обв. А. С. е било допуснато нарушаване на втората група от нормативни изисквания, визирани в горепосочената Наредба № 2 от 22.03.2004г., като не са спазени разпоредбите на: чл. 60, ал. 1, работите на височина да се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети, чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни/защитни/ мрежи/; чл.60, ал.2, когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция, както и особено на чл. 26, т. 10, б. „б“, техническият ръководител определя местата на захващане на колани на работещите и на люлките, платформите и висящите стълби към сигурна и здрава опора и ежедневно контролира окачващите им приспособления преди започване на работа.

По делото е било безспорно установено, че осъществяваната строително - монтажна дейност е правно регламентирана, защото за упражняването й се 5 изискват специални знания и опитност по силата на нормативни актове, проверени и удостоверени по съответен ред, за което обв. С. е нямал съответно разрешение. Същата е била източник на повишена опасност, тъй като незнанието или немарливото й изпълнение, създава опасност за живота или здравето на други лица. В конкретния случай, извършваните от работниците към „*“ ЕООД, сред които е бил и пострадалия П. М., строителни дейности на обект - „Изграждане на нов пътен надлез на км. 146+269.20 в района на гара *“ са били подчинени на подробна и детайлна правна уредба.

Тя е изисквала специална професионална подготовка, знания и умения, каквито пострадалият П. М. не е имал и с които не е бил запознат.

Обвиняемият С., като технически ръководител на обекта не го е инструктирал за безопасните условия на труд, не е осигурил подходящо обучение или професионална квалификация за строителната дейност, с която е бил натоварен, до знанието на пострадалия не е бил сведен и плана за безопасност и здраве при изграждане на обекта. В тази насока са и показанията на всички работници от поверената му бригада на обекта. Последвалият инцидент, при който бетоновата греда се е срутила и е затиснала пострадалия е в пряка причинно следствена връзка с възложената на същия ден от обвиняемия работа, несъобразена с вменените му във вина втора група от нарушения на посочения в обвинението нормативен акт. Същият е нямал право да упражнява тази правно регламентира дейност или занятие, представляващи източник на повишена опасност, каквато се явява СМР, тъй като е нямал нужните специални знания и опитност, проверени и удостоверени по съответен ред, нямал е съответно разрешение за упражняването им. Не е бил специално инструктиран и не е преминал обучение от специализирани служби за правилата за здравословни и безопасни условия на труд, съобразно чл.6 от Наредба № РД-07-2/2009г., за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което и е годен субект на престъплението по чл. 123, ал.2 от НК.