Решение № 13186 от 05.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13186 гр. София, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110170758 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „*********“ АД да заплати на „Г** ЕАД сумата от 23 326.68 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 73.68 леваликвидационни разноски, както и 72.00 лева- разходи за репатриране на автомобил) по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ вследствие на ПТП от 23.03.2021г., настъпило в гр. София, на бул. „***“ в посока от ул.

„***“ към ул. „***“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „*********“ АД договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „***“ на МПС- на 23.03.2021г., в гр. София, на бул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор за застраховка „***“ лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ и лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чийто водач поради движение с несъобразена скорост ударил намиращия се пред него лек автомобил „***“, последният се завъртял и се ударил в предпазната мантинела, в резултат от което по него настъпили имуществени увреждания, чиято стойност надвишавала 70 % от действителната стойност на МПС, поради което щетата била определена от ищеца като тотална. В тази връзка на правоимащото по застраховка „***“ лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила от 23 181.00 лева, като наред с това била заплатена и стойността за репатриране на МПС след ПТП в размер на 72.00 лева, а за определяне на следващото се застрахователно обезщетение били сторени разходи, както следва: 15.00 лева- обичайни ликвидационни разноски, както и 58.68 лева- други разходи за определяне на застрахователното обезщетение, в частност свързани с реализиране на запазените части от автомобила. Ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да 1 възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му, което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ищецът претендира регресното си вземане, законна лихва, както и разноски за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП- така, както е описан в исковата молба, в частност осъществено виновно противоправно поведение на водача, чиято *** била застрахована от него към датата на инцидента. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП.

Поддържа, че изключителна причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ, който намалил рязко скоростта си на движение, с това навлязъл внезапно в опасната зона на лек автомобил „***“ и по този начин направил непредотвратим удара за водача на лек автомобил „***“, който се движил зад лек автомобил „***“. В условията на евентуалност това поведение на водача на последния се сочи като съпричинило в значителна степен вредоносния резултат и че като такова следва да бъде съобразено при определяне обема на отговорността на соченото за делинквент лице, респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя на гражданската му отговорност. В условията на евентуалност спрямо довода за липса на основание за ангажиране на отговорността му ответникът оспорва иска по размер, считайки, че необосновано ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, без да приспадне от нея стойността на запазените след ПТП части.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято *** е застрахована от ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка „***“ (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на 23 181.00 лева, както и 72.00 лева- за превозване на увредения автомобил след ПТП, както и че е извършил и разноски за определянето му в общ размер на 73.68 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност: застрахователна полица № *** за застраховка „***“ 2 и общи условия към нея, както и справка за изплатени по същата вноски от уговорената застрахователна премия, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „***“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оборена в настоящия процес, извлечение от банкова сметка за извършено от ищеца в полза на правоимащото по процесната застраховка „***“ лице плащане на определеното застрахователно обезщетение в размер на 23 181.00 лева, фактура № 11232/23.03.2021г. и фактура № 22471/30.04.2021г. за разходи за репатриране на процесния автомобил от мястото на ПТП, респ. за оценяване и реализиране на запазените след ПТП части от същия, както и платежни документи за заплащане на сумите по тези фактури в полза на дружествата, предоставили съответната услуга.

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 23.03.2021г., в 07:10 часа, в гр. София, на бул. „***“, като лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ се движил по булеварда в посока от ул. „***“ към ул. „***“, когато на моста на „***“ поради несъобразена скорост ударил движещия се пред него лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ, последният се ударил в намиращия се пред него лек автомобил, след което се завъртял и се ударил в мантинелата вдясно от пътя спрямо посоката на движение на автомобилите.

В идентичен смисъл са и данните в приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадени до ищеца съответно от собственика на увредения лек автомобил и от водача на същия към датата на ПТП, както и в документите, приложени по административнонаказателната преписка, образувана по случая, в т. ч. декларации от водачите- участници в ПТП, схема на произшествието, акт за установяване на административно нарушение, съставен на водача на лек автомобил „***“ и издаденото въз основа на последния и влязло в сила наказателно постановление срещу същия водач.

Свидетелката И. И. А.- водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ към момента на произшествието, твърди, че през м. март 2021г. претърпяла ПТП с този автомобил, който управлявала в гр. София, по бул. „***“ в посока към „***“, като първоначално била спряла на червен сигнал на светофарната уредба на моста на „***“ в най- дясната лента, предназначена за движение на автомобили, след което потеглила и след няколко метра я ударил друг автомобил- тип „комби“, за който не си спомня дали е марка „Опел“ или марка „***“. След удара автомобилът й се завъртял и се ударил в мантинелата, намираща се вдясно по посоката й на движение. Изяснява, че след удара почти всичко по автомобила й било увредено- всички въздушни възглавници се били отворили, цялата предница на автомобила била паднала, автомобилът не можел да се измести на собствен ход, поради което и същият бил репатриран от мястото на ПТП. Допълва, че инцидентът настъпил в 07:10 часа, било светло, а асфалтовата настилка- заледена.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви и поради това годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия състав по релевантните за спора обстоятелства, тъй като същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и намират опора в останалата приобщена по делото и вече обсъдена доказателствена съвкупност.

Нещо повече, правдоподобността от техническа гледна точка на така възпроизведения от свидетелката, а в и писмените доказателства механизъм на ПТП се потвърждава от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в какъвто смисъл е и изричното изявление на 3 вещото лице в проведеното на 09.04.2025г. открито съдебно заседание.

Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за установено, че с поведението си по управление на автомобила със скорост и дистанция, несъобразени с пътната обстановка- заледен пътен участък и движещи се пред него други автомобили, водачът на лек автомобил „***“ е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и с това е станал единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент, а с това и за уврежданията по лек автомобил „***“.

Противно на поддържаното от ответника с отговора на исковата молба, в случая не се установява водачът на сочения за увреден автомобил да е намалил рязко скоростта си на движение- по делото не са приобщени доказателства, установяващи пълно и главно това обстоятелство с правно значение, а още по- малко такива, доказващи евентуалното рязко намаляване на скоростта да се намира в пряка причИ. връзка, тоест да е станало единствена причина или обективно да е допринесло за настъпване на сблъсъка. Поради това неоснователно е обоснованото с твърдението в този смисъл възражение на ответника за изключителен принос, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.