Решение № 918 от 15.08.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4757/2024
- Вид
- Решение № 918
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4 т.7 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 918 гр. Пловдив, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330204757 по описа за 2024 година прие следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. М. Л. от *** против Наказателно постановление №24-1030-004241/11.06.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а,ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и са отнети 10 точки съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Вместо него се явява неговият пълномощник адв.Т. Д., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 15.05.2024 г. в 02:29 ч. в гр. Пловдив, ул. Весела до номер 37 жалбоподателят бил установен от служители, осъществяващи контрол движението по пътищата да управлява л.а. марка Хонда модел Джаз ***, 1 лична собственост като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Въз основа на направените констатации на името на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №GA1233073/15.05.2024 г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания по делото свидетел К. К. Г. и К. В. К., както и информация, постъпила от работодателя на жалбоподателя във връзка с твърденията, изложени в жалбата, с писмо вх.№ 13110/04.02.2025 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. – заверено копие.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта К. К. Г. потвърди направените в акта за установяване на административно нарушение констатации. Същият заяви, че мястото на нарушението попада в района на обслужваната от него територия. Този свидетел заяви също, че мястото на нарушението, а именно посочената в съставения от него акт улица, е такова, че има видимост и може да се установят водачите дали се движат с или без предпазен колан. Относно въпроса за проверката за това дали се изпълняват този вид задължения при управление на МПС свидетелят заяви как протича проверката като посочи, че се санкционира водач на МПС, който при движение е установен, че не носи предпазен колан.
В същата насока са и показанията на другия разпитан по делото свидетел К. В. К., който потвърди, че във всички случаи при проверка относно спазване на задължението за носене на предпазен колан, задължително проверяващите застават така, че да имат видимост към управляващите.
Доколкото с жалбата се оспорва установената фактическа обстановка като се излагат твърдения, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал описаното МПС, както и че е носел предпазен колан при управлението на същото, но го е свалил при спиране, докато изпълнява доставка, служебно е направена справка за наличие на трудови договори на името на жалбоподателя. От постъпилата по делото информация се установява, че жалбоподателят работи като куриер с личен автомобил, като на процесната дата е бил на работа от 17.00 ч. до 23.00 ч. При съпоставка на тази информация с часа на нарушението, а именно 02:29 ч. т.е. след полунощ и твърдението, че управлението на МПС е било по време на работа остава опровергано, тъй като с оглед постъпилата информация от работодателя жалбоподателят не е бил на работа на посочения в акта и наказателното постановление час. Часът, в който е установен жалбоподателят да управлява и е извършена проверката е значително по-късен от часа, в който е приключил работният му ден.
Съгл. чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Оборването на презумптивната доказателствена сила на АУАН е в тежест на жалбоподателя 2 като той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.
Представената по делото снимка на автомобила, че автомобилът алармира, подавайки на водача светлинен и звуков сигнал, в случай когато водачът не постави предпазния си колан при управление, не представлява годно доказателство, което да обори установеното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дори и да се приеме, че автомобилът има такава функция да алармира при непоставен колан при движение на МПС, то няма пречка водачът да се движи в него и без колан, игнорирайки подадените сигнали.
По изложените съображения съдът прие, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Правилно е приложен и материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за всички водачи и пътници в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушение на посоченото предписание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП в действащата към датата на извършване на нарушението редакция /Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г./ предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева. Така предвиденото нарушение е във фиксиран размер и именно в такъв размер е наложената на жалбоподателя глоба.
Правилно и в съответствие с чл.6, ал.1 т.18 от Наредба№ I з2539/17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети и 10 контролни точки.
При извършената проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. И актът за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление са издадени от компетентни лица. Доказателство за това е приложената Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. – заверено копие. Нарушението е описано по ясен за нарушителя начин, даващ му възможност да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Актът за установяване на нарушението е предявен на същия и е подписан от него без възражения. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Не са налице основания и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Обществената опасност за този вид нарушения се определя като типична, а от справката за нарушител на името на жалбоподателя става ясно, че същият многократно е бил санкциониран за нарушения от същия вид.
С оглед всичко изложено следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да се потвърди.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
24-1030004241/11.06.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Е. М. Л. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и са отнети 10 точки съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4