Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 30439 от 08.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 10028/2023
Вид
Разпореждане № 30439
Подписан
08.03.2023
В сила
08.03.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 30439 гр. С., 08.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело № 20231110110028 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Х. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: адрес.

Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума в размер на 145.41лева договорна неустойка и сумата в размер на 125лева- неустойка за забава съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради коетопо отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно чл. 5 от договора за паричен заем, заемателя има задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице – поръчител, което следва да отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания на задълженията.

В случая в чл.11 ал. 1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението по чл. 5 на длъжника на ответника, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави 1 поръчител/и,който/които обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата а кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит и е включена в погасителния план, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна.

Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

В настоящия случай заявителят претендира заплащане на сумата 125 лева-неустойка за забава, която макар и кръстена така по смисъла на чл. 3 от тарифата за таксите за допълнителни услуги представляваща разходи за събиране на просрочено вземане. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.

Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради което в тази част, за 2 сумата в размер на 145.41 лева -договорна неустойка и сумата в размер на 125лева неустойка за забава, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК: ***, адрес за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Х. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: адрес, за сумата в размер на 145.41 лева -договорна неустойка и сумата в размер на 125лева - неустойка за забава УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3