Решение № 39 от 05.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кюстендил, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Диана Д. Лесичка в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20251500100404 по описа за 2025 година

А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "****", № **, вх. **, ет. **, ап. ** е предявил иск срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане на сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано пред съда незаконно обвинение, за което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска. Счита, че е неоснователен, алтернативно твърди, че е недоказан по размер.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

С Постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2020 г. по ДП № 178/2020 г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№142/2020 г. по описа на СрП се установява, че е повдигнато обвинение на А. Д. В. за извършено от него престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК.

С Постановление от 09.09.2020 г. на прокурор от СП е взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за срок от 72 ч. по отношение на ищеца А. В..

С Протоколно определение от 11.09.2020 г., постановено по НЧД № 2501/2020 г. по описа на СНС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е потвърдена с Протоколно определение от 17.09.2020 г., постановено по ВНЧД № 462/2020 г. на АСНС.

С Постановление от 28.10.2021 г. на А. Д. В. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, като с Постановление за привличане на обвиняем от 26.02.2021 г. повдигнатото обвинение е 1 прецезирано.

С Протоколно определение от 10.11.2020 г., постановено по ЧНД № 3252 по описа за 2020 г. на СНС е изменена мярката за неотклонение на А. Д. В. от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

С Протоколно определение от 01.07.2021 г., постановено по ВОХД № 4081 по описа за 2021 г. на СНС е изменена мярката за неотклонение на А. Д. В. от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.

В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца и е образувано НОХД № 1408/2021 г. Проведени са по делото 23 открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. Отсъствал е само на три поради заболяване.

С Присъда от 24.10.2024 г. А. Д. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал. 2 от НК и е оправдан. Присъдата не е била протестирана и е влязла в сила на 11.11.2024 г.

В съдебно заседание на 06.11.2025г. са разпитани свидетелите З. Г., М. Т. и С. Г..

В показанията си първата свидетелка сочи, че е във фактическо съжителство с А. В. от 31 години. На 09.09. 2020 г. в 7.15ч. в дома им в кв. "****" в гр. К. нахлули полицаи от ГД“БОП“, вдигнали от леглото ищеца и го арестували. Извели го от навън пред събрали се 70-80 човека и извършили претърсване на жилището. Отвели го пред блока, където притежават апартамент, в който също извършили претърсване. След това бил откаран в ареста на „Векилски“, гр. София. При престоя си там, бил много зле, получил стягане в гърдите, което наложило да отиде в „Сити клиник“, където му направили коронография. Направили му и сърдечна операция, поставили му още един стенд. Според свидетелката след задържането тотално се променило здравословното състояние на ищеца- направил диабет, а също и инфекция с голям отток. Свидетелката е категорична, че преди ареста А. В. е нямал този проблем, както и че операцията е направена по време на ареста. Сочи, че по медицински причини мярката му за неотклонение е променена в „домашен арест“ Докато е търпял тази мярка за неотклонение – 5 месеца и половина не е излизал навън, а това повлияло на неговата работа- не можел да работи, което довело до отпадане на много поръчки. Твърди, че се е разчуло из града за ареста му, приятелите му започнали да го отбягват, хората го коментирали, че е престъпник, че е задържан. А. не спял, бил много изнервен, сприхав. Страх го било да не го вкарат в затвора. Докато течело делото в съда бил много неспокоен, ревял, рухнал психически. Посочва, че в новинарските сайтове имало публикации, че са задържани лица при акция. Името на ищеца не било споменато.

Свидетелят М. Т. сочи, че познава ищеца от много години. Знае за задържането му. Твърди, че почти всички съседи били излезли, в това число и той. Видял, че извеждат В. с белезници, натоварили го в кола и го отвели в апартамента, където извършили претърсване. За арестуването му се разчуло в квартала, коментирало се, че е престъпник. Според свидетеля А. се променил след арестуването му. Преди това контактувал , излизал по заведения с приятели, а сега се държал по различен начин- не излизал, не канел гости.

Свид. С. Г. заявява, че е бил в една килия с ищеца. Според свидетеля ищецът се променил много преди и след задържането му. Влошило се състоянието мупсихически и физически. Не се чувствал добре от факта, че взел като майстор бил поел поръчки и взел капаро, а след това не свършил никаква работа, тормозел се, че е задържан, плачел постоянно. По време на мярката за отклонение „домашен арест“ приятелите започнали да го избягват. В квартала се коментирало, че е престъпник.

Свидетелят сочи, че в ареста А. се разболял, започнал да му се оплаква от сърцето, имал задъхвания, потил се. Това състояние довело до сърдечна операция. След влизането в ареста получил бактерия в бедрото. Визуално кракът му бил много подут 2 и имал много болки, не можел да стои на едно място.

По делото са представени статии публикувани в „Труд“, news.bg, новините на Nova, в които е отразена акцията за противодействие на организираната престъпност за лихварство и рекет в гр. К., конкрето името на ищеца не се споменава.

По делото е представена медицинска документация. От Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ гр. К. от м. май 2022 г.е видно, че ищецът страда от двустранен лумбосакрален радикулит. С Епикриза, издадена от „Сити клиник“ от м. август 2018 г. се установява, че ищецът страда от двуклонова коронарна болест, както и е с придружаващи заболявания дислипидемия. Състояние след операция по повод на дискова херния в лумбален отдел.От Епикриза издадена от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ г р . Кюстендил от м. август 2016 г. е видно, че ищецът е с диагноза нестабилна стенокардия- нисък рискдвуклонова коронарна болест. От издадена от УСБАЛССЗ „Света Екатерина“ЕАД Епикриза от м. март 2014 г. се установява, че ищецът е диагноза двуклонова коронарна болест. Състояние след операция по повод дискова херния. С изследване- Образна диагностика № 30076, извършено в УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 15.12.2021 г.се установява, че в областта на дясна бедрена мускулатура са открити хидатидни кисти.

С представената по делото Епикриза, издадена от „Сити клиник“ от м. ноември 2020 г. (в периода, в който е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“) се установява, че ищецът е бил настанен в болницата с диагноза триклонова коронарна болест, състояние след имплатация, артериална хипертония IIстепен.

По делото са представени съдебномедицинска експертиза по ДП 178/2020 г. по описа на ГД „БОП“ и Повторна тройна съдебномедецинска експертиза изпълнена по същото досъдебно производство, които съдът не взема предвид, тъй като са дадени пред друг орган, т.е. би се нарушил принципа на непосредственост проглА. в разпоредбата на чл. 11 от ГПК.

По делото е представена справка за съдимост, от която се установяла, че през 2007 г. ищецът е съден за хулигансто и повреждане на чужда движима вещ, а през 2012 г. е бил осъден отново за хулиганство. По отношение на тези престъпления е реабилитиран на осн. чл.88а, ал.1 НК.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е частично основателен. Съображенията за това са следните.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички случаи, при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено.

Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално- следствени действия са били извършени от представителите на следствените органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление.

Предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са: срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на 3 престъпление и да е налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са налице. Срещу ищеца са били повдигнати обвинения за извършени от него престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал. 2 от НК, по което той е оправдан. Това означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване срещу него. След като наказателно производство е завършило с оправдаване на ищеца по повдигнатите обвинения, законът приема, че те са били незаконосъобразни, поради което е налице и незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца. Това поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБ да обезщети увредения за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е обективна.

В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, както и че ако са доказани увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

Приема се също така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 1107/2012 г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г.

Предвид това в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното преследване, включващо и разследването в досъдебната фаза, взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда, респ. тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е прекратено /т.