Определение № 43 от 25.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000017 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Терра Глоуб“ ЕООД против Определение № 163 от 03.07.2024 г. по т.д. № 51/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е прогласен на основание чл. 28 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, българският съд за международно некомпетентен да разгледа предявеният от „Терра Глоуб“ ЕООД против „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия иск, по който е образувано т.д. № 51/2024 г. на Окръжен съд Русе. Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен, като излага съображения, че първостепенният съд се е запознал с приложеното търговско споразумение между „Терра Гроуб“ ЕООД и „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия, като е обърнал специално внимание на т. 17 от документа, за да мотивира схващането си, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 27 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Същевременно, не е обърнал внимание на т. 38 от споразумението, предвиждаща, че всички спорове, породени от този договор, или отнасящи се до него, включително по тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще бъдат 1 решавани по взаимно съгласие, а ако такова не се постигне, спорът се отнася до българския съд. С оглед на това счита, че е налице основанието на чл. 25 от Регламента за разглеждане от българския съд на спора.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което се постанови друго и се прогласи, че българският съд е компетентен да реши спора между страните и в частност Окръжен съд Русе.

Ответникът по жалба „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия заема становище за нейната неоснователност. Счита, че компетентен да разгледа спора е Окръжен съд гр. Касел, Германия, тъй като седалището и адреса на управление на ответното дружество е във Федерална Република Германия, както и мястото на изпълнение на задължението е в Германия и съгласно специалната компетентност по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 1215/2012 компетентният съд е германският съд. В жалбата не се оспорва мястото на изпълнение на задължението. Позоваването на т. 38 от търговското споразумение е неоснователно. Същото е сключено на 25.02.2020 г. и е за срок от една година, като се прилага за всяка конкретна доставка за времето му на действие. Процесните доставки, заплащането на които се претендира, са извън посочения период на действие на търговското споразумение, с изключение на една доставка по фактура 1865/06.04.2020 г. За тази доставка също мястото на изпълнение е в Германия. Позоваването на т. 38 от търговското споразумение като споразумение за избор на съд е недопустимо да се осъществява за пръв път в жалбата. В молбата за издаване на Европейска заповед за плащане по ч.т.д. № 378/2022 г. на Окръжен съд Русе ищецът е посочил като основание за компетентността на българския съд мястото на изпълнение на задължението, на което основание се позовава и при подаване на исковата молба. Съдът не е длъжен служебно да следи за наличието на споразумение за избор на съд, без ищецът да се е позовал на такова и то най-късно с исковата молба. В настоящия случай при липсата на позоваване в исковата молба за наличие на споразумение за избор на съд, тази възможност се явява преклудирана на този етап от производството.

По делото е постъпила и частна жалба от „Терра Глоуб“ ЕООД против Определение № 264/28.10.2024 г., постановено по т.д. № 51/2024 г. на Окръжен съд Русе на основание чл. 248 ГПК, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски на насрещната страна, представляващи заплатено 2 адвокатско възнаграждение. Сочи се, че производството по въпроса за международната компетентност е висящо, направено е възражение за прекомерност.

Насрещната страна „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия заема становище за неоснователност на тази жалба, като излага подробни съображения.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Окръжен съд Русе е сезиран с иск, предявен от „Терра Глоуб“ ЕООД против „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия, с искане да бъде осъден ответника да заплати подробно посочени суми, представляващи цена за доставени стоки, за които са издадени фактури №№ 2125/21.06.2019 г., 2184/05.02.2020 г., 2186/07.02.2020 г., 06.04.2020 г. и 2553/10.05.2021 г. За сумите ищецът се е снабдил с европейска заповед за плащане, по която е прието възражение на ответника. Съгласно установената трайна търговска практика между страните, мястото на изпълнение на договора за покупкопродажба на стоки е по седалището на ищеца, което е видно както от кореспонденцията между страните, така и от рамков договор за доставка на стока.

С отговора на исковата молба е направено възражение за липса на международна компетентност на българските съдилища на разгледат спора, тъй като от една страна ответникът е със седалище и адрес в Германия, а от друга страна, е налице специалната компетентност по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. с оглед мястото на изпълнение на задължението, което е в Германия. Представя допълнителни документи за всяка една от доставките, като сочи, че за една от тях – по фактура № 1865/06.04.2020 г. между страните е налице търговско споразумение от 25.02.2020 г. и в него изрично е посочено място на доставката в Германия. При условията на евентуалност, е направено възражение за местна неподсъдност, както и е заето становище по същество на спора.

3

С обжалваното Определение № 163/03.07.2024 г. по образуваното т.д.

№ 51/2024 г. решаващият състав при Окръжен съд Русе приема, че липсва основание за международна компетентност по спора на българските съдилища, доколкото седалището на ответника е в Германия, а и мястото на доставка, т.е. изпълнението на задължението по договора за покупкопродажба, също е в Германия. С оглед на това е прогласен българският съд за международно некомпетентен да разреши спора и е прекратено производството по делото.

В срока за обжалване е поискано допълване на определението, като в полза на „Биотееманауфактур Хесен“ Гмбх, Германия бъдат присъдени сторените разноски, дължими при прекратяване на делото.

С Определение № 264/28.10.2024 г. по т.д. № 51/2024 г. на Окръжен съд Русе е осъдено „Терра Глоуб“ ЕООД да заплати на ответното дружество сумата от 4938,34 евро /с левова равностойност 9658,55 лв./ разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Това определение също е предмет на обжалване в настоящото производство.

По делото са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативност за заплащане на цена по пет договора за покупко-продажба на стоки, индивидуализирани от ищеца посредством издадените за тях фактури, известия за доставка и международни товарителници. Спорът е търговски, с оглед качеството на страните и основанието на предявените искове, което обуславя приложението на Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела за определяне на международно компетентния съд да го разреши. Регламентът предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки, съответно: изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на съд /чл. 25/, обща компетентност /чл. 4/ и специална компетентност /раздел ІІ/. Съгласно чл. 27 от Регламента когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на чл. 24, той служебно прогласява, че не е компетентен. Съгласно чл. 28 когато срещу ответник с местоживеене в 4 държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

Съгласно чл. 25 от Регламента ако страните са се договорили, че съд или съдилища на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Тази презумпция означава, че сезираният съд, който е избран от страните, е компетентен на основание чл. 25, а не въз основа на останалите разпоредби от Регламента, и е длъжен да приеме възложената му от страните международна компетентност.

В настоящия казус както в заявлението за издаване на европейска заповед за плащане и заявлението за допълване и/или поправяне на искането за издаване на европейска заповед за плащане, така и в исковата молба ищецът се позовава на рамков договор за доставка на стока, приложен към документите, и неговото съдържание. Документът е наименован търговско споразумение, с дата на сключване 25.02.2020 г., като според т. 2, с договора страните определят общите условия, които се прилагат за всяка конкретна доставка на стока за времето на действието му, а според т. 31 този договор се сключва за срок от една година. Всички изменения и допълнения на договора се правят единствено чрез писмени споразумения между страните – т. 33.

Няма твърдения от някоя от страните, че договорът е продължаван след изтичане на срока на действието му. Съгласно т. 38 всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него или до допълнителни споразумения към него, включително и споровете, породени или отнасящи се до тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще бъдат решавани по общо съгласие между страните. Ако между тях не бъде постигнато съгласие, спорът се отнася за решаване до българския съд. При наличието на писмено съгласие от двете страни за компетентност на българския съд за разрешаване на спорове, породени от този договор и споразуменията към него, настоящият състав намира, че е налице изключителна компетентност по смисъла на чл. 25 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г., поради което българският съд не може да откаже да упражни компетентността си. Този извод се отнася единствено до 5 доставката, за която е съставена фактура № 1865/06.04.2020 г., по отношение на която действа споразумението за избор на съд, с оглед неговата ограниченост във времевия период от една година /от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г./. В приложения писмен договор няма изразено съгласие за избор на съд за предхождащите прогорагионното споразумение търговски отношения и сделки между страните. Не се съдържа изразено съгласие на двете страни за избор на съд и в приложените писмени документи, имащи отношение към останалите четири доставки. По тази причина настоящият състав приема, че изборът на съд се отнася само до доставките, извършвани в рамките на срока на договора, което обуславя компетентността на българския съд за доставката по фактура № 1865/06.04.2020 г. Възражението в отговора на частната жалба за преклудиране на правото на ищеца да се позове на споразумението за избор на съд не може да бъде споделено. Ищецът се е позовал на съдържанието на документа, посочен от него като рамков договор, и при наличие на пророгационна клауза в него, съдът не може да откаже да упражни компетентността си, поради друго последващо в йерархията основание. По тези съображения депозираната частна жалба в тази част се явява основателна, последица от което е отмяна на обжалваното определение по отношение на посочения договор и определяне компетентността на българския съд да разреши спора по отношение на него. След връщане на делото на Окръжен съд Русе, той следва да извърши преценка и се произнесе по направения отвод за местна подсъдност с отговора на исковата молба.