Определение № 110 от 26.05.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Сливен , 26.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500154 по описа за 2021 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от 27.04.2021г., подадена от пълномощника на въззивника К. Г. Д. – адв. С.Р. с искане за изменение на постановеното по делото Решение №35/22.04.2021г. по въззивно гр.д.№154/2021г. на СлОС в частта относно разноските, като се присъдят на адв. Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за първоинстанционното производство и 300лв. за въззивното производство, вместо присъдените му съответно 79,55лв. и 81,80лв.

Молителят посочва, че съглано чл.7, ал.2, т.1 от п о Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв. В случая, адвокатското възнаграждение се определя въз основа на уважената част от иска, като няма значение за каква част е отхвърлен.

Ответникът по молбата – въззиваемото дружество „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд е подало отговор, в който посочва, че молбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че не е доказан размер на разноските, нито е посочен претендиран такъв, нямало представен списък по чл.80 от ГПК, което правило искането за изменение недопустимо.

Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

1

Във връзка с възражението за недопустимост, направено от ответната страна с отговора, следва да се отбележи, че то е неоснователно. В случая се касае до определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, в който случай страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение и няма как да ги посочи в списъка по чл.80 от ГПК. Адвокатското възнаграждение се присъжда на адвоката, осъществил безплатната правна помощ, а не на страната.

Разгледана по същество е неоснователна.

Постановено е Решение №35/22.04.2021г. по настоящото дело №154/2021г., с което частично е отменено първоинстанционно Решение №260106 от 12.02.2021г. по гр.д. №3401/2019г. на Сливенски районен съд в отхвърлителната му част за сумата от 881,63лв. и е постановено ново, с което „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд е осъдено да заплати на К. Г. Д. сумата от 881,63лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за периода м.10.2017г. – м.05.2018г. за работата му като шофьор на товарен камион над 12т. и извършени международни превози, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата част първоинтанционното решение е потвърдено.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивният съд е присъдил на адв. Р., осъществил безплатна правна помощ на въззивника – ищец Д. по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 79,55лв. за първата инстанция и в размер на 81,80лв. за въззивната инстанция.

Въззивният съд при определяне на дължимото на пълномощника на въззивника – ищец адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв е процедирал по следния начин, който продължава да счита за приложим: Съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение на база цената на предявения иск, респ. обжалваемия във въззивното производство интерес, в случая по правилото чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и след това по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК присъжда съразмерна на уважената искова претенция част от това възнаграждение.

В случая, за първа инстанция, на база цената на исковата претенция – 8203,10лв., съдът определя адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата в размер на 740,15лв. и по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК присъжда съразмерна част от него в размер на 79,55лв. /иска е уважен за 881,63лв./. За въззивната инстанция адвокатското възнаграждение при обжалваемия ивтерес от 7711,65лв., съгласно правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата е в размер на 715,58лв. и по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се присъжда съразмерно в размер на 81,80лв. /715,58 х 881,63/7711,65/.

Съдът не приема възражението на адв. Р., че възнаграждението следва да се 2 определи на база уважената чат от исковата претенция /а не на целия размер/, както и че не следва да се прилага правилото на чл.78, ал.1 от ГПК за съразмерно присъждане с оглед уважената чат от иска. Това разбиране не намира опора в ГПК, ЗАдв и правилата на процеса.

С оглед изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта относно разноските – присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв чрез увеличаването му до размер от по 300лв. за инстанция, за неоснователна и като такава ще я остави без уважение.

Ръководен от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№СД-05-01-623/27.04.2021г., подадена от адв. С.Р. – пълномощник на въззивника К. Г. Д. за изменение на Решение №35/22.04.2021г. по въззивно гр.д.№154/2021г. на СлОС в частта относно разноските – присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв чрез увеличаването му до размер от по 300лв. за съдебна инстанция, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3