Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 20.02.2025, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Административно наказателно дело 224/2024
Вид
Решение № 9
Подписан
20.02.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Раднево, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20245520200224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Г. И. Г. ЕГН ********** представляващ ЗП „Г.

И. Г.” ЕИК ****, с адрес на седалище гр. ****, ул. „*** ** II” №**, чрез адв. В.

Д. – АК **** срещу Наказателно постан**ление /НП/ № 242400113/07.08.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда” – ****, с което на осн**ание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000, 00 лева, за административно нарушение на член 61, ал. 1 от КТ .

В жалбата се атакува НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска се НП да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят е ред**но приз**ан се явява лично и се представлява от адв. В. Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по подробно изложени съображения в представена писмена защита.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата, която счита за неосн**ателна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът като обсъди д**одите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за устан**ено от фактическа страна следното:

1

На 02.07.2024 г. е била извършена пр**ерка от инспектори в „Инспекция по труда” със седалище **** на „животн**ъден обект” с. ****, обл. ****, собственост на ЗП „Г. И. Г.” с адрес на седалище гр. ****, ул. „*** ** II” №**, ЕИК **** по спазване разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравосл**ни и безопасни усл**ия на труд, във връзка с настъпил инцидент и на 01.07.2024г. с лицето Г. И. Г., ЕГН ********** от Дирекция „Инспекция по труда” със седалище **** и по представени документи се е устан**ило, че Г.

И. Г. ЕГН **********, в качеството си на работодател-физическо лицеземеделски производител е приел на работа към момента на инцидента 01.07.2024г. лицето Г. И. Г.** ЕГН **********, като „работник-животн**ъд” на горепосочения обект, без преди т**а да сключи с него писмен труд** дог**ор”. Писмените материали са: писмени обяснения на Г. И. Г., писмени обяснения от Ж. И. М. и писмени обяснения от М.С.М..

С оглед устан**еното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че жалбоподателя – Г. И. Г. в качеството си на работодател е било длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице Г. И. Г.**, без да сключи преди т**а с него писмен труд** дог**ор, нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. В хода на съдебното следствие е разпитана Ж. И. М., която е работник при ЗП Г. И. Г. и е нег**а сестра. Тя устан**и по време на разпита, че лицето Г. Г.** е бил приет като бездомник и от съжаление да преспи в някакви помощни постройки до стопанството, като никога не бил допускан да работи в обора при животните. Устан**и, че няколко пъти го е водила да види, какво работи, но никога не го е оставяла сам. Каза, че по заръка на брат си му е давала храна и цигари. На 01.07.2024г. го намерила паднал в единия обор между биволите и с помощта на съпруга си - свидетеля М.М. го изнесли. Не след дълго като устан**ила, че не изглежда добре извикала линейка и Г.** бил откарал в Окръжна болница ****. Там и починал, според нея на 02.07.2024г. По делото е представено копие на препис извлечение от акт за смърт на Г.**, от който е видно, че същия е починал на 01.08.2024г. По делото се устан**и, че този акт се оспорва пред Административен съд ****, за да се устан**и, че датата на смъртта не е посочена коректно. Но до приключване на производството по делото няма постан**ено решение.

По казуса е образувано и досъдебно производство №164 от 2024г., което е водено за престъпление по чл.122,ал.1 от КТ.

2

Налично е постан**ление за прекратяване на наказателното производство от 09.12.2024г. В него прокурорът е приел за устан**ено следното :

Г. И. Г. е регистриран като ЗП „Г. И. Г.”, като бил собственик на животн**ъден обект в село ****, в който се отглеждали биволи. Приживе Г. И.

Г.**, с постоянен адрес – село А. община С., не поддържал контакти с близките си. Периодично ходел в село К. за по няколко дни и помагал на останалите работници в различни дейности, срещу което получавал храна и цигари. Не желаел да бъде назначаван на работа с труд** дог**ор, тъй като напускал обекта когато сам прецени.

На 29.06.2024г. той отн**о дошъл в село **** във фермата на Г. и пожелал да помага на М., която работела като животн**ъд при посочения земеделски производител, който бил и неин брат. Тъй като не познавал естеството на работата М. не му позволявала да влиза при животните в нейно отсъствие. На 01.07.2024г. до обяд М. работила при животните, а Г.** й помагал. След т**а двамата напуснали помещението, в което се отглеждали животните и се оттеглили да почиват. Следващото задължение на М. като животн**ъд било да прехвърли младите животни от заградения участък в обора, където те пребивават през деня, в заградения участък, където животните нощуват, която работа се извършвала вечер. Около 17.30 часа М. отишла в обора, в който се отглеждат младите животни и там видяла Г.** паднал на земята. Той й заявил, че му било прилошало и не могъл да се прибере. Твърдял, че няма нужда от медицинска помощ. Съпругът на М. М.М. също потвърди, че Г.** е бил адекватен и не е бил зле. След около два часа състоянието му се влошило и М. се обадила на ЕЕН 112, за да поиска медицинска помощ. Г.** бил отведен с линейка на лечение в УМБАЛ „Проф.

Ст. Кирк**ич” град ****. На 02.07.20224г. Г.** починал.

Видно от съдебно-медицинската експертиза при аутопсията били устан**ени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ребра, двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, контузия на белия дроб, разчленяване на лонното съчленение и дясната кръстно-хълбочна става, множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, размчакване на меки тъкани. Описаните увреждания отг**арят да са получени от действието на пъти и тъпо-ръбести предмети и могат да се обяснят с 3 механизъм на удари, блъскане, събаряне и натиск от тежко животно.

Конкретната причина за настъпването на смъртта е дихателна недостатъчност, вследствие на мастна емболия, което е усложнение в резултат на травмиране на тъкани или счупване на кости и не може да се предотврати и лекува.

Прокурорът е направил следния извод въз осн**а на всички събрани по делото доказателства:

Не са събрани доказателства за т**а, че смъртта на Г.** се дължи на извършено престъпление от общ характер и в частност так**а по чл.122, ал.1 от НК. Липсват доказателства за т**а, че на Г.** е била възложена от някого работа в помещението, където се отглеждат животните.

Изследвайки всички доказателства по делото съдът намира, че няма събрани доказателства за възлагане на труд**и функции от когото и да е по отношение на Г.**. Свидетелката М. отрече да му е позволявала да върши каквото и да е, а твърденията за налични труд**и функции се базират според АНО единствено и само на обясненията на Г., че няколко пъти му бил помагал да заложи храна на животните. Не може да се устан**и, колко време Г.** е престоял във фермата, но категорично се устан**и, че не бил нает за извършването на работа, тъй като той се противопоставил да му се сключва труд** дог**ор. Напускал когато си поиска и от показанията на М. се устан**и, че не са могли да разчитат на него за каквато и да е работа, тъй като здравосл**ното му състояние видимо не било добро още от самото начало.

Г.** куцал и изрично му забранили да влиза при животните.

От правна страна, съобразно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ , отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като труд**и правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ , труд**ият дог**ор се сключва в писмена форма.

Съдържанието на осн**ни елементи от труд**ото правоотношение е описано в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – работно време, работно място, наимен**ание на длъжността, срок на труд**ия дог**ор, осн**но и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Такива елементи изобщо не са били декларирани от починалия Г.** в декларация по чл. 402 КТ, поради обективната невъзможност да направи т**а. Той не е заявявал, че е изпълнявал каквито и да е труд**и функции при жалбоподателя. Единствен жалбоподателя е устан**ил, че Г.** му е помагал 4 няколко дни, но макар да не е изрично устан**ено от всички събрани по делото доказателства, става ясно, че той е правил т**а спорадично и само и единствено по своя воля, без да се обвързва нито с работно време, нито в някакво възнаграждение. Нямал е и определени труд**и функции, просто е бил приютен, като бездомник от свидетелката М. и по своя воля, добр**олно е помагал на домакините си. Няма как да се сключи труд** дог**ор при изричния отказ от страна на работника. При тази фактическа обстан**ка за жалбоподателят не е и съществувало задължението по чл. 62 ал. 1 КТ . Между Г. и Г.** не са съществували отношенията, присъщи на труд**ите – йерархичната подчиненост на работника към работодателя.

От представените по делото писмени доказателства- ведомости за заплати, книга за инструктажи се устан**ява, че труд**о правоотношение с Г.** не е било налично. Нито един от разпитаните свидетели и по досъдебното производство не устан**ява да е уг**аряно нито работно време, нито труд**а функция, нито заплащане. Част от тях дори не са го виждали. Отсъствието на елементите на труд**ото правоотношение доказват, че так**а не е съществувало.

Не е устан**ена и точната причина за телесните увреждания на Г.**.

Само се предполага, че същия е бил блъснат от едър рогат добитък. Но т**а е само и единствено предположение. Не е изключено при скитническия му начин на живот да му е бил нанесен побой от неизвестно лице и след т**а да е изоставен в обора при животните и т**а да е станало причина за смъртта му.

Недопустимо е при толк**а неизяснени обстоятелства да се налага административна отг**орност на лице, което е проявило милосърдие и е приело в обекта си един бездомен ч**ек.

Ето защо Съдът счита, че обжалваното наказателно постан**ление следва да бъде отменено.

Наказателното постан**ление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за т**а лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постан**ление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. Наказващият орган 5 произволно е посочил фактите на нарушението. Констатациите не се споделят от този състав на съда, който приема фактическата обстан**ка за напълно различна.

Няма спор, че жалбоподателят има качеството на работодател, като съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ „работодател” е всяко физическо, юридическо лице или нег**о поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по труд**о правоотношение. Но качеството на работодател не е било по отношение на Г.**, тъй като той не е бил работник. Т**а обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се устан**ява, че Г.** е бил устан**ен на територията на обекта, но не е устан**ен да полага труд, не е имал работно време и място, не е било уг**орено труд**о възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения труд** дог**ор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.