Решение № 61 от 02.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Разград, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20243300100252 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба от Е. Х. О. за осъждане на „ЗД Бул инс“АД да му заплати сумата 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 28.03.2024г.

ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че на 28.03.2024г. в град Разград, на кръстовище на ул. Дунав“ и ул.„П.Р.Славейков“, настъпва ПТП, при което водачът на лек автомобил марка“***", *** с рег.№ ****, собственост и управляван от Т. Т., е нарушил правилата на ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се на пешеходна пътека ищец и го е блъснал. В резултат на ПТП ищецът е претърпял травматичен шок, съчетана травма - глава, гърди, контузио капитис, компресионна фрактура в дясна париетална кост, фрактура на дясна темпорална кост, травматиочен САХ, комоцио церебри, контузио торацис регио аксиларе декстра, интерцеребрален хематом в лява периетална област на черепа, субарахноидален хемтом вляво темпорално. Бил е хоспитализиран в болница, след което лечението е продължило в домашни условия.

Влошеното здравословно състояние се е отразило и на психиката му - чувствал се много зле, ставал потиснат, затварял се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане, кошмари, раздразнителност и самовглъбеност, нежелание да остава сам.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил е застрахован със застраховка ГО при ЗД„Бул инс“АД. Ищецът е заявил претенция за изплащане на 1 застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.

Ответникът ЗД „Бул инс“АД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че не е доказан механизмът на ПТП, както и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като го счита за завишен. Оспорва и претенцията за лихви.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия на две основания: внезапно пресичане на пътното платно и ненужно удължаване на времето за пресичането му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 28.03.2024 г., около 20,30 часа, през тъмната част на денонощието, на кръстовището на ул. Дунав“ с ул. „П.Р. Славейков“ в гр. Разград, се движел св.Т. Т., който управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ****, в посока към пощата. Скоростта на движение на лекия автомобил била около 36 км/час. Времето било тъмно, ясно, сухо, без работещо улично осветление, с намалена и ограничена видимост през тъмната часг на денонощието и с включени къси светлини на фаровете. За водача на л.а. движението се осъществявало на прав пътен участък, след ляв завой. Платното за движение било с три ленти за движение с обща широчина 10,6 метра. Налична била пешеходна пътека тип „зебра“, широка 3 метра, маркирана с добре видима маркировка с бял цвят и сигнализирана със съответния пътен знак. Ограничението на скоростта за движение в района на кръстовището било 50 км/час.

Ищецът Е. О. предприел пресичане на платното за движение по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Движел се с бърз ход, като до мястото на удара по пешеходната пътека изминал 8,8 метра.

Св.Т. възприел пресичащия пешеходец и задействал спирачките, но не успял да предотврати удара с пешеходеца и го блъснал с предната част на автомобила в неговата дясна странична част. Мястото на удара било локализирано върху пешеходната пътека, на 1,8 метра от десния й край.

Вследствие на удара пешеходецът паднал върху предния капак, след което бил отхвърлен пред автомобила, след пешеходната пътека. След удара лекият автомобил преустановил движението си върху пешеходната пътека.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на приобщените към делото писмени материали по ДП № 330 ЗМ-58/2024г. на ОДМВР гр.Разград, св.показания на Т.Т. и оглед на мястото на произшествието, поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че причината за настъпване на ПТП се дължи на движението с технически несъобразена с конкретните условия скорост (намалена и ограничена видимост в участък, обозначен за преминаване на пешеходци) и закъснялата реакция на водача за спиране на автомобила.

2

Водачът е имал въможност своевременно да намали скоростта до технически безопасната скорост и да спре преди пешеходната пътека, като пропусне пешеходеца без съприкосновение с него.

Във връзка с направените от ответника възражения за съпричиняване, вещото лице е наравило извод, че ищецът е предприел пресичане на пешеходна пътека. Водачът на МПС е имал възможност да забележи пешеходеца преди да навлезе в опасната зона за спиране, пътният участък е бил сигнализиран за пресичане на пешеходци и липсва елемент на внезапност и изненада за водача. Другата констатация ня вещото лице, относима към възражението за съпричиняване е, че ищецът се е движел с бърз ход. В този смисъл са и свидетелските показания на водача Т.Т..

Телесните увреждания на Е. О. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на събраната в хода на съдебното производство медицинска документация. В резултат от настъпилото ПТП пострадалият е получил черепно-мозъчна травма – импресионно счупване на черепния покрив с фрактурна линия през дясна теменна и слепоочна кост, достигаща средна черепно-мозъчна ямка на черепната основа, с колекция от кръв в субарахноидалното пространство на ляв слепоочен дял на мозъка; Малък кръвоизлив в паренхима на ляв теменен дял (контузия на мозъка); охлузвания в дясна слепоочна област на лицето и ок***ата част на главата; охлузвания вдясно на таза. Черепно-мозъчната травма е определена от вещото лице като такава от лека степен с висок риск, с оглед вида на уврежданията и клиничното протичане. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания на ищеца обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Е. О. е провел стационарно консервативно лечение в периода 29.03.2024 г. 11.04.2024 г., през който период е лекуван с медикаментозна терапия и е започнал рехабилитация. След дехоспитализацията е продължил лечението с назначена терапия за дома и препоръки за хранително-двигателен режим и амбулаторно проследяване от специалист по неврохирургия. През м. октомври, 2024 г. Е. О. бил хоспитализиран за оценка на състоянието по отношение на травмата и оплакванията от главоболие, при което са установени възпалителни процеси в сфеноидалния синус и етмоидалните клетки, както и мозъчна атрофия.

Оценката на вещото лице е, че основният възстановителен период за увреждания като получените от ищеца обичайно е около три месеца, в зависимост от индивидуалните особености. В делото няма данни от медицинската документация основният възстановителен период да не е завършил.

Болките и стаданията на ищеца са изразени в главоболие във връзка с получената черепно-мозъчна травма, като болката обичайно е най-силна след получаване на уврежданията до започване на симптоматична медикаментозна терапия, след което постепенно намалява, като е възможно да не изчезне до края на възстановителния период, но е сравнително по-слаба. Възможно е при наличие на провокиращи фактори въпреки 3 аналгетичната терапия главоболието да се засили. В приложената по делото медицинска документация, както и в показанията на св.К. има данни, че към м.октомври 2024г. ищецът все още е страдал от главоболие. От епикриза ИЗ № 14359/24 г. при ищеца е установен синуит на етмоидални клетки и сфеноидален синуит – възпалителни заболявания на въздушни клетки в основата на черепа, протичащи с основен симптом главоболие, поради което вещото лице прави извод, че оплакването от главоболие твърде вероятно е резултат на установените синуити /при липса на данни в медицинската документация за диагностицирана церебрастения/. През тримесечния възстановителен период във връзка с главоболието и световъртежа е необходимо ограничаване на физическата активност поради риск от засилване на оплакванията и от възникване на нов травматизъм. Това налага придържане предимно към постелен режим първоначално, а ежедневните дейности да се извършват с чужда помощ. Необходимостта от чужда помощ постепенно отпада с подобряване на здравословното състояние, като в конкретния случай на ищеца е оказвана помощ за период от около месец и половина, съобразно събраните св.показания.

Няма данни в медицинската документация да са налице последващи усложнения на здравето на Е. О., възникнали в резултат на претърпяната черепно-мозъчна травма.

Претърпените от ищеца болки и страдания се констатират и от разпитаните свидетели А. К. и Х. К. – негови дъщеря и зет. От техните показания се установява, че след лечението в болницата пострадалият се е прибрал в дома си. Бил на легло около месец и половина, през което време бил зависим от помощта на неговите близки при хранене и тоалет. Постепенно започнал да се раздвижва и болките отшумели. Към момента изпитва главоболие и болка в дясната ръка. Свидетелите дават още показания, че преди ПТП ищецът бил жизнен, активен, излизал през деня да се разхожда, имал приятели и познати, с които общувал. След претърпения инцидент Е. *** не искал да се среща с хора и да разговаря, бил отчаян, рядко излизал на разходка и през по-голяма част от времето лежал вкъщи.

Психическите изживявания на пострадалия се установяват от назначената съдебнопсихологическа експертиза, която съдът приема като изготвена от вещо лице-психолог, след запознаване с материалите по делото и психологическо изследване на ищеца. Така експертът е констатирал, че непосредствено след ПТП и в причинна връзка с преживения стрес, при ищеца се е разгърнала остра стресова реакция. Впоследствие се е разгърнала адаптационна тревожна реакция като неадаптивен отговор на преживения стрес, която се изразява в състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране, персистиращо безпокойство, напрежение, раздразнение, както и симптоми от невротичния регистър – колебания в съня, апетита, тонуса. На поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване – ищецът се затворил в себе си, намалил взаимоотношенията с познати, излизанията и разходките, страхувал се да се придвижва сам на улицата. Все пак, при налични симптоми на разстройство в адаптацията, базисните психични годности са останали ненакърнени.

Вещото лице е направило още извод от снетата анамнеза и събраните доказателства, че преди травматичното събитие Е. О. е функционирал по адекватен за възрастта начин със 4 запазена автономност и социална активност. Бил е дългогодишен учител, с разностранни интереси, обичал да чете книги, да решава кръстословици, да се разхожда. Често ходел до библиотеката, тъй като живеел наблизо, не спирал да се интересува от актуалните и злободневни социални теми, помагал на внуците си. След инцидента на 28.03.2024г. се описват ограничени възможности за комуникация с общността, което повлиява социализацията на индивида; социалното функциониране е минимизирано до равнището на непосредственото общуване в най-близкото обкръжение – дъщеря, внуци и правнуци, полагащи грижи за него. Постепенно в месеците след катастрофата променил своите стереотипи - станал по-затворен и тъжен, не можел да спи (първите месеци след събитието), общувал предимно с близките си, които се грижели за него, по-рядко излизал и то с подкрепата на придружител, рядко се срещал с познати и съседи, за разлика от времето преди инцидента. Ежедневието му било сведено до поддържане на базовите нужди и поради възрастта и затруднената подвижност намалил контактите с външни лица. Намалила се автономността му, разчитал на подкрепата на дъщеря си и внука си. Горните процеси оказали влияние на възгледите, самооценката и цялостното световъзприемане в песимистичен план, повишавайки тревожните и негативни преживявания.