Решение № 937 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330113011 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив против М. Б. В. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 624, 79 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 11.12.2019 г. до 10.03.2022 г. за обект, находящ се в ************************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 49, 92 лв. за периода 29.02.2020г. – 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3162/ 01.05.2022г., по ч.гр.д. № 5379/ 22г., по описа на РС- Пловдив, II- ри бр. с-в.

Ищецът твърди, че ответникът притежава качеството на потребител на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в ************************. В тази връзка се изтъква, че по силата на подадено заявление лично от ответника от дата 08.02.2017г., партидата е записана на негово име. Посочва, че за процесния период, във водоснабдения и м о т не е било поставено техническо средство за отчет (водомер). Предвид това, стойностите за потребление са начислявани служебно, съобразно чл. 25, ал. 8, вр. чл. 23, ал.

5 от общите условия на доставчика на услугата. Поддържа се, че служебно начислените стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало 1 насрещното задължение на ответника да заплати същата. Доколкото плащане не е постъпило своевременно, то се дължи и мораторна лихва върху главницата в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ответникът не притежава качеството на потребител, както и че имотът не е водоснабден.

Оспорва и количеството на предоставената услуга, съответно и нейното остойностяване.

Поддържа се, че в имота е монтиран водомер и е следвало отчетът да се осъществява по показания на същия. Моли се предявените искове да бъде отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата ( в случая общите условия, при които ищцовото дружество предоставя услуги са представени и фигурират в кориците на заповедното производство ).

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за 2 обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. ( които както вече бе посочено се намират в кориците на заповедното производство ).

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик на имота, находящ се на адрес************************ , т. е. че ответникът е страна ( потребител ) по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

От представеното по делото Заявление за промяна/ закриване/ на партида вх. № 13187/ 08.02.2017г. ( л. 6) се установява, че на посочената дата ищцовото дружество е входирало заявление, подадено лично от ответника В., с което последният изразява воля да бъде вписан като титуляр на партидата, касаеща процесния водоснабден имот. В цитираната декларация ответникът е записал, че притежава качеството на собственик на имота с адрес ************************, както и че в същия живеят двама души.

Базирайки се на посочената декларация с Предложение за проучване от 13.02.2017г. ( л. 7), ищцовото дружетсво е променило титуляря на партидата и е вписан ответникът М. Б. В.. По делото са представени и два броя декларации от В. ( л. 8- 9), с които заявява, че е съгласен да заплати натрупаните до момента задължения за процесния недвижим имот и изявява воля да бъде вписан като титуляр на партидата. Предвид наличието на горепосочените документи ( чието авторство не е оспорено от ответната страна ), съдът приема, че ответникът лично е поискал да бъде вписан като титуляр на партидата за процесния имот. Не съществува и съмнение, че процесният имот е водоснабден ( след като ответникът сам е заявил желание да ползва услугите на ищцовото дружество, то явно е, че имотът е водоснабден ), както и че се обитава от двама души ( както изрично е записано в заявлението от 08.02.2017г. ). Съдът счита за нужно да посочи и че за възникване на процесното правоотношение е напълно достатъчно ответникът да подаде нарочно заявление до ищцовото дружество за предоставяне на услуги по водоснабдяване и отвеждане на канални води ( което както бе посочено вече е и сторено от ответника). За ищцовото дружество не съществува задължение да извършва проверка дали декларираното от ответника обстоятелство, че е собственик на имота е вярно, както и да изисква представянето на документи в тази насока. Съдът счита за 3 нужно да посочи и че с отговора на исковата молба ответната страна бланкетно оспорва подаденото заявление от ответника с дата 08.02.2017г. (както и другите представени от ищеца писмени доказателства ), но не се прави изрично възражение за неавтентичност на подписа, положен от потребителя в заявлението, съответно не се иска откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК. Предвид това и доколкото по делото не бяха представени доказателства за последваща промяна на партидата за процесния имот, то съдът счита, че ответникът е последният вписан титуляр на партидата.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на процесното жилище, депозирал нарочно заявление за вписване на партида на негово име, има качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение.

В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия на дружеството, тъй като в имота на ответника не е поставен водомер. В тази връзка следва да се посочи, че отразеният номер в карнетите е единствено системен такъв за ищцовото дружество и не представлява фабричен номер на пломбиран и изправен водомер.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове ( л. 10- 11 ), в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода от по 10 куб.м. ( по 5 куб.м. за всеки от двамата обитатели ), като карнетните листове не носят подписа на потребителя.

От показанията на свидетелката М. Д. Й. ( л. 69 от делото), заемаща длъжността „**********“ при ответното дружество, се установява, че последната е отговаряла за отчитането на потребената услуга за имота в ************************ за процесния период. Свидетелката поддържа, че не й е предоставян достъп до имота. Предвид това, тя е начислявала стойности за потребената услуга служебно. От съседи е събрала данни, че процесният имот се обитава от две лица.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Й. като счита същите за обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество.

В случая съдът счита, че количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в производството по делото бе установено, че в имота на ответника няма монтиран водомер. В този смисъл, след 4 като инкасатор не е допускан до имота ( съобразно показанията на св. Й. ), то явно е, че ищцовото дружество не би могло да прецени дали в имота може да се постави водомер, а още по- малко да се осъществява визуален отчет на техническото средство. Следва да се посочи и че за целите на отчета е без значение дали водомер изобщо не е поставен или същият е неизправен. Чл. 39, ал. 5 от Наредбата, не провежда разлика в начисляването на стойностите на месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода, когато средство за отчет липсва или е неизправно.