Решение № 2467 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2467 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20253110110924 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Т. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, с която са предявени обективно съединени искове както следва: искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ за заплащане на сумата от 2653.87 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ***, ***, абонатен № 190768/инст.№ 400031907, за периода от 01.05.2021г. до 30.10.2022г. и сумата от 43.11 лева, представляваща дължима стойност за дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.10.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025г. до окончателното плащане и искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 643.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2653.87 лева за периода от 15.09.202 2 г. до 07.10.202 4 г. и сумата от 12.70 лева, предствляваща лихва за забава върху главницата от 43.11 лева за периода от 15.11.2021 г. до 07.10.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за обект, находящ се в гр. София, общ. ***, ***, абонатен № 190768/инст.№ 400031907, като е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София” ЕАД.

Съгласно чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че ответникът е използвал предоставената му топлинна 1 енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.10.2022г., както и услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 07.10.2024 г.. За сградата-етажна собственост е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни поради плащане на дължимите суми. Оспорва се сключването на договор за доставка на топлинна енергия, както и наличието на валидни общи условия към него, приети в съответствие с чл.150, ал.1 от ЗЕ. Оспорва като нищожни съгласно чл.147а, ал.1 и чл.147б, ал.1 от ЗЗП клаузите на Общите условия, тъй като са с шрифт по-малък от 12 пункта. Оспорва още наличието на сключен договор между етажната собственост и фирмата, извършваща дялово разпределение.

Счита, че ищецът няма право да събира вземанията за дялово разпределение без валидно пълномощно или цесия. Позовава се на незаконност на формулата за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Излага още, че ищецът не е отправил писмена покана за плащане преди предявяване на иска съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.

С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Конституираното трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.

София.

Приет по делото е договор от 03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София” ЕАД и в качеството му на възложител и „Техем сървисис“ ЕООД в качеството му на изпълнител, с който на последното дружество е възложено да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите етажна собственост по адреси, описани в Приложение 1 към Договора.

Съгласно договор № 306 от 05.11.2000г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД в качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.София, ***, представлявана от С. Т. Н. и М. Я. М.в, в качеството й на възложител, изпълнителят следва да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и водомери за топла вода, както и да въведе системата за дялово разпределение. Договорът е сключен за срок от пет години.

Представена е молба-декларация от 13.02.1998г., подадена от Т. Х. Г., 2 живуща в *** до „Топлофикация София“ АД да й бъде открита партида за посочения адрес.

Видно от представения нотариален акт № 156, том IV, рег.№ 9223, дело № 876 от 2022г. на нотариус Ю. К., на 19.10.2022г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който Т. Х. Г. е продала на М. З. З. собствения си недвижим имот, представляващ ап.№ 55, находящ се в гр. София, район „***“, ***. Видно от отразяванията в нотараилния акт при сключване на сделката е представен предходен нотариален акт за дарение от 1975г.

Представени от ищеца са съобщение към фактура № 1027838022 от 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.-31.07.2023г. с получател Т. Х. Г. за топлинна енергия на стойност 403.25 лева и към фактура № 1021562283 от 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2022г.-30.04.2022г. с получател Т. Х. Г. за топлинна енергия на стойност 2256.30 лева.

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се установява какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период и че разпределението на топлинната енергия от страна на „Техем сървисис“ ЕООД е извършено съобразно нормативната уредба. Посочени са изравнителните сметки за съответните периоди. Установява се още, че при абоната отчитането на консумираната енергия се извършва ежемесечно, но се заплащат равни месечни вноски въз основа на прогнозни стойности и в края на отчетния период се извършва изравняване. Дължимите суми за топлинна енергия за периода от м.5.2021г. до м.4.2022г. са 2076.05 лева, а за периода от м.5.2022 до м.10.2022г. са 403.26 лева, общо 2479.31 лева. Умите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Отразявани са технологични разходи в съответните два подпериода – 3126 КВтч и 1210 кВтч.Представени са свидетелства за проверка на средствата за измерване със съответен срок на валидност до 24.04.2023/30.06.2025г. Има данни за постъпили суми за процесния обект на 09.10.2022г., с която са покрити стари задължения. Изравнителните сметки са отразени в съобщения към фактура № 1021562283 от 31.07.2022г и фактура № 1027838022 от 31.07.2023г. Лихвата за периода от 15.09.2022г. до 07.10.2024г. върху сумата в размер на 2479.31 лева е 648.77 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът следва да докаже да докаже валидно сключен договор за продажба на топлоенергия, че на ответника е била предоставена топлоенергия в твърдяното количество за процесния период, че е извършено дялово разпределение, поради което дължи плащане на суми в посочените размери, че е изпаднал в забава от посочените начални дати и дължи мораторна лихва в претендираните размери, а ответникът следва да плащане правопогасяващ факт (плащане, давност и т.н).

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно 3 правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – чл.150, ал.1 от ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор – чл.138, ал. 1 от ЗЕ и чл.29-36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.153, ал.1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ответницата не е оспорила обстоятелството, че е била собственик на имота в процесния период, а и това обстоятелство се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба, от който става ясно, че е била собственик и е продала апартамента на 19.10.2022г.

От представената от ищеца молба-декларация от 13.02.1998г. се установява още, че ответницата е заявила откриването на партида към „Топлофикация София“ АД.

Несъстоятелно се явява възражението на ответницата за нищожност на Общите условия към договора за доставка на топлинна енергия на основание чл.147а, ал.1 и чл.147б, ал.1 от ЗПП от поради обстоятелството, че представените по делото са с шрифт по-малък от 12. В настоящия случай става въпрос за договор при публично известни общи условия. Представените по делото не представляват такива индивидуално предоставени на потребителя, а са разпечатка от източник, в който са публикувани.

От заключението съдебно-счетоводната експертиза се установи, че през целия процесен период имотът е бил топлоснабден, както и точното 4 количеството потребена топлинна енергия, а също и че остойностяване на потребената топлинна енергия е съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Конкретният дължим размер за процесния период при съобразяване на изравнителните сметки е 2471.39 лева.

От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност, което е частично неоснователно.

Съобразно разпоредбaта на чл.155, ал. 1 от ЗЕ потребителят заплаща топлинната енергия на месечни вноски, а съобразно чл.33, ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.