Решение № 28 от 23.02.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Луковит, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20244320100759 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Ю. А., с която са предявени при условията на пасивно субективно съединяване осъдителни искове, както следва:

- срещу ответника С. П. П. – иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, както и морални и душевни страдания, изразяващи се в негативни преживявания и психически дискомфорт, страх и унижение в резултат на извършено на 22.06.2024 г. около 15,30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч от ответника С. П. П. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.

1 пр. 1-во от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумата, за което има одобрено споразумение по НОХД № 256/2024 г. по описа на РС – Луковит;

- срещу ответника Р. С. П. – иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, както и морални и душевни страдания, изразяващи се в негативни преживявания и психически дискомфорт, страх и унижение в резултат на извършено на 22.06.2024 г. около 15,30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч от ответника Р. С. П. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.

1 пр. 1-во от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумата, за което има одобрено споразумение по НОХД № 256/2024 г. по описа на РС – Луковит.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2024 г. около 15,30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч ответниците С. П. П. и Р. С. П. в съучастие като съизвършители умишлено и по хулигански подбуди причинили средна телесна повреда на ищеца чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото с юмруци и крака /ритници/, като му причинили счупване на челюстта и спукване на ребра – 1 престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.

1 пр. 1-во от НК. За деянието си ответниците били признати за виновни със споразумение по НОХД № 256/24 г. по описа на РС – Луковит.

Твърди се, че с извършените деяния ответниците са причинили на ищеца телесни повреди, които водят до изключително неблагоприятни последици за здравето на ищеца и са довели до трайно затруднение на дъвкателната способност и говора, както и на дишането за срок на лечение и възстановяване около 6 – 8 месеца. Освен това описаните по-горе факти са се отразили изключително тежко на емоционалното състояние на пострадалия ищец.

Твърди се, че същият е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, унижение и психически дискомфорт, силни продължителни болки и страдания.

С исковата молба ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, при условията на разделна отговорност от двамата ответници, като предявява срещу всеки от тях иск в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието – 22.06.2024 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира заплащане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. С. П. чрез адв. Р. М., в който е изразено становище за допустимост и частична основателност на иска. Прави се възражение срещу размера на претендираното обезщетение, без да се оспорва фактическото основание на предявения иск. Оспорва фактическото твърдение на ищеца, че в резултат на описаното деяние на 22.06.2024 г. на ищеца е причинено и спукване на ребра, като твърди, че обвинение за такова увреждане на ответниците не е повдигано и не е било предмет на процесното споразумение по НОХД № 256/2024 г. на РС – Луковит.

Ответникът Р. С. П. признава иска до размер на 5000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. П. П. чрез адв. Р. М., в който е изразено становище за допустимост и частична основателност на иска. Прави се възражение срещу размера на претендираното обезщетение, без да се оспорва фактическото основание на предявения иск. Оспорва фактическото твърдение на ищеца, че в резултат на описаното деяние на 22.06.2024 г. на ищеца е причинено и спукване на ребра, като твърди, че обвинение за такова увреждане на ответниците не е повдигано и не е било предмет на процесното споразумение по НОХД № 256/2024 г. на РС – Луковит.

Ответникът С. П. П. признава иска до размер на 2000 лева.

В съдебното заседание ищецът взема лично участие и се представлява от адв. К. С. от ВТАК, който поддържа исковата молба, по същество излага становище за основателност на заявената искова претенция, като поддържа и искането за присъждане на разноски.

Ответниците редовно призовани, не се явяват, вземат участие в съдебното заседание чрез процесуален представител адв. Р. М. от ЛАК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение № 74 от 01.10.2024 г., постановено по НОХД № 256/2024 г. по описа на Луковитския районен съд, е одобрено споразумение, с което ответниците С.

П. П. и Р. С. П. са признати за виновни за това, че на 22.06.2024 г., около 15,30 часа, на път LOV 1095, при км 7+860 в землището на с. Карлуково, област Ловеч в съучастие като съизвършители, умишлено и по хулигански подбуди причинили средна телесна повреда на А. Ю. А. /ищец в настоящето производство/, изразяваща се в травматично счупване на челюст – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, за което всеки от двамата ответници е осъден на наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години.

2

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

Св. Нирман Даилова А.а /съпруга на ищеца/ свидетелства, че на въпросната дата /22.06.2024 г./ са й се обадили по телефона, че съпругът й е пребит. При завръщането на съпруга й вечерта видяла, че блузата и панталоните му били в кръв, по челото му имало кръв, лицето му било в синини, очите му били почти затворени, синини имало и по торса и гръдния кош. На следващия ден посетили УМБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна, където съпругът й бил прегледан и след извършени изследвания, се установило, че има счупена челюст и счупено ребро. Приели го в болницата, където му била извършена оперативна интервенция на челюстта, поставени му били шини. Около месец и половина - два приемал само течна храна, оплаквал се от силни болки в областта на счупеното ребро. И сега при застудяване изпитвал болки в тази област. Свидетелката сочи, че и сега, влизайки в село Карлуково /където станал инцидентът/, ищецът отново преживявал случилото се, изпитвал страх от евентуална среща. Ползвал един месец болничен. Съпругът й работи като шофьор на автобус, с който се извършват туристически екскурзии с деца. Когато му бил нанесен побоят, тогава също е превозвал деца. След като се върнал на работа, му давали само еднодневни екскурзии, за да не се затруднява. Свидетелката сочи, че към настоящия момент челюстта е възстановена, храни се нормално.

Св. Елица Емилова Михайлова сочи, че е екскурзовод и организатор на туристически екскурзии, от около три години работят заедно с ищеца като изпълнител. За инцидента с ищеца разбрала същия ден, когато й се обадил турист от нейната група. Свидетелства, че е била екскурзовод при първото пътуване на ищеца след завръщането му от отпуск по болест и тогава ищецът не бил напълно възстановен, имал шини на челюстта и все още не можел да се храни нормално, носил си течна храна по време на пътуването. Изглеждал емоционално потиснат. Според свидетелката ищецът се почувствал в кондиция след около 3-4 месеца след завръщането му на работа.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те са изградени на база преки впечатления от състоянието, в което се е намирал ищеца непосредствено сред увреждането и в хода на възстановяването му. Несъмнено, св. Нирман Даилова А.а, като съпруга на ищеца, е в кръга на заинтересованите лица, но показанията й се подкрепят от тези на св. Елица Михайлова, както и от писмените доказателства по делото.

По делото е прието, неоспорено от страните, заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че при инцидента на 22.06.2024 г. на ищеца А. Ю. А. е причинено: счупване на долната челюст с последващо оперативно лечение – метална остеосинтеза, повреда причинила на ищеца затруднение на отхапването, говора и дъвченето – трайно за повече от месец. На същия е причинено и счупване на едно ребро, без данни за излив на кръв или въздух в дясната гръдна кухина – временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установените изменения са от травматично естество и се дължат на: счупването на долната челюст на внезапен силен удар в областта на лицето и по-точно в областта на брадата с твърд тъп предмет и това може да бъде юмрук; счупването на едно ребро също така се дължи на удар с твърд тъп предмет с ограничена ударна повърхност – най-вероятно ритник. Пълен оздравителен процес от тези изменения се очаква около 2 месеца след произшествието. Болките са силно изразени в първите дни след причиняването на тези изменения и преминават след оперативното лечение в стационар, и след прилагане на обезболяващи средства. В съдебното заседание вещото лице поясни, че оздравителният период за пълното възстановяване от травматичното счупване на долната челюст в конкретния случай е около два месеца, през който период се храни само с меки течни храни, а от счупеното ребро възстановяването е 15-20 дни, като в началото има болки при дълбоко вдишване и движение, след това отшумяват.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по 3 несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

В конкретния случай е налице одобрено споразумение по наказателно дело, по което ответниците са бил признати за виновни за извършено от тях в съучастие като извършители престъпление по отношение на ищеца – умишлено и по хулигански подбуди причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на челюст.

Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение по наказателно дело има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Предвид това одобреното по НОХД № 256/2024 г. на РС - Луковит споразумение доказва, че ответниците са извършили виновно деянието с посочените последици и противоправността на деянието.

Установи се по един категоричен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че освен травматичното увреждане, съставляващо средна телесна повреда, от деянието на ответниците на ищеца е било причинено и друго телесно увреждане, обусловило временно и неопасно за живота разстройство на здравето /т.е. с характер на лека телесна повреда/ - счупване на едно ребро, без данни за излив на кръв или въздух в дясната гръдна половина.

Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77e9845d-6ad6-4586-b708-bbf285069fb6