Решение № 291 от 12.11.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Б.С., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410100678 по описа за 2024 година

От В. М. Й., ЕГН:********** от с.К., общ.Б.С., обл.Враца, ул.“ Георги Димитров „ №12 чрез процесуалния си представител адв.В. М. от АК-П., против „ ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр.С., район Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между В. М. Й. и ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр.С., район Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54 договор за потребителски кредит №7053270568 от 22.03.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, както и че ищецът не дължи сумата от 50.00лв./частичен иск от 9947,95 лв./, поради нищожността на договора за кредит.

- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.7 от договор за потребителски кредит №7053270568 от 22.03.2022г., сключен между страните на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за кредит №7053270568 от 22.03.2022г., сключен между него и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищеца е получил сумата от 10000.00 лева, при ГПР 34.64%, лихвен процент – 30.39%, при погасяване в срок до 25.03.2025г, при 36бр. погасителни вноски. В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 2987.62 лв. лева – включваща два 1 застрахователни пакета, като последните са предлагани от кредитора и се заплащат директно на застрахователя от кредитодателя.Така общата дължима сума по кредита била в размер на 19 947.95лв., връщането на която следвало да бъде на равни месечни вноски за периода на кредита, а именно по 554.11лв.

Счита се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на недействителност, респективно заемателя дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.Невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.Смята се още, че процесният договор е нищожен, поради това, че не е спазена предвидената от закона форм, както и, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия свързани с управление на кредита.

Сочи се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Сочи се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита.Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.

Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от 2

ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

В подкрепа на иска е представено заверено копия от Договор за потребителски кредит с приложенията към него и пълномощни.

С оглед гореизложеното се счита, че за ищ еца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване на договора или отделни негови клаузи за нищожни.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – В. Ц. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

На първо място в отговора е посочено, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.

Счита се, че по конкретните твърдения изложени в ИМ за неяснота на размера на кредита по отношение на сключената застраховка е посочен общия размер на кредита, като в чл.7.1 бил описан подробно ведно със съставляващите го компоненти.По отношение на застрахователната премия се очертава, че била уговорена изрично между страните в чл.19 от договора за кредит.

Сочи се, че застраховката е сключена за срока на договора, като ищецът е имал право да прекрати застраховката, но не го е сторил.Ако е бил направил постъпки в тази посока е могъл да намали разходите по кредита за себе си.При сключването на договора за кредит, последният изрично бил заявил желанието си за сключване на застраховка. На следващо място се счита, че в договора за кредит достатъчно ясно е била изложена информация свързана с исковата претенция, като към онзи момент, Банката и потребителят ищец са постигнали съгласие по всички нормативни изисквания, поради което процесния договор е породил целените волеизявления и правни последици на страните. На следващо място се твърди, че договорът за застраховка е сключен в предвидения по закон шрифт, до колкото не се ангажират доказателство в обратна посока, като всяка такава подлежала на доказване.

Поради гореописаното се посочва, че претенцията на ищеца е неоснователна.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. За ответното дружество също не се явява представител.От страните са постъпили писмени становища.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.03.2022г., ищецът В. Й. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем №7053270568 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

3

- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;

- погасителна вноска – месечна;

- размер на погасителна вноска – 554.11 лева;

- срок на договора – до 25.03.2025г.;

- брой вноски – 36;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 30.39%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит;

- обща сума, дължима от заемателя – 19 947.95 лева;

- ГПР на заема – 34.64%;

От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на сумата, която ищеца дължи по договора за заем, е в общ размер на 19 647,95 лева. Сумата следвало да бъде върната сагласно погасителен план, посочен в чл.11.2 от процесния договор, до 25.03.2025г.

Установено било от предоставената от ответника справка за изплатените суми по договора за заем, че ищеца е заплатил по договора сумата от 8 667.47 лева, без същата да е разпределена по пера – главница, лихва и др.

Посочено е, че уговорения лихвен процент по договора за заем е 3 4.64%.

При формирането на ГПР били включени главница и договорна лихва. Общия размер на задължението било 19 947.95 лева, като в тази сума е включена и застрахователна премия. Вещото лице е изчислило при отпусната главница в размер на 10 000.00 лева, при общ размер на договорна лихва в размер на 6 960.33 лева, срок на заема от 36 месеца, че ГПР по договора след вклячване на всички разходи по кредита е 66.52%, като същият превишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Вещото лице е посочило, че задължението за плащане по кредита е формирано, като в него са включени разходите, които потребителят следва да заплати за срока на процесния договор – главница в размер на 10 000.00 лева, договорна лихва в размер на 6 690.33 лева и общ размер на застрахователната премия в размер на 2 987.62 лева.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото договор за паричен заем №7053270568 от дата 22.03.2022г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя 4 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в ССЕ начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Разпечатката съдържа 52 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77e92233-179a-47f2-b9bf-148d31d595b9