Решение № 622 от 09.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000503695 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 260012/31.08.2020г. на ОС- Враца, ТО, постановено по т.д.

№ 76/19г., с което е уважен иск по чл.557, ал.1, т.2, в. „а“ от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят Гаранционен фонд твърди, че вече е бил сезиран от ищеца с молба от 19.04.2017г., по която е образувана щета от същата дата. С писмо от 28.04.2017г. е изискал представянето на допълнителни доказателства като след частичното им представяне с писмо от 17.07.2017г. е отказал да плати обезщетение. Счита, че присъденото от първоинстанционния съд не кореспондира с трайната съдебна практика.

Поддържа, че обезщетението трябва да бъде съобразено с чл.52 от ЗЗД, с икономическата конюктура в страната. От събраните доказателства е установено, че ищецът е получила средна телесна повреда като е била в болница три дни и в продължение на три месеца нетрудоспособна. Била е с гипсова имобилизация. По делото не са представени доказателства, че С. Г. е била в депресивни и страхови състояния или посещения при невролог и 1 психиатър. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като тя е била без поставен предпазен колан.

Затова моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно.

С.Г. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че едва във въззивната жалба ответникът е направил възражение за съпричиняване. Съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението, както и че полученото увреждане е трайно и необратимо.

Третото лице помагач Р. И. не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС- Враца е сезиран с иск по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.

„а“ от КЗ . В исковата молба ищецът С. Г. твърди, че на 09.04.2016г. около 17.00ч. на кръстовището, образувано от път III-1304/ с. Лазарово- с Трънакгр. Бяла Слатина/ и автомобилен път III-306/ гр. Кнежа- Гр. Червен бряг/ е възникнало ПТП между лек автомобил „ Деу Ланос“ с рег № ***, управляван от Р. И. И. и лек автомобил „ Рено Клио“ с рег. № ***, управляван от Н. Е. К..

Пътният инцидент е възникнал поради неспазване на правилата за движение по пътищата от Р. И., която не е спряла на знак Б2 на кръстовището, навлязла е в него със скорост 72, 222 км./ч. По същото време в посока от гр. Кнежа- гр.

Червен бряг се е движел другият лек автомобил по път с предимство и също е навлязъл в района на кръстовището, но в дясната част на пътното платно в посока гр. Кнежа- гр. Червен бряг и преди средата на пътното платно с.

Лазарово- с.- Трънак. Двата автомобила са се ударили като ударът за лек автомобил „Рено Клио“ е бил в предната лява и странична част, а за „Део Ланос“ в дясната странична предна част. Водачът Р. И. е била призната за виновна за ПТП на 09.04.2016г. с присъда на РС- гр. Кнежа като е причинила по непредпазливост на С. Г. средна телесна повреда и на пътниците в другия автомобил. В резултат на произшествието С. Г. е получила дълбока порезна 2 рана на китката на дясната ръка, която е засегнала сухожилията на пръстите и охлузвания по главата. Непосредствено след инцидента тя е постъпила за преглед и лечение в МБАЛ „Вива Медика“ АД. При прегледите е установено, че са засегнати сухожилията на мускулите – разгъвачи на втори, трети и четвърти пръсти на дясната ръка. Тя е била отточна и болезнена. Движението на тези пръсти било силно затруднено при сгъване и невъзможност за разгъване. Естеството на травмата е наложило извършването на оперативна интервенция, при която е била направена тендорафия и тендопластика на разгъвните сухожилия на II-IV пръсти на дясната ръка, след което ръката е имобилизирана с гипсова лонгета. Ищецът е била на стационарно лечение от 19.04.2016г. до 22.04.2016г. и нетрудоспособна за период от три месеца. През периода на възстановяване тя е изпитвала трайни затруднения и неудобство при обслужването на ежедневните си хигиенни потребности. Тя е разчитала на помощ от близките си. Получената травма на пръстите на дясната ръка е довела до трайно затруднение на движенията й. Както при физическо усилие, така и в състояние на покой С. Г. е изпитвала интензивни болки. В следствие на увреждането е намаляла хватателната способност на дясната ръка, а движението на пръстите не се е възстановило напълно и е останало ограничено и затруднено. Поради изпитваните болки ищецът е приемала болкоуспокояващи медикаменти и е провеждала рехабилитация.

Към момента тя трайно е загубила сръчността и възможността да изпълнява трудовите си задължения и домакинската работа. Дългият период на трайно и болезнено възстановяване е довела до непривични за нея депресивни и страхови състояния. Физическите болки на Г. са били съпътствани от нервни изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушение на съня. Водачът на лек автомобил „Деу Ланос“ не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието. С молба от 19.04.2017г. ищецът е предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Той е поискал представяне на допълнителни доказателства и са му представени такива, но въпреки това е отказал да плати. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 20.07.2017г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът 3 оспорва исковете по основание и размер. Неоспорва, че е бил сезиран с молба от 19.04.2017г. от ищеца, но поради непредставяне на доказателства е бил в невъзможност да се произнесе като определи обезщетение на С. Г..

Счита, че задължителната административна процедура пред него не се изчерпва с бланкетно подаване на молба от пострадалото лице. Предявената претенция е завишена по размер.

От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява, че на 09.04.2016г. е настъпило ПТП.

Безспорно е, че при него е пострадала С. Г..

Не е спорно, че с присъда № 55/26.03.2019г. по ноход № 243/18г. на РСгр. Кнежа, частично изменена с решение № 15/24.01.2020г. по внохд № 375/19г. на ПлОС, влезли в сила, Р.И. е призната за виновна за настъпилото на 09.04.2016г. ПТП.

Безспорно е, че за водачът на лек автомобил „Деу Ланос“ не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на пътния инцидент.

Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представила писмени доказателства- епикриза, амбулаторен лист, медицински документи от център за спешна медицинска помощ- гр. Плевен, 2бр. протоколи на медицинска комисия за определяне на отпуск по болест за периода от 31.07.2019г. до 01.03.2020г.

По делото не се спори относно механизма на произшествието, връзката между него уврежданията на ищеца. за

Не се спори, че с писмена претенция от 19.04.2016г. ищецът е поискала от ГФ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 17.07.2017г. е получила отказ.

От приетата медицинска експертиза, изготвена от лекар-ортопедтравматолог, се установява травмата, получена от ищеца: порезна рана на дясната китка с прерязани сухожилия на мускулите – разгъвачи на 2, 3 и 4ти 4 пръсти на ръката. Тя е в причинна връзка с произшествието. Лечението е било оперативно и консервативно за около 25 дни. Общия възстановителен период е 3-4 месеца при липса на усложнения. Ищецът е изпитвала болки и страдания. Получената травма е довела до последващи здравословни усложнения- контрактура на пръстите на ръката. Те са постоянни и са се отразили на движенията на дясната ръка- нарушен е захватът и съответно трудовата дейност с нея. Причината за усложненията е късното търсена на специализирана помощ- такъв вид травми се лекуват в спешен порядък, а не на десетия ден, както и неизвършването на рехабилитационни процедури от ищеца. Вещото лице е извършило личен преглед на С. Г. на 27.07.2020г., при който е констатиран постоперативен белег на гърба на дясната китка с екстензионна контрактура на 2, 3, 4ти пръсти на дясната ръка, нарушена функция с невъзможен пълен захват, отслабен силов захват, екстензионна контрактура 35 градуса. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, изготвено въз основа на научните професионалния опит на експерта. обективно, правила и

По реда на чл.176 от ГПК С. Г. е дала обяснения, в които е заявила, че след катастрофата е била транспортирана до спешен център в гр. Плевен, където е престояла 5-6 часа. Зашили са раната на главата, ухото и ръката. Но не са й казали, че има срязани сухожилия. Това е установено при сваляне на конците на седмия ден. След това е отишла на осмия или деветия ден в Болница „Вива Медика“ в гр. Враца, където са установили, че има срязани сухожилия.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Г. са съпруг и син на ищеца. Знаят, че ищецът е претърпяла катастрофа. След като ищецът Д. Г. е разбрал за катастрофата около 21ч. е отишъл в болницата в гр. Плевен , занесъл е личната карта на съпругата си и тогава лекарите са започнали да шият раните й . Съпругата му не е имала здравни осигуровки, поради което са му казали, че на другия ден, може да я вземе. Обяснили са му, че няма сериозни наранявания. Поради 5 липса на финансови средства ищецът не е останала в болницата. Изпитвала е силни болки, тъй като е имала наранявания по цялото тяло, в нея е имало попаднали стъкла, които продължават да излизат. Когато са отишли в гр. Бяла Слатина, за да й свалят конците, тя е казала, че не може да си движи пръстите и тогава са ги посъветвали да се свържат с ортопед. Отишли са в болница „Вива Медика“ в гр. Враца. Тогава е установено, че ищецът има срязани сухожилия и трябва да се направи операция. Казано им е, че това е трябвало да се направи още в спешния център, тъй като с всеки изминал час сухожилията се вдървяват. След операцията е останала няколко дни в болницата. Бил й е поставен гипс. Ръката е продължавало да я боли и нищо не е могла да върши с нея. След махането на гипса е започнала да ходи на рехабилитация, но не е имало подобрение. Сега работи като началник склад.

В бита и домакинството изпитва проблеми и затруднения и продължава да изпитва болки и неудобства. Не е можела сама да се облече, изкъпе. Водели са я до тоалетната. Това е продължило 2-3 седмици. Свидетелите са продължили да вършат домакинската работа, а ищецът е започнала да се самообслужва за елементарни неща. Затруднява се в домакинството. Преди катастрофата се е занимавала активно с градинарство, но след това й е трудно . Станала е психически лабилна, затворена, страх я е да пътува в кола.

Изолирала се е от приятелския кръг, с който преди често са се събирали.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващите на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Прецени ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство, което имат с ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие с останалите доказателства.

ОС- Враца е уважил иска изцяло.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно обжалване е иск по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.2,б. „а“ от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, 6 с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.