Решение № 62 от 29.08.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. , 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, ул.

„************“ №15, вх.Б, ет.7, ап.35 срещу Наказателно постановление № ************/19.10.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени две отделни административни наказания - глоба в размер 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП /не носи контролен талон към свидетелството за управление/ и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП /не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано/ и на същия са му отнети 6 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

Жалбата е по отношение на наказването за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и е заявено становище за незаконосъобразност и неправилност на НП в тази част. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство – при съставянето на АУАН № АД ************/07.10.2022г. и при издаване на наказателното постановление. Оспорват се описаните в АУАН и НП обстоятелства, че на 07.10.2022г., около 18:20 часа в община ********, на път първи клас *** не е използвал обезопасителен колан по време на управление на МПС. Сочи се, че извършването на посоченото нарушение не е доказано по несъмнен начин и описаните обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка, като оспорва извършването на нарушението. Поради това, при съставянето на АУАН и НП били допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Посочените процесуални пропуски представлявали съществени нарушения, нарушаващи и правото му на защита, конкретно- правото му да 1 размере какво точно нарушение е извършил и мястото на което го е извършил. Законът не бил приложен правилно от административнонаказващия орган, тъй като същият неправилно е приел, че е доказано административното нарушение на чл.137а ЗДвП. Сочи се още, че преди издаване на НП наказващият орган не е извършил анализ на обстоятелствата, посочени в чл.27 и чл.28 ЗАНН. Иска се от съда да отмени наказателното постановление в обжалваната част, а в случай че съдът не сподели доводите за недоказаност на извършеното нарушение, да приеме, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност и са налице всички предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. Н. А. не се явява и не се представлява.

Депозирана е писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя- адв.К. Д. от АК-************, с която заявява, че според това дали актосъставителят ще потвърди описаните в АУАН и НП обстоятелства, следва нарушението да се приеме за недоказано или че се касае за „маловажен случай“ и обжалваното НП да се отмени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в РУ-********, както и РП-************, ТО******** не изпращат представител в съдебните заседания и не вземат становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН серия АД №***/07.10.2022 г. от Х. Ц. Х. /мл.автоконтрольор при РУ-********/ против жалбоподателя Ф. Н. А.. АУАН е съставен за това, че на 07.10.2022г., в 18.20ч. на ГП *** гр.********, в посока към гр.************, като водач на лек автомобил „************“ с ДК№ ********** собственост на „************“ ЕООД, като нарушава 1. Водачът управлява горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила и 2. Водачът не представя контролен талон към СУМПС. Като нарушени разпоредби актосъставителят е посочил чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 и ЗДвП. АУАН е подписан от посоченото за нарушител лице, както и от актосъставителя и свидетеля по акта.

В графата за възражения е записано „нямам възражения“.

От свидетелските показания на актосъставителя Х. Ц. Х. и свидетеля по АУАН- И. Н.

М. се установява, че двамата имат спомени за процесния случай въпреки изминалия период от време и поддържат изцяло констатациите по акта.

Актосъставителят Х. твърди, че към момента на съставяне на акта е бил служител на РУ-************ на длъжност „младши автоконтрольор“, но към настоящия момент вече не е. Казва, че процесният АУАН е съставен за неизползване на обезопасителен колан и непредставяне на контролен талон към свидетелството. Актосъставителят си спомня, че управляваният от провереното лице автомобил е с марка „************“. Казва, че причината да извършват дейност на територията на община ********, тъй като имало план от областната дирекция във връзка с незаконно превозване на емигранти и спазване на Закона за движение по пътищата. Автомобилът на жалбоподателя забелязали в началото на 2 гр.********, видели че водачът е без поставен предпазен колан и го спрели. Установили самоличността му от представената лична карта и шофьорска книжка, като направили и справка в таблета. Установили и че автомобилът разполага с обезопасителен колан. Според актосъставителя водачът не е дал обяснение за причината да не постави колана си и не е казал например, че има някакво заболяване, което му пречи да поставя колана. Подписал акта и не изказал възражения. Връчен му бил и екземпляр от акта.

Свидетелят по АУАН- И. М.- служител на РУ-************ казва, че намал конкретен спомен за случая, но попитал началника на КАТ за кой случай е призван за свидетел и от документацията си припомнил. Спомнил си, че водачът бил без поставен предпазен колан, при наличие на такъв в автомобила и впоследствие се установило, че талонът от свидетелството на управление на МПС липсва. Свидетелят казва, че причината да бъде спрян водачът е, че колегата му Х. забелязал още докато се движел автомобила, че лицето е без колан. Управляваният от лицето автомобил бил „************ ***“, лизингов и тъй като бил нов разполагал с колани. Проверката била осъществена в района на гр.********, в поска към гр.************. Двамата с колегата му били в командировка по линия мигранти, но имали задължение освен да спират съмнителни коли и бусове, да следят и за включени фарове и поставени обезопасителни колани. Според свидетеля екземпляр от акта е връчен на нарушителя.

Приложена е по делото справка за нарушител/водач на името на жалбоподателя Ф. Н.

А., от която е видно, че същият за опита си като водач от 2013г. насетне има изключително много на брой регистрирани нарушения по ЗДвП, за които са му налагани наказания с наказателни постановления и фишове, като всички са влезли в сила. Голяма част от нарушенията са именно за деяния, аналогични на процесните- неносене на документи и неизползване на предпазен колан, като освен процесното наказание за такова деяние от 07.10.2022г., има още едно от същото естество- броени дни по-рано- на 01.10.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 03.10.2023г., а жалбата е изпратена по пощата на 16.10.2023г.

По компетентността:

Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление Началник група при РУ-******** се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи 3 длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните териториални структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят Х. Ц. Х..

Наказателното постановление пък е издадено от Началник група „Пътен контрол“ в ОДМВР-София, а според т.3.12 от цитираната заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.

По законосъобразността:

Следва да се отбележи, че съдът не възприема доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на наказващия орган, тъй като наказателното постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН.

Нарушението е достатъчно индивидуализирано. Описанието на фактите относно конкретното обжалвано нарушение е пълно и ясно, като от описанието става ясно какво точно е нарушението и в какво се изразява, като не е било нужно актосъставителят и администратовнонаказващият орган да поочват други подробности. Екземпляр от АУАН и препис от наказателното постановление са били връчени на нарушителя, както повеляват чл.43, ал.5 и чл.58, ал.1 ЗАНН.

Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не променя извода за спазване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.

АУАН е съставен и НП е издадено преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо, както и не е подлежало на прекратяване. Нарушението е установено на 07.10.2022г., на която дата е издаден и АУАН /т.е. срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН не е изтекъл/, а НП е издадено на 19.10.2022г. /т.е. срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН също не е изтекъл/. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН.

Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и на обстоятелствата дали нарушението, наказването за което се обжалва, е било извършено или не, което е и спорно по делото.

Съдът в настоящия случай счита за установено, че и оспореното нарушение на ЗДвП, визирано в АУАН и съответно- в НП, е извършено, което се потвърждава от събраните в настоящото производство доказателства.

На първо място, съставеният от свидетеля Х. Х. АУАН има доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда.

Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти 4 е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това.

На следващо място, разпитани са непосредствено пред съда двама свидетели очевидци на нарушението, които потвърждават и поддържат записаното в АУАН, а съдът не намери основание за съмнение във верността на показанията им, които са еднопосочни и непротиворечиви, т.е. събрани са и други доказателства освен процесния АУАН.

Нарушението, освен това, е правилно квалифицирано.

Относно първото нарушение, отразено в АУАН и санкционирано с НП- по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, жалба не е подадена, поради което не следва да се обсъжда.

Относно нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП, санкционирано по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, жалбоподателят заявява, че не го е извършил, за което обаче не представя никакви доказателста. Няма нито твърдения, нито доказателства за здравословен проблем, който да е пречка за поставяне на обезопасителен колан, не са представени такива доказателства и на полицейските служители. Поради това не може да се направи заключение, че случаят на жалбоподателя попада в изключенията на чл.137а, ал.2 ЗДвП и това да доведе до отпадане на административнонаказателната му отговорност.