Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 563/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
13.01.2025
Състав
Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100563 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.“ ЕООД срещу Република България, чрез министъра на финансите, и срещу Софийския градски съд.

Ищецът твърди, че е бил ищец по т.д. № 1195 по описа на СГС, VI – 20ти състав за 2013 г. С исковата молба бил поискал допускане на обезпечение на иска си. Съдът бил допуснал поисканото обезпечение срещу гаранция в размер на 30 000 лева, като същата била внесена по банковата сметка на Софийския градски съд на 18.03.2013 г., а платежният документ постъпил в съда на 20.03.2013 г. Производството по делото приключило с влязло на 09.03.2016 г. в сила осъдително съдебно решение в полза на ищеца.

Впоследствие, на 15.10.2020г. и на 29.10.2020 г., той подал молби за отмяна на обезпечението и за освобождаване на внесената от него гаранция. По тази молби съдът се произнесъл с влязло в сила определение от 08.02.2021 г., с което на основание чл. 402 от ГПК отменил допуснатото обезпечение и обезсилил издадената обезпечителна заповед, но отказал да освободи внесената гаранция.

Ищецът счита, че, с влизане в сила на решението по горното дело, е отпаднало основанието за внасянето на гаранцията, а тя е следвало да бъде върната. Позовава се на мотивите към т. 3 от ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Прави извод, че, след като на основание чл. 82 от ГПК същата е била внесена в държавния бюджет, той се е обеднил с тази сума, а държавата се е обогатила без основание, като е налице връзка между обогатяването и обедняването. Намира, че няма основание за обогатяването, защото чл. 82 от ГПК създава правоотношение между съда и държавата, въз основа на което сумата се превежда в приход на държавния бюджет, но не създава правоотношение между ищеца по делото и държавата, по силата на което същата следва да получи сумата по гаранцията. Тълкува разпоредбата на чл.

1

82 от ГПК в смисъл, че тя предвижда преклузия на процесуалното право да се иска връщане на гаранцията от съда, по чиято набирателна сметка е внесена, но не лишава внеслото я лице от вземането му.

Моли съда да осъди българската държава, чрез министъра на финансите, да му заплати сумата от 30 000 лева, с която се е обогатила, а той е обеднял, без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

При условията на евентуалност предявява иск и срещу Софийския градски за връщане на внесената гаранция поради отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Представя доказателства и прави доказателствени искания.

На ответниците са били връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника по главния иск (Република България), който счита последния за недопустим, респ. неоснователен, необоснован и недоказан по основание и по размер, както и като погасен по давност. Счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на държавата. Не било посочено, на какво основание държавата е отговорна за твърдяното имуществено разместване при отпаднало правно основание, нито причинната връзка между деянието на ответника и евентуалното обедняване на ищеца. Анализира кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на вземане в полза на ищеца (увеличение на имуществото на едно лице; обедняване на другото лице; връзка между обедняването и обогатяването; отсъствие на правно основание за обогатяването; липса на други искове, с които обеднялото лице може да се защити). Подчертава, че липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя отхвърлянето на предявения иск. Изтъква, че внесените като парична гаранция суми въз основа на съдебен акт подлежат на връщане при условията на чл. 403, ал. 2 от ГПК (съответно - чл. 282, ал. 4 и ал. 5 от ГПК).

Същевременно се позовава на разпоредбата на чл. 82 от ГПК, съгласно която внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, на която са станали изискуеми. Твърди, че с тази разпоредба законодателят е установил преклузивен едногодишен срок, в който заинтересованото лице може да упражни правото си да иска възстановяване на внесената като парична гаранция сума, която се съхранява по съответната сметка на съда.

Прави извод, че, след като заинтересованото лице е пропуснало да упражни правото си на възстановяване до изтичане на едногодишния срок, то следва да понесе неблагоприятната последица, изразяваща се превеждане на сумата в приход на държавния бюджет. Анализира мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2014 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, в случаите на освобождаване на внесена гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл. 389 и сл. от ГПК, изискуемостта настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който искът е отхвърлен или производството по него е прекратено (арг. от чл. 403, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК). Подчертава, че от тази дата започва да тече едногодишният срок по чл. 82 от ГПК, в който носителят на правото на възстановяване следва да депозира в съда молба за връщане на гаранцията, а при пропуск да осъществи това свое право в законовия срок, съдът внася съответните суми в приход на държавния бюджет.

2

Прави извод, че с разпоредбата на чл. 82 от ГПК законодателят е установил специален придобивен способ (придобивно основание) за държавата спрямо непотърсените чужди пари и ценности, които се считат безстопанствени. При наличие на изрична правна норма за внасяне на процесната сума, тя е следвало да постъпи по банковата бюджетна (транзитна) сметка на Софийския градски съд, откъдето да се централизира по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет, в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт. Във връзка с това се позовава на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Закона за публичните финанси, въз основа на която прави извод, че сумите, внесени като парични гаранции в обезпечителното производство, се съхраняват по банкова сметка за чужди средства на СГС, а, при прилагането на чл. 82 от ГПК, те би следвало да се преведат по банковата бюджетна сметка на съда, т.е. да постъпят по силата на чл. 121, ал. 1 от ЗПФ в бюджета на съдебната власт, който е самостоятелен, но и част от държавния бюджет. В обобщение на горните съображения, ответникът счита, че държавата не е процесуално и материално легитимирана да отговаря по така предявения иск. Поради това и доколкото процесуалната легитимация е положителна абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, предявяването на искова претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. Моли съда да прекрати производството по делото срещу държавата. Счита, че изложените аргументи имат отношение и към възражението за неоснователност на иска. Прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. Твърди, че правото на ищеца е възникнало през 2017 г. и е следвало да бъде упражнено в рамките на общия петгодишен давностен срок, като неупражняването му през този период е довело до неговото погасяване. Формира извод, че на 09.03.2022 г. ищецът е загубил възможността да иска възстановяване от държавата по реда на чл. 59 от ЗЗД на паричната гаранция поради свое процесуално бездействие в периода до изтичане на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Възразява срещу допускане на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, респ. да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Софийски градски съд е подал отговор, с който счита предявения срещу него евентуален иск за неоснователен. Изтъква, че гаранцията от 30 000 лева, внесена по т.д. № 1195/2013 г. по описа на СГС, TO, VI – 20-ти състав, е била конфискувана и преведена по сметката на ВСС с платежно нареждане № 640364 от 27.10.2021 г. и платежно нареждане № Е02373/27.10.2021 г. по Заповед № РД - 08-5677 от 21.10.2021 г. на Председателя на СГС, с която е наредено да се преведе на Висшия съдебен съвет сумата от общо 735810,36 лева, представляваща сбор от суми за гаранции, които не са потърсени в законоустановения давностен срок. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно Решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който искът е отхвърлен, респ. е приключил исковият процес, настъпва изискуемостта на внесената гаранция за допускане на обезпечение на иск. Отнесено към процесния случай, това означавало, че решението по т.д. № 1195/2013 г. по описа на СГС, TO, VI - 20 състав, е влязло в сила на 09.03.2016 г. и от този момент е започнал да тече едногодишният срок по чл. 82 от ГПК, след изтичането на който (09.03.2017 г.) внесената сума за гаранция подлежи на внасяне в приход на държавния бюджет и не подлежи на връщане. Акцентира върху факта, че ищецът е поискал връщане на 3 гаранцията едва на 15.10.2020г., т.е. след изтичане на посочения едногодишен срок, в който е следвало да упражни правото си по чл. 82 от ГПК. Прави извод, че липсва кумулативна предпоставка за уважаване на иска, доколкото липсва отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност към датата на предявяване на исковата молба срещу евентуалния ответник Софийски градски съд. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу СГС евентуален иск като неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от от адв. Чуклева и адв. А., които поддържат исковата молба и оспорват двата подадени отговора. Поддържат, че исковата молба е постъпила в съда на 09.04.2021 г., а давността е започнала да тече от 09.03.2016 г., когато е влязло в сила съдебното решение. Тя е била спряна по силата на чл. 2, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., като това извънредно положение е продължило два месеца, и, ако не би била спирала да тече, би изтекла на 09.03.2021 г., но това не е така, откъдето прави извод, че срокът е спазен.

Оспорва довода на ответниците за наличие на специална едногодишна погасителна давност, като се аргументира, че погасителната давност винаги се урежда с императивни правни норми, които не подлежат на разширително тълкуване. Оспорва и възражението на ответниците, че бил уреден специален конфискационен текст в чл. 82 от ГПК. Намира, че тази норма трябва да се тълкува във връзка с нормите на чл. 6, ал. 2, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията, както и чл. 1 от Протокола към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При наличие на предпоставките, визирани в нея, тя създавала правоотношение между държавата и съответния съд по предаване на непотърсените гаранции и разноски. Подчертава, че цитираното от ответниците тълкувателно решение, урежда единствено началния момент, от който може да бъде упражнено процесуалното право по отношение на съда да бъде поискана обратно гаранцията, но не визира, какво се случва с материалното право на вземане, което е възникнало по силата на влязлото в сила решение, нито възникването на изискуемост за вземане на гаранцията. Считат, че във всички случаи би било недопустимо тълкуване на нормата на чл. 82 от ГПК и разглеждането й като такава, която урежда специален ред за одържавяване на частни парични средства, тъй като липсват основания за подобен извод. Навеждат довод, че в такъв случай тя би била недопустимо противоконституционна. Претендират разноски в размер на платената държавна такса.