Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3167 от 28.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5818/2026
Вид
Определение № 3167
Подписан
28.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3167 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605818 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по Жалба от адв. А.Д. – САК, защитник на Е. С. С., подсъдим по Наказателно дело от общ характер № 20251110213441 по описа за 2025 по описа на СРС, 23-ти състав, срещу Определение от 15.07.2026г. по посоченото дело с което съдът е оставил без уважение искането на защитата за връщане на делото на СРП за отстраняване на твърдяни от същата съществени процесуални нарушения.

В жалбата се сочи, че Определението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Защитата сочи, че Обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК, доколкото в него не били посочени достатъчно факти, свързани с квалифициращия признак „Домашно насилие“, като според защитата твърдението, че лицата са живели на съпружески начала, не било достатъчно.

Зашитата счита, че прокурорът е следвало да изложи данни за това, кога е започнало съжителството, каква е била неговата продължителност, как са организирали общия си живот и бюджет и дали са имали намерение за трайно семейно съжителство, както и да посочи доказателствата за тези обстоятелства.

Твърди се и вътрешно противоречие в Обвинителния акт, доколкото било посочено, че пострадалата била влязла в стаята и одрала подсъдимия, а след 1 това същият й нанесъл удари, като не било анализирано, дали това поведение представлява непосредствено нападение, респективно, дали е налице хипотезата на неизбежната отбрана.

Твърдят се и нарушение, свързани със субективната страна на деянието, доколкото не било посочена формата на вината, мотива, начина на формиране на намерението и дали действията са били непосредствена реакция на развилата се ситуация, както и как се било формирало намерението.

Твърди се, че посочените нарушения са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който не можел да разбере в какво точно е обвинен.

В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното протоколно определение и връщане на делото на СРП за отстраняване на посочените нарушения.

Съдът, като взе предвид изложените жалбата и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице и е депозирана в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

СРП е внесла в съда Обвинителен акт срещу Е. С. С. с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК

В проведеното разпоредително заседание, СРС е изложил макар и лаконично съображения, защо е оставил исканията на защитата за връщане на делото на СРП без уважение. Същите основания се релевират от защитата и пред настоящата инстанция.

СГС споделя виждането на първоинстанционния съд, като счита за неоснователни исканията за връщане на делото на прокурора по посочените в жалбата основания.

СГС намира, че по делото не е налице неяснота на обвинението.

Задължение на прокурора е в обстоятелствената част на обвинителния акт да очертае рамките, пределите на доказване в хода на съдебната фаза на наказателния процес, при разглеждане на делото по същество. Ето защо прокурора, който съставя обвинителния акт, следва да посочи пълно, точно, ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими към обективната 2 и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им към съответните доказателства, за да може обвиняемия да организира своята защита в хода на съдебната фаза в пълнота, което прокурорът от СРП е направил.

В Обвинителният акт са посочени всички съставомерни факти – време, място и начин на извършване на деянието, като възраженията на защитата са свързани с доказването на обвинението по същество, а не с неяснота на същото. Прокурорът е посочил конкретно датата на която пострадалата и подсъдимият са заживели на съпружески начала, посочил е мястото на тяхното съвместно съжителство, както и лицата, които са живели с тях в едно домакинство. Посочени са конкретните действия както на подсъдимия, така и на пострадалата. Дали посочените от прокурора факти ще бъдат доказани и как ще бъдат квалифицирани от съда е въпрос по съществото на делото и не следва да се съобразява в производството по чл. 249 от НПК. Не са налице и твърдяните от защитата нарушения, свързани с описание на субективната страна на деянието.

Ето защо и настоящата инстанция намира, че не са допуснати на досъдебното производство твърдяните от защитника процесуални нарушения и не е налице ограничаване на неговите права, поради което и Определението на СРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.07.2026г., постановено по Наказателно дело от общ характер № 20251110213441 по описа за 2025 по описа на СРС, 23-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4